Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Други ДВГ и топлинни машини
Tesla Turbine
epwpixieq-1:
Границата която съм посочил не трябва да се гледа като някакво оптимално разстояние, ако изобщо има (точно) такова, понеже между дисковото пространство ще зависи (в по-голяма или по-малка степен) от, фактори като, налягане и температура на подавания флуид ( парата ), както и мекост на дисковия материал (при изтъняване от центробежните сили). Това което съм написал е дадено на база на разстояния които са споменати в приложените от мен документи ( от преди 100-110 години ). На стр. 94 има снимка ( която съм приложил в един от най-ранните коментари ), на отворена турбина със всичките дискове, така може да се добие и визуална представа за разстоянията между дисковете както и за тяхната дебелини или казано по друг начин, плътността на роторната конструкция. Даденото разстояние между дисковете е ориентировъчно като в крайна сметка това ще трябва да бъде практически оптимизирано, за това дисковете трябва да имат възможност да бъдат лесно премествани по-плътно един към друг или отдалечавани.
Относно циркулационните помпи, мисля че човека прави пробване (тип симулация) на системата със вода (възможно ли е друго обяснение?), само така мога да си обясня тяхното присъствие. Както се вижда, той няма нагревателни елементи за водата, и следователно през системата не циркулира пара, особено като се вземе предвид температурните равнища отчитани на уредите. Но имайки в предвид, че първите му документирани опити са от преди 6 години и последния е от преди 1, се вижда систематично оптимизиране на конструкциите на турбината както и започналото и интегриране в цялостна система. Тоест това не е крайната система, а определено ниво на оптимизация до което в момента е стигнал.
epwpixieq-1:
--- Цитат на: krasias в Февруари 27, 2018, 10:00:38 am --- epwpixieq-1, поставяй си риторичните въпроси на някой митинг, от тебе май става политик но не и практик. И не се опитвай да ме убеждаваш че системата е проста, проста е щото мисленето ти е на ниво Youtube. И тези клипове в тубата са някакви недовършени смешни макети. Фактът че ти и всички експериментатори от тубата пропускате изхода на системата, говори за липсата на професионализъм и оттам правенето на смешни детски играчки, които изглеждат прости.
--- Край на цитат ---
За политиката, хайде да не се обиждаме. Може да имам даденост да се изразявам по-обстойно но тази способност няма инверсна корелация с практичността. За съжаление (от този ви коментар личи че) явно не сте чели в оригинал трудовете на Ампер, Фарадей, Лорд Келвин или Хевисайд ( да ме извиняват другите физични светила на които не споменавам името ). Изброените господа имат стила, който ще сравни моето изразяване с това на неграмотно циганче ( да ме извинява циганчето за сравнението). Когато се четат техните оригни трудове, се усеща силата на стила им на изразяване и той е буквално запленяващ. Предполагам няма да възразите, че тези хора са имали много силна практическа насоченост, но ако сте на друго мнение може да направите справки в историческите документи за приноса им към техническия прогрес. За да съм по-точен трябва да отбележа подобен стил на изразяване присъства в голяма част от научните публикации от тази епоха.
--- Цитат на: krasias в Февруари 27, 2018, 10:00:38 am ---И тази регулация трябва да бъде почти мигновена за да няма дискотеки и изгорели уреди. Обясни ми как ще постигнеш този контрол при тази турбина, при която конструктивно не е заложен никакъв контрол на оборотите.
--- Край на цитат ---
Относно регулацията споменах, че турбината има интересно свойство да се саморегулира, чрез центробежната сила на флуида която динамика се проявява като ефект подобен на обратната електродвижеща сила при ел. моторите.
Но от друга страна имате право за „дискотеките“. Предполагам че няма да възразите, че при солидарни инсталации нямаме такъв проблем. Със подобна логика може да се постави един енергиен буфер, като акумулаторна система, например който да бъде между генераторната и консумативната част на системата и така даже няма да има нужда генераторната част да работи постоянно а само да се пуска за да зареди акумулаторната банка.
Както знаем може да се задълбочим и в тази насока, но както вече споменах, целта на тази тема не е обсъждането на цялостната система, а по-скоро ТТ. Като аз се надявах да има дискусия строго върху динамиката на процеса по начин по-които е обяснен в оригинално приложените документи, но някак си не се получава понеже явно няма заинтересованост (или възможност) те да бъдат прочетени.
krasias:
epwpixieq-1, Господин Преводач, който чете всичко в оригинал. Трябва да ви поясня че науката има свой универсален език, и този език не е нито английски нито немски нито френски. Езикът на науката това е Езикът на Логиката. За да заработи качествено езикът на логиката се нуждае от един минимален пакет от знания, чрез които човек може спокойно да продължи напред и без нуждата от изучаване на всички писания. В случая с електрониката и електротехниката просто човек трябва да знае накъде и защо ще тръгне тока и свойствата на отделните елементи. След изучаването на тези минимални но задължителни знания, вече всичко се подрежда само посредством логиката. Съжалявам че така лошо сте се заблудили и сте хвърлили толкова труд, време и усилия, за да прочетете в оригинал че крушката светва само при затворена верига. Виждам че вашата система на учене не ви води до никъде след като ви е необходимо толкова много време и усилен труд за да разберете действието на една супер елементарна турбина съставена от няколко диска. Също така много добре ви разбирам защо не искате да се коментира ТТ в цялостна система, защото тя само ще създава проблеми в системата. Сама по себе си тази турбина може и да има някой предимства, но за съжаление сама не може да работи.
Радико:
--- Цитат ---Границата която съм посочил не трябва да се гледа като някакво оптимално разстояние, ако изобщо има (точно) такова, понеже между дисковото пространство ще зависи (в по-голяма или по-малка степен) от, фактори като, налягане и температура на подавания флуид ( парата ), както и мекост на дисковия материал (при изтъняване от центробежните сили).
--- Край на цитат ---
Температурното разширение на стоманата е αt = 0,012 тоест желязо с дължина един мтър си увеличава дължината с 0,012 мм за всеки градус загряване или 1,2 мм на метър за всеки сто градуса. Ако диска е с посочената от теб дебелина от 0,7 мм или 0,0007 метра той ще се удебели със 0,00084мм за всеки сто градуса загряване. Дали една такава стойност ще е от значение за режима на работата на турбината. Ако да, това означава, че единственото място под слънцето на което могат да построят Тсла-турбина е "завод-12" на "AMD" Та в този случтай, след тия изчисления демек; взех да се чудя дали да задам следващият въпрос който ме терзае.
А той е:
Понеже дисковете трябва да са гладки "мисля, че тази дума използваш" защото това също е не по малко разтегливо понятие. Шкурка със номер 200 минава за гладка в сравнение със номер 24 примерно. Номер 4000 пък да не говориме. В недалечното минало имаше класове на грапавост като най съвършенно полираната повърхност се означаваше с четиринайсти клас на грапавост.
Сега гледам, че ползват някакви буквени индекси. та каква е нужно да бъде грапавостта. Крилете и корпусите на самолетите ги боядисват със специална боя за да станат с някаква определена грапавост"като шкурка" и така реализират около 50% икономия на гориво. Ефекта е взаимствн от кожата на акулите. За сега спирам с въпросите, другите после.
epwpixieq-1:
--- Цитат на: Радико в Март 02, 2018, 08:37:02 pm ---Температурното разширение на стоманата е αt = 0,012 тоест желязо с дължина един мтър си увеличава дължината с 0,012 мм за всеки градус загряване или 1,2 мм на метър за всеки сто градуса. Ако диска е с посочената от теб дебелина от 0,7 мм или 0,0007 метра той ще се удебели със 0,00084мм за всеки сто градуса загряване. Дали една такава стойност ще е от значение за режима на работата на турбината. Ако да, това означава, че единственото място под слънцето на което могат да построят Тсла-турбина е "завод-12" на "AMD"
--- Край на цитат ---
Забелязвам първо че прескачате от милиметри в метри, което при показването на нулите си губи смисъла освен не се следи и прехвърлянето на мерната единица. За дискусията вземам мащаба в милиметри. Второ, разширението на стоманата зависи от въглеродното съдържание както и наличието на други примеси ( ето документ от бюрото по стандартизация на САЩ: стр. 6 има чудесна таблица https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ScientificPapers/nbsscientificpaper433vol17p611_A2b.pdf ), но за анализа който следва може да се приеме и груба цифра, и затова ще продължа с това което вие сте дали.
Както отбелязвате при всеки 100 цезии и при 7x10^(-1) мм ще има удебеляване от 8.4x10^(-4). Сега дали това играе роля е много условен въпрос, защото всяка промяна играе някаква роля, но въпроса който предполагам искате да поставите е не дали играе роля (защо е ясно че ще играе) а това дали тази промяна ще засегне измеримо динамиката на процесите. Според мен няма, освен ако разбира се не измервате КПД до 2-рата цифра след десетичната запетая (понеже промяната е приблизително три порядъка по малка). Разбира се има, вероятност самата промяна да има нелинейна зависимост с динамиката на флуида и даже ако такова пренебрежимо малко разширение с допринесе за силна нелинейност, ако приемем за такава 10 пъти по-висока промяна, даже и при такъв вариант, промяната на КПД е пак сведена до 1-вата цифра след десетичната запетая. В допълнение на така посоченото не трябва да се забавя че имаме центробежна сила, и така (както juliang много правилно отбелязва, че представата за динамиката на процеса е много важна) на база на динамиката в системата центробежна сила която всъщност изтънява дисковете, като съответно техният диаметър нараства. Затова в предишен коментар споменах, че при разстоянието което се оставя от края на диска корпуса това трябва да се вземе под внимание, въпреки че само по себе си това е лесно коригираща се променлива ( в посока отнемане на материал от периферията на диска разбира се ). Абсолютно същата логика, така изложена може да се разглежда и относно процеса на увеличаване на разстоянието между дисковете, на база разтягане/изтъняване от центробежната сила, което според мен ще е по-осезаемо от потенциално намаляване (надебеляване на дисковете с увеличаване на температурния градиент).
--- Цитат на: Радико в Март 02, 2018, 08:37:02 pm ---Та в този случтай, след тия изчисления демек; взех да се чудя дали да задам следващият въпрос който ме терзае.
А той е:
Понеже дисковете трябва да са гладки "мисля, че тази дума използваш" защото това също е не по малко разтегливо понятие. Шкурка със номер 200 минава за гладка в сравнение със номер 24 примерно. Номер 4000 пък да не говориме. В недалечното минало имаше класове на грапавост като най съвършенно полираната повърхност се означаваше с четиринайсти клас на грапавост.
Сега гледам, че ползват някакви буквени индекси. та каква е нужно да бъде грапавостта. Крилете и корпусите на самолетите ги боядисват със специална боя за да станат с някаква определена грапавост"като шкурка" и така реализират около 50% икономия на гориво.
--- Край на цитат ---
Тук опредено навлизаме в това което е една от основните точки на тезата за работа на турбината.
Искам да отбележа че не съм запознат (или чел) за боята за която споменавате. Мога само да спекулирам, че ако това е така ( ще трябва да проуча допълнително ), при по висока грапавост се увеличава площта на крилото, но от друга страна и турболенцията (обтичането близко до порърхността), което само по себе си е нежелано явление, тоест такова едно покритие би било добре да се нанася под крилото на летателния апарат за да се увеличи подемната сила.
От друга страна, това за което имам информация е че при плавателните съдове боядисването се прилага за да се увеличи хидрофобността на корпуса (както и защита от корозия). Тоест водата да има по-лесно обтичане върху повърхността и по този начин движещата се повърхност да "завлича" по-малко от околния флуид със себе си и съответно по-малко съпротивление за движещата се маса.
Сега каква да е повърхността на дисковете. Искам да спомена че следващите разсъждения са лично мой, понеже в приложените документи не съм забелязал "задълбаване" по този въпрос, освен споменаването на това че дисковете са гладки. Но отново идваме до степенните на гладкост.
Логично е да се предположи, че както и при самолетното крило, чиято основна функция е да създава подеман сила на база обтичането флуид, то грапавостта при дисковете играе същата роля, тоест създава по-голяма площ където молекулите на парата могат да имат адхижън, тоест активната площ на активната част на турбината нараства. Но ако има висока грапавост (разбира се тук "висока" е много относително понятие) това ще създава вихри, така че движението на паровия поток може да не е така изчистено спираловидно, с въвможност за образуване на вихри и това може да доведе до неефективност. Както при първия ви въпрос дали нещо ще помогне или ще пречи за ефективността на турбината, ще зависи как тази променлива влияе върху другите променливи влияещи на динамиката.
В допълнение, а може би и по важно е, че грапавостта на диска влияе върху хидрофилията и хидрофобията на дисковете. По друг начин казано върху контактния ъгъл на парата към повърхността на дисковете. При висока грапавост контактния ъгъл нараства повърхността и става хидрофобна, което намалява на овлажняването на повърхността, водещо от своя страна до намаляване на силата породена от капилярните ефекти, която всъщност е силата "задираща" (или "контрираща") парата по повърхността (нормална) на дисковете. Замисляйки се осъзнавам, че високото налягане може да "натиска" парните молекули по една силно грапава повърхност и така да увеличава тази сила на задиране, като преодолява до някаква степен хидрофобността, но от друга страна няма как да не се получават вихрови елементи, и при скорости от 200-400 м/с, по-периферните части на дисковете тези вихри би трябвало да имат негативен характер в някаква степен.
Както виждате анализа на динамиката е доста сложена, особено когато се вникне в действителните физични процеси контролиращи динамиката на система. Затова и всички теоретични изследвания (и CFD модели) са страшно опростени ( да не кажа безсмислени ) или просто не вземащи молекулярните процеди под внимание, и затова единствения смислен начин да се анализира ТТ е да се конструират реални устройства, на база на основни съотношения оставени по историческите документи, или практически конструктивно мислене, и така да се получат реални познания.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия