Алтернативни енергоизточници > NEG, импулсни, трансформаторни и резонансни генератори, скаларни вълни
Скаларни вълни и скаларен резонанс - теория
mzk:
International users! Please download the English version of this information in pdf >here<. Current version is 1.2!
Тази информация е синтезирана на основата на посочените експерименти и литература. Няма измислени факти или предположения.
Може да се разпространява свободно, стига да пуснете линк към форума, тоест да посочите автора и първоначалният източник и да не я променяте.
Критика по темата: http://mazeto.net/index.php?topic=4274.msg24862#msg24862
На първо време ще представя малко обща теория и два експеримента, потвърждаващи наличието на надлъжните вълни и показващи някои интересни свойства.
Линии на разпространение на енергията около проводник (фиг8).
Аналогия може да се направи с камък, хвърлен в езеро (камъкът пада в черната точка). Появяват се напречни вълни (вълните по водата, които виждаме), но и надлъжни вълни (отместената вода в страни- радиално от мястото на падане на камъка, която не се вижда).
Черната точка представлява края на проводника (сечението на проводника). Черните непрекъснати концентрични кръгове около него представляват магнитното поле на индукция. (непрекъснати линии)
Радиалните линии излизащи от проводника представляват диелектричните линии (диелектрично поле на индукция) - прекъснати линии.
Във фигура 9 се виждат взаимодействията на полетата при два проводника.
Магнитното поле на индукция благоприятства напречните вълни.
Диелектричното поле на индукция благоприятства надлъжните вълни.
Надлъжните вълни се различават от напречните
Напречните могат да се представят със следната графика:
Схема на нормална електромагнитна вълна
В този случай електрическото поле е дефазирано на 90 градуса спрямо магнитното. Двете полета са дефазирани на 90 градуса спрямо посоката на разпространение на енергията на вълната (вектора на Пойнтинг).
Надлъжните вълни могат да се представят със следната графика:
Схема на надлъжна електрическа вълна
Забележете, че магнитното поле отсъства! Затова тези вълни са надлъжни електрически вълни. Посоката на разпространение на електрическото поле съвпада с вектора на Пойнтинг!
Най- близка аналогия можем да направим с кръгове пушек или кръгчета цигарен дим:
Посочената форма на вълната е много по- устойчива! Разпространява се много по- далеч. Можете да прегледате някои от филмите на Stan Deyo по въпроса.
Анимация на надлъжна вълна:
http://mazeto.net/files/longitude.swf
Анимация на напречна вълна:
http://mazeto.net/files/transverse.swf
Бордерланд провеждат следните експерименти, с които доказват и демонстрират ефекти от напречните и надлъжните вълни.
Експеримент 1 - търсене на резонансната честота на коаксиален кабел, с дължина 2750 см. Коаксиалният кабел е RG62
Импеданс 93 ома.
Пълната дължина на вълната в случая се умножава по 4 -> 4*2750 - 11000 см (110 метра)
Линията е отворена- в краищата на кабела има поставен волтметър.
Чрез сигнал генератор (синусоидални импулси) се подават импулси към тороидална сърцевина, към която е свързан кабелът.
Схема
Теоретично изчислената резонансна честота е
fтеор = c/lambda
fтеор = (3*10^8)/110 = 2727 кХз
Измерената чрез опита резонансна честота е 2220 кХз.
От горната формула следва, че има разлики в скоростта на разпространение на вълната:
fизмерено/fтеор = 2220/2727 = 0.81 или скоростта на вълната е 81% от скоростта на светлината във вакуум.
Забавянето се дължи заради средата на разпространение и заради загубите.
Качественият фактор в този случай е много нисък- диапазонът на резонансната честота е голям.
Експеримент 2
От сигнал генератора се подават синусоиидални импулси към първична намотка (1 навивка), която е слабо свързана (въздушна сърцевина) с вторичната.
Вторичната представлява проводник, навит соленоидално (виж картинката).
Дължината на проводника е 2750 см.
Импеданс: 4200 ома
Пълната дължина на вълната в случая се умножава по 4 -> 4*2750 - 11000 см (110 метра)
Схема
Чрез сигнал генератора се търси тази честота, при която напрежението, което отчита волтметъра, да бъде максимално.
Измерената резонансна честота е 3400 кХз.
От горните формули следва, че 3400/2727 = 1.24 т.е. скоростта на разпространение на вълната е 124% от скоростта на светлината във вакуум. Т.е. скоростта на надлъжната вълна е около 1.5 пъти (което се потвърждава както от опита на Бордерланд, така и от опита на К. Мейл, така и от историческите данни за естествената резонансна честота между земята и йоносферата- данните на Тесла и Шуман, които честоти са в отношение 1.5 пъти (12 Hz и 7.8 Hz)).
В този случай качественият фактор е много по- висок; резонансната честота варира в много по- тясни граници.
Освен това резонанса силно зависи от всякакви околни предмети, доближаване на ръка и т.н!
Експеримент на проф. К. Мейл
Няма да описвам подробно схемата, свързването на светодиодите. Ще се спра на конкретните неща и общата схема, която лично за мен е изключително ценна.
Схема:
Проф. Мейл прави опит, при който използва синусоидален сигнал генератор. Неговият т-р се състои от първична намотка 4 навивки и вторична (нямам информация), на печатна платка. Две идентични бобини се използват като приемник и предавател.
В лекцията си (може да се свали от тук) се показва експеримент, при който се установява резонансната честота при напречни (херцови) вълни- 4.7 МХз.
Свойствата в този случай са, че сигналът се екранира изключително лесно. Ако се премахне заземяването на приемната бобина не се установява промяна в консумацията на предавателната бобина.
При честота около 7.1 МХз светодиодът на приемната бобина светва силно. Свойствата в този случай са невъзможност са екраниране на сигнала и осезаемост на предавателя към консуматора (при изпадане на резонанс консумацията на предаватела се повишава леко, т.е. предавателя усеща присъствието на консуматор).
Тъй като знам, че има интерес за КПД-то, ще споделя че то е измерено по следния начин.
Използват се 200 МХз Тектроникс осцилоскопи- консумацията на предавателната бобина в режим на празен ход е 200 миливата. При свързането на приемник, консумацията на предавателната бобина се повишава с 10 миливата.
Измерената получена енергия в приемната бобина, обаче, е 50 миливата. Това е КПД около 5 пъти. Искам да отбележя, че К. Мейл работи с много ниски напрежения, и това е само върха на айсберга в този тип експерименти.
Забележете, че кондензатора съхранява енергия под формата на надлъжни вълни! Именно тук е "отворената верига" в опита на проф. Мейл- кондензатора между приемник и предавател. Припомнете какво ставаше с резонансната честота на бобината във втория опит на Бордерланд, както и с всяка теслова бобина!
Скаларен резонанс
Много време се чудих какво точно означава скаларен резонанс (стоящи надлъжни вълни), но мисля, че вече нещата ми се проясняват, затова ще изложа мнението си.
В горното съобщение видяхте какво представляват надлъжните вълни, как да ги направим и какви свойства имат.
Трябва да споменем, обаче, че свободна енергия имаме в стоящата надлъжна вълна, т.е. ако видите отново схемата на К. Мейл с двете кули, тогава трябва да настроите разстоянието (или честотата) между тях така, че приемната бобина да е във "възел" - в стоящата вълна, където има "концентрация" на ефира. Забравих да спомена, че скаларните вълни са неутрино вълни, така че в случая определението "концентрация на ефира" ми се струва подходящо.
Ще използвам пример, защото ми се струва, че ще е по- ясно с него.
Свръхефективният електролизер на Боб Бойс представлява съвкупност от т-р на Тесла и tesla radiant energy receiver. Всъщност не е нужно да имате втора бобина, идентична с първата. Можете да използвате Tesla radiant energy receiver - съвкъпност от "антени" под формата на изолирани метални плочи (кондензатор), които са свързани с товар и обикновено може да има ключов елемент, който свърза товара с антените.
Излъчените надлъжни вълни от т-р на Тесла (тороида на Бойс в случая), когато импедансите на клетката и на предавателя (трансформатора) се изравнят- се получават "възли"- стоящи вълни вътре в самата вода.
Затова правилната изработка на електролизер за такива експерименти е критично- съпротивлението на всяка клетка тряба да е напълно еднакво!.
Пример 2
Отново имаме изолирана метална плоча (или например алуминиево фолио между две стъкла). Поставяме го във възел на надлъжните вълни, излъчени от някакъв т-р на Тесла. Върху фолиото се получава скаларен потенциал- от там разлика в потенциалите между фолиото и заземяването.
http://lib.mazeto.net:8080/drugi/longitudinal-standing.swf
Стоящите надлъжни вълни (концентрацията на ефира) са отбелязани с червено!
ПС: Прикачил съм две филмчета от YouTube, в които се виждат стоящи надлъжни вълни! Можете да ги погледнете (съдържат YouTube в заглавието на файла - виж по-долу)!
ppankov:
Драги mzk,
относно теста на професор Мейл на фигури от 1 до 3, мога да кажа със сигурност, че има подобна работеща схема в по-старите телевизионни тунери.
Съществената разлика там е в т.н. преходни кондензатори, между отделните модули - входен тракт, смесител, детектор, усилвател.
Професор Мейл просто се е сетил да "отвори" самия преходен кондензатор и да получи скаларните вълни между плочите му :)
В радиопредавателните устройства модела се ползва доста успешно, но и доста "консервативно" по отношение транслирането на т.н. полезен сигнал, което не е чудно, всеки търси по добро качество, докато при метода на Мейл се търси количество, с малко енергия.
Даже метода направо ми прилича на суперхетеродин за дълги вълни, с отворени плочи на кондензатора.
В това отношение руските военни са доста напред - преди появата на INMARSAT спътниците, навигацията на всичките им подводници е била "официално" на дълги вълни, като за изходен тракт на сигнала се е ползвала една планина в Казахстан, в последствие се е оказало, че самата планина е антената.
Интересното е , че нито един радиолюбител в района не е успял да засече никакъв сигнал в този спектър, като електромагнитно колебание.
Имам лична концепция за подобен тест, трябва ми известно време да специфицирам някои детайли и с колега от форума, при който да бъде другата половина от репликата.
Поздрави
plamil:
--- Цитат на: mzk в Март 14, 2010, 10:54:25 pm ---
Тъй като знам, че има интерес за КПД-то, ще споделя че то е измерено по следния начин.
Използват се 200 МХз Тектроникс осцилоскопи- консумацията на предавателната бобина в режим на празен ход е 200 миливата. При свързането на приемник, консумацията на предавателната бобина се повишава с 10 миливата.
Измерената получена енергия в приемната бобина, обаче, е 50 миливата. Това е КПД около 5 пъти. Искам да отбележя, че К. Мейл работи с много ниски напрежения, и това е само върха на айсберга в този тип експерименти.
--- Край на цитат ---
КПД не беше ли съотношение на получената към вложената енергия?
Тогава ми се струва доста погрешно пренебрегването на 200 ма ток на празен ход - тя също е изразходвана енергия. И тогава сметките са: 50/210=0,238.
Нека поне да се изравнят вложената и получената енергия - тогава ще имаме безпроводно пренасяне на енергия
mzk:
Здравейте колеги,
Беше ми предоставена нова информация по темата за скаларните (надлъжни) вълни. Доста интересни неща излизат.
Моля изтеглете и прегледайте прикачените файлове:
E-Abschlussbericht_Meyl-Experimentierset - Репликация на експерименталния кит на проф. К. Мейл. Открити множество грешки при изпълнението. Няма потвърдени данни от опита на К. Мейл!
jse_16_3_bruhn - теоретичен поглед върху работата на К.Мейл, доказателства за несъществуването на надлъжни електромагнитни вълни.
near-and-far-field - документът е копие от страницата в wikipedia. Прилагам я, защото това е нещо елементарно, на което в началото не обърнах внимание.
Моят кратък коментар по случая е следния: теорията не разполага с точен апарат за изследване на близката зона на предавателя, т.е. в близката зона около антената не можем да изчислим и да кажем с точност какво точно се случва. Близката зона на антената се счита за до 2 пъти дължината на вълната (2*lambda).
Близката зона се разделя на реактивна и радиативна (вижте статията от wikipedia за повече подробности).
При проф. К. Мейл се работи изцяло в близката зона на антената. Работните честоти в неговата демонстрация са съответно 4,7 МХз и 7 МХз (приблизително). При 4,7 МХз, дължината на вълната е 63 метра, а при 7 МХз - 42,8 метра. Т.е. При неговата демонстрация опитът е изцяло в близкото поле на антената.
Който има желание и интерес, нека разгледа прикачените документи. Продължавам разследването, поръчал съм 8 платки (импедансни антени) за провеждане на опит. Който има желание да се включи, нека ми напише ЛС.
vitan:
Относно критика към проф. К. Мейл. Критиците на английски се занимават с електромагнетизъм, избити електрони, електромагнитна индукция и пр. понятия от „стандартната” физика. Нищо интересно за мен. Тук някъде май навремето постнах формулата за скаларните вълни. Тя ИЗКЛЮЧИТЕЛНО зависи от напрежението и по-малко от честотата.
За истински ефекти според професора и д-р Н. Тесла трябва да се мине 511 kV, при което напрежение „се взема акъла” на електрона и оттам нагоре са „Етерните” ефекти, енергии и пр. Проф. К. Мейл работи на мижави напрежения да не излъчва смущения (Тесла скапва цяла електростанция), а и да продава китовете си. Може да го е страх, да не до настъпят „отгоре” – не знам. Опитва се да компенсира с висока честота, но безжичното предаване на енергия не е проста работа. Дълги години и Тесла предава с КПД = 80% максимум, като КПД-то падаше (така помня) с повишаването на честотата. Търсенето на електромагнитни ефекти при тесла-траф е като да търсиш под вола теле. Не че не могат да се намерят или излъчат, но по-добре човек да си спретне класически предавател.
Опитните постановки на професора нямат изобщо за цел експерименти над електромагнетизма. В единия текст не ставаше дума за скаларни вълни (а тях ги има!), в другия GERHARDW. BRUHN само на хартия доказва (?), че и д-р Тесла се е объркал нещо пича. Не му се бъркам из висшите математически доказателства (? позоваващи се с на класическите книги за електромагнетизъм), но ако мнооо яко се изпразни кондензатор и нещо ви прободе през това време, това определено не са електромагнити н'екви! Тесла многократно е казвал, а и други светила са го потвърждавали за неговата материя – не става дума за електромагнетизъм!
Естествено, че експериментаторите с Мейл-китовете не могат да измерят това което Тесла е постигнал дори и като минимум. Причините ги описах в началото.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия