Автор Тема: Кондензатори  (Прочетена 22669 пъти)

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Кондензатори
« -: Септември 08, 2008, 02:37:19 pm »
http://elektrostatika.hit.bg/Frames/kondenzatori.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Capacitance

Кондензаторът е система от два проводника, разположени на малко разстояние един от друг. Между тях има непроводяща среда (въздух, течен или твърд диелектрик). В такава система могат да се натрупат големи електрични заряди и съответно - голяма енергия.
При зареден кондензатор двата проводника имат равен по големина и противоположен по знак заряд q. Между тях има потенциална разлика (напрежение) U.

C =  q /  U

C - капацитет (Фаради)
q - заряд
U - напрежение (волтове)

0-6 F (µF - микрофарад)
10-12 F (pF - пикофарад)

Един от факторите, определящи капацитета на кондензатора, е видът на диелектрика, разделящ проводящите пластини. Опитът показва, че ако във въздушното пространство между пластините на зареден кондензатор се постави диелектрик, напрежението между тях намалява. Намаляването на напрежението е различно при различни диелектрици. Този експериментален факт се обяснява с поляризацията на диелектрика, поставен в електрично поле, и неговото влияние върху интензитета на полето. Диелектриците намаляват интензитета на електричното поле. Известно ви е също простото съотношение между интезитета Е на еднородно поле и напрежението U между две точки на разтояние d: E = U / d. От това следва, че като намалява интензитета на полето, диелектрикът в кондензатора намалява напрежението между пластините му. И тъй като E = q / U, намаляването на напрежението увеличава капацитета на системата. Практическият резултат  е, че могат да се натрупват повече заряди при сравнително ниско напражение.

Плосък кондензатор се измерва по следната формула:

C = E0*Er*(S/d)

Където

C - капацитет във фаради,
E0 - диелектрична константа ( 8.854*10^-12 )
Er - проницаемост на диелектрика (например вода = 80,1)
S - площта на припокриване на електродите в квадратни метри
d - разстоянието между електродите в метри
« Последна редакция: Септември 27, 2009, 01:01:49 am от mzk »

i_vack

  • Гост
Re: Кондензатори
« Отговор #1 -: Септември 08, 2008, 11:15:59 pm »
В врьзка с темата искам да попитам имате ли инфо за ултракондерзатори.Помня че някаде бях гледал схема на батерия от 9в изпалнена с такьв кондерзатор ,която се зареждаше за секунди и отдаваше продьлжително и стабилно.Чужал сьм че в Сибир такива се използват за стартови акумолатори.Ако някой има схеми нека ги сподели.
 

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: Кондензатори
« Отговор #2 -: Септември 09, 2008, 01:11:38 am »
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80

Цитат
Суперкондензаторите представляват кондензатори с извънредно голям капацитет, които биха могли да заменят широко разпространените в момента химически батерии [1]. Главните материали за производството им са въглеродни нанотръби, бариев титанит (BaTiO3), аерогели и други извънредно порести вещества.[2] Съществуват и прототипни модели, изградени от 90% целулоза и 10% въглеродни нанотръби. Този материл позволява производството на суперкондензатори, които имат същите физически свойства като хартията, но издъжат на по-високи температури (от 37,8 до над 148,9 градуса по Целзий)[3][4].

Енергията в кондензатора се съхранява в статична форма, а не като продукт на електро-химичен процес като в галваничните елементи. Суперкондензаторите могат да бъдат зареждани теоретично безкраен брой пъти. На практика броят на презареждане зависи от използваните суровини и от работната темпрература. Времето им на зареждане е до 10 пъти по-малко в сравнение с времето на зареждане на батерии със същият капацитет.

Суперкондензаторите могат да бъдат използвани като буфер към горивните клетки за застраховане срещу прекъсванията на токоподаване и уравновесяване на напрежението [5]. Засега разходите за съхранен ват не могат да са конкуретни с разходите при производството на батерии [6], но бързото развитие на нанотехнологиите, огромните икономии на мащаба, които биха били достигнати в резултат на огромните глобални пазари, ноу-хауто натрупанано от полупроводниковата индустрия и досегашното развитие на цените на електронните компоненти, както и наличието на сравнително евтини суровини за производство предпоставят бързо падане на цените за съхранен ват.