Алтернативни енергоизточници > Вашите експерименти
Теория и експерименти на mi68
mi68:
Захващам се с импулсните методи защото цетробежните се забатачиха.
Направих анализ на искрището и стигнах до извода:
-замяната с тиристор е неудачна-зарядният кондензатор се разрежда по експонента до 0 и токът в бобината е много малък
-замяната с транзистор(лампа) е удачна кото зарядният кондензатор не се разрежда до 0. В зависимост от параметрите (капацитет и продължителност) може да се получи приемлив коефициент на правоъгълност на напрежителния инпулс. Този прагоъгълен инпулс ще доведе до трионообразен ток в бобината. В зависимост от времеконстантата на бобината със съединителни проводници, за вренето на включване и изключване на транзистора, може да се определи процента от максималната стойност на тока тока през бобината. Друг проблем е намирането на паразитния капацитет на бобината - основно зависещ от диаметъра. Ползвах една диаграма от РТЕ на силистренските радиолюбители но на сайта липсва информацията. За това приемам стойности от10 пФ до 30 пФ.
Сега разработвам генератор с ударно възбуждане с цел да изследвам резонансните бифилярки. Според мен това е удачно решение защото бифилярката е двуполюсник и няма как да направя обратна връзка- допускам обратната връзка да стане по индуктивен начин но пак има дефазиране и проблема се решава само с лампа. Генератора с ударно възбуждане е просто обратната задача. Инпеданса на едната бифилярка се получи 5ком и да протече 0,1А ми трябва 500В 330кХц. Омичното съпротивление е 2ома и сега пускам постоянен ток 1А при 2В и рязко прекъсвам в бобината възникват свободни генерации с максимална амплитуда 5000В. Напрежението е по-малко заради паразитните капацитети. Подавах по-силен ток 2А и при прекъсване не се получи искра. Просто правя макета да изледвам затихващите трептения. Това е електронно запалване за кола.
mi68:
От електротехниката е извесно, че напрежението не може да нарасне мигновенно заради капацитета обратно токът не може да нарасне мигновенно заради самоиндукцията т.е. предния фронтна инпулса се смачква. Ако се разреди кондензатор през съпротивление токът е максимален и намалява експоненциално. Зареденият кондензатор ,при Тесла, се разрежда през нискоиндуктивна първична намотка, получава се практически стръмен преден фронт на инпулсния ток. Загатка остава задния фронт на инпулса. Литературата по въпроса е спорна и затова се обръщам дали някой е на ясно с искрищата. Обобщавам моят опит. Имаме два вида искрища.
-вибратор искрище= работещо на наксимално напрежение т.е. честота на искрите 50Хц имам разработена електронна схема работеща на 25Хц.
-гасящо искрище= многоискрово честотата на искрите достига до 10-15кХц. Това искрище може да се замени с генератор тип таймер 555 и ключов транзистор или лампа за високи напрежения. Заради ниската индуктивност, нормално атмосферно налягане, нямаме пълно разреждане на кондензатора - давам пример искрището пробива при 1000 В и гасне примерно при 200 В следва инпулсите да се разглеждат като правоъгълни.
Тесла говори, че искрището се настройва на музикален тон т.е. ползвал е гасящо искрище. От гледище на Фурие вибратор искрището създава единична функция с непрекъснат спектър и всичко е в резонас (стига да има достатъчна амплитуда). При гасящо искрище имаме правоъгълни инпулси с прекъснат спектър и честотата трябва да се настройва за да имаме кратен (хармоничен) резонанс.
teofilius:
Здравей МИ68! Когато имаш резонанс между кондензатор и бобина, тогава имаш максимум както на тока така и на парежението от начало до край на всеки импулс. Имаш също и максимум на електромагнитното поле в един и същ момент. Амплитудата във времето тогава зависи само от формата на импулсите. При искрите или разрядите положението е малко по специфично. Дъгата или разряда гасне при ниско напрежение(примерно 200) волта защото след всеки импулс-искра имаш остатъчен йонен - проводящ канал, който остава. В този случай , колкото по ниска е честотата , толкова по-високо е напрежението, при което дъгата ще гасне спрямо по-високото при което се получава дъга. Когато нямаш изправяне на високото и натрупване в кондензатор преди искрището, тогава основната честота зависи от честотата на генератора или каквото и да е с което получаваш на входа на системата високо напрежение с някаква честота. Когато имаш кондензатор, диод , и според капацитета , входната енергия, и параметрите на искрището - от тези неща зависи и основната честота на разрядите. Има и друго - всяка искра сама по себе си дори и да е една в секунда съдържа в себе си целия честотен спектър, с което създава електромагнитен шум. По интересното е че дори при малък ток в проводниците от двете страни на искрището, тока в самата искра е стотици пъти
по-голям. Един вид , искрата е свърхпроводима среда с електромагнитни параметри стремящи се към огромни стойности. На тази основа и неща, които не са ни напълно известни има нещо като възбуждане и енергетизиране на Ефира, което е и основата на генератора на Капанадзе. ..
mi68:
Здравей Teofilius! Напълно съм съгласен, че при искрата имаме лавина и преобразуване на потенциална енергия в кинетична т.е. по-силен ток.
Разглеждах сайта на Ринат Шауморатов и там е дал блокова схема на генератор с КПД над 1 с бифилярни намотки ала Тесла. Генератора работи на принципа LH колебателен кръг ( L-индуктивност; Н-интензитет на магнитното поле /плътност на магнитната енергия/). Енергията се колебае по уравнението - L.I^2/2 - м.H^2/2 (м да се чете мю). Този генератор се различава от класическия генератор с LC колебателен кръг. Енергията се колебае на принципа - L.I^2/2 - C.U^2/2 . Разглеждал е 4 патенти на бифилярни трансформатори и 1 патент за бифилярни електромагнити. Твърди, че бифилярен трансформатор с еднакъв брой навивки повишава напрежението над 10 пъти. Има работа за експериментиране, не съм работил с бифилярни трансформатори, но самоиндукцията (реакцията на ефира в магнитно поле ) е заветното получаване на ток. Трябва да има асиметрия така че реакцията на ефирната енергия да е повече от възбуждащата входна енергия. Това става като се увеличи параметъра мю или е т.е. материя - ферит или кристал (керамика). Принципа изключително прост но му е сложна електрониката ! Разгледайте материала на Ринат.
mi68:
Мога да кажа, че генератора на свободна енергия е прост параметричен генератор. Традиционните генератори имат постоянна реактивност ,а се изменя магнитното поле:
-механично-динамомашина
-електронно-промяна на тока с управляемо активно съпротивление-положително или отрицателно (транзистор,лампа,тунелен диод) + захранване.
Обратна задача. При постоянно магнитно поле (космически фактор) получаването на ток става с променливо реактивно съпротивление, най-добре нелинейно(инкуктивност или капацитет, а може и двете едновременно). Параметричните генератори работят в резонанс- отличен енергитичен режим, капацитета се мести с варикап или вариконд, а индуктивността с ферит или желязо чрез подмагнитване по електронен път. При ползване на варикап работната честота обикновенно е висока. Тя се определя от коефициента на модулация на същия.
Констатирах, че бифилярка тип Тесла е отлична бобина за параметричен генератор.
Блокова схема на параметричен генератор:
-работна намотка - основна честота
-възбудителна (октавна) намотка - осигорява честота на напомпване два пъти по-висока от работната. Преобразуването на честотата става с нелинейна реактивност (варикап) с КПД над 50%. С тесвова бифилярка нещата се опростяват но изледванията са ми непълни. Правих опити между бобините да свържа форсиращ (ускоряващ) кондензатор или резистор. Не съм изследвал да се сложи забавяща (закъснителна) индуктивност както и варикапи. Целта е просто да се мести честотата и да имам удвоена честота. Размишлявам как е решил въпроса Тесла, ако е ползвал селенови стълбове във варикапен режим, хипотезата подлежи на проверка.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия