Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Магнитни ключове
Bat_Vanko:
Колеги, мисля че допускаме една много съществена грешка - опитваме се да направим магнитен ключ, а изхождаме от теорията за магнитен усилвател. При магнитния усилвател се управлява променливотоков сигнал посредством постояннотоков (или почти постояннотоков), затова и работната точка на МУ се избира около коляното на хистерезисната крива. Но там магнитната проницаемост на материала е висока и не може да се работи при ниско напрежение и висока честота. Точно обратното е при магнитните ключове - управляваме постоянен магнитен поток посредством променливо напрежение (желателно с честота над 5 kHz). Може би най-добре би било да се избере работна точка в зоната на насищане на материала (или над нея имайки предвид разсеяните потоци около магнитопровода). В този случай магнитната проницаемост е близка до тази на въздуха, и управляващите намотки може да бъдат изпълнени с повече навивки и съответно да се работи с по-ниски напрежения (2 - 3,3 V).
x_name41:
Като чета темата и се сещам, че в СВЧ-техниката се използваха едни феритни вентили, които служеха май за пропускане на отразената вълна в едната посока и за съгласуване на различни параметри на линията, та може би нещо такова ще да е май само че за ниски честоти. :)
Радeв:
x_name41 ме подсети :)
При радарите се използват циркулатори за комутацията м/у приемен/предавателен блок и антената.
http://forum.bfra.org/viewtopic.php?f=10&t=347&start=15#p1468
Въпроса е какви процеси стоят зад тази джаджа?
Към края на социализма доколкото знам е имало някакъв напредък в родното им производство, но проблема бил основно в некачествения ферит.
В миналото за радарите са ползвали специални газоразрядници паралелно на входа на приемната част за да я защитят oт излъчващата. А първите радари са с механична комутация .... :D
Bat_Vanko:
Въпросните СВЧ вентили, ги бях разглеждал преди време и останах с убеждението, че принципа е неприложим за магнитен ключ (вече не помня каква беше точната обосновка). За да има ефективна комутация на магнитните потоци трябва да бъде осигурен алтернативен път за магнитния поток от ПМ. В противен случай магнитния поток (в по-голямата си част) ще премине по пътя с най-малко съпротивление, а това обикновено е магнитния път, който сме прекъснали в момента. Магнитните ключове трябва да работят постоянно в наситено състояние - в първия полупериод от магнитното поле на ПМ, а в следващия - от управляващия магнитен поток. По този начин теоретично ( при добър синхрон и предварително зададен закон на изменение на тока ) би могъл да се получи и синосиудален изходен сигнал (което е оправдано само при 50 Hz). Освен това за управлението на магнитния ключ (МК) не е необходима много голяма напрегнатост на полето, при мен изходната магнитна индукция нараства (т.е. съществува плато в индуцираното напрежение) до момента на достигане на коляното на хистерезисната крива, а това за нанокристалния материал е 120 A/m. След това изходното напрежение започва да намалява, което е логично като се има предвид, че максималната магнитна индукция Bнас = Bпм + Bупр. Поради неправилно подбрана работна точка - честотата беше 300 Hz, а изходната мощност - 10 % от теоретичната енергия на ПМ ( BH/2 ) за един период. Между другото мисля, че за оптимално избрана изходна мощност трябва да се работи при около 10 - 20 % от теоретичната енергия на ПМ, и в никакъв случай над 50 % за един период.
varvarin:
Проблема всъщност е, че заместваш полето на магнита в ключа с това създадено от намотката, като междувременно преминаваш на другия край на хистерезисната крива. Това както е ясно изисква енергия. Най-общо казано от магнитопровода на ключа се изхвърля порция енергия и постъпва във алтернативния път и е почти равна на тази която сме използвали за процеса. Аз си го представям все едно имаме 2 кофи с различна големина сложени една в друга, като по малката е пълна до горе с вода. Ако в по малката налеем 1 литър тя ще остане все толкова пълна, а в по-голямата ще прелее един литър вода. Според мен това е основната причина за неуспеха на генераторите ИНКОМП, макар аналогията да е първобитна, но онагледява нещата. Иначе на пръв поглед теорията изглежда работеща и вярно комутация на потока има, но не и енергия в повече. До тук поне стигнах аз в моите експерименти може и да не съм прав, просто споделям...
Поздрави!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия