Автор Тема: Testatika - принцип на работа и основни схеми  (Прочетена 359490 пъти)

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #285 -: Февруари 09, 2019, 09:17:01 pm »
hyparh, благодаря за информацията относно умножаваща-зарядоразделяща машина ( според ме е по-подходящо име, отколкото разпространеното "електростатични") на Bonetti, това е много интересен вариант на процеса на който не бях попадал. Всъщност, сравнена с Bonetti, металните сектори, при машината на Уимшърст, са основно за функция на "самостартиране".

Ето тук попаднах на една приятна демонстрация на машината на Bonetti:
https://www.youtube.com/watch?v=8fWasxYQZZw ( начина по който и дава начален заряд е опасен :D )

Ето и една изпълнена с информация страница за тези устройства:
http://www.coe.ufrj.br/~acmq/electrostatic.html
http://www.coe.ufrj.br/~acmq/svanberg.html ( много добро обяснение на удвоителния процес )
Точно този процес динамично застъпен при срещуположното въртене на дисковете и металните балансители на зарядите. Мисля че, динамиката на разделението и взаимното въздействие на зарядите  не е така елементарна както сме си я представяли.

В този контекст, ето една страница която дава интереснен поглед за това какво означава движение на заряди и предположение че е по-добре да се осмислят процесите с Coulombs отколкото с Amperes:
http://amasci.com/miscon/speed.html#width  ( колко от нас се замислят колко Coulombs има в 1см3 мед, или 9 грама. Това са 13 600 С. Или в един килограм мед ние имаме приблизително 1.5x106 свободни заряди )

Прилагам още оригиналната публикация, от 1787 година, на удвоителя на Беннет.

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #286 -: Февруари 09, 2019, 10:58:52 pm »
Мощна машина на видеоклипа :) Авторът се е постарал максимално и е впрегнал в работа качествени импулсни кондензатори, а не самоделки, както обикновено правят. Между другото този месец мисля да си поръчам няколко подобни, които се справят отлично при теслови тр-ри. Смятам да си сглобя една tabletop VTTC с ГУ-50. А може да влязат в употреба и за някоя инфлуънс машина :)

В коментарите под видеото има полезни съвети от автора, като обрисува нещо доста интересно. При развъртане на високи обороти възникват изявени аеродинамични и електродинамични (както той ги описва) ефекти, които се изразяват в огъване на дисковете от мощните електростатични сили. Част от дисковете се привличат, а друга част се отблъскват, като при достатъчно високи обороти тези сили могат така да изкривят дисковете (ако са по-еластични), че те частично да се долепят. Това поставя някакъв лимит на оборотите, освен ако дисковете не са много твърди, но предполагам и там ще се яви праг, след който ще се долепят или просто счупят от тези сили. Бас ловя, че при поднасяне на компас в близост до дисковете ще бъде отчетено магнитно поле заради въртящите се заряди.
В един от коментарите потребител отбелязва, че и според неговия личен опит машината на Бонети се справя най-добре с натрупване на заряди от всички останали на сходен принцип.

Трябва да се направи една такава машинка и да се проведат опити с нея. Може да не е голяма - примерно два пластмасови диска с размер на CD (пластмасовите протекторни дискове, които слагат в кутиите със CD/DVD), задвижвани от две моторчета, въртящи се в противоположни посоки.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #287 -: Февруари 10, 2019, 09:44:18 am »
Здравейте,
Припомням, че електростатична машина Уимшърст е със самовъзбуждане, докато другите машини примерно Бонети трябва външен източник на високо напрежение да тръгне.
Тук повтарям освен електростатика имаме и магнетизъм. Първите машини  Уимшърст са ползвали калай и мед, сега алуминий и мед. При триенето на двата метала имаме - на алуминия и +на медта. Заради противоположното въртене на дисковете, се създава противоположно магнитно поле и то определя кой кондуктор е + или -, зависещо от посоката на въртене на дисковете, иначе двата кондуктора трябва да са + или -.

Номерът с електретите е верен да се избяга от електростатичния заряд на пускане. Явно с фотоелектретите може да имаме елементи на СЕ.   

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #288 -: Февруари 10, 2019, 08:25:01 pm »
Припомням, че електростатична машина Уимшърст е със самовъзбуждане, докато другите машини примерно Бонети трябва външен източник на високо напрежение да тръгне.
Това ако мисля че вече го отбелязахме, и може би не е удачно да се повтаря отново, освен, разбира се, ако не желаете да го затвърдите за останалите колеги.

Тук повтарям освен електростатика имаме и магнетизъм. Първите машини  Уимшърст са ползвали калай и мед, сега алуминий и мед. Заради противоположното въртене на дисковете, се създава противоположно магнитно поле и то определя кой кондуктор е + или -, зависещо от посоката на въртене на дисковете, иначе двата кондуктора трябва да са + или -.
mi68, ако обърнете внимание на предоставената информация ще видите че нямаме индикации за такова създаване на магнитно(/и) поле(/та). Тези машини не работят на принципа на триенето (поне по начина по който стандартно се разбира, но за това по-долу) а на съвсем друг, както вече споменахме, удвоителен/умножителен принцип. Това е много добре показано в линка на които е обяснено нагледно "удвоителния процес", още повече, липсата на сектори при Bonetti е идеален пример за това.

За да имаме магнитни полета ние трябва да имаме еднопосочно движение, праволинейно или орбитално, на заряди ( поне по установените разбирания ). В диелектрик, от които са направени дисковете, ние нямаме свободни заряди, които да извършват това движение, и това всъщност определя диелектрическите му свойства. Тоест диелектрика не складира заряди, ако някой си мисли друго, то той има грешно разбиране. Молекулите на диелектрика се ориентират пространствено под външно напрягане на Е полето и така "задържат" това въздействие, това е фундаментално свойство на диелектрика (и съответно на кондензаторите като елемент). Ето ви един елементарен експеримент, който за много хора в индустрията както и реномирани университетски преподаватели, е нелогичен, на база на тяхното заучено познание, но който прекрасно демонстрира фундаменталното свойство на диелектрика (в случая стъкло): https://www.youtube.com/watch?v=9ckpQW9sdUg

В случая с удвоителните машини имаме това фундаментално свойство, на диелектриак, с доста интересна динамика на умножаване на напрежението полетата, в определени, натурално обособени, от динамиката на машината, сектори на дисковете. Но тук нямаме движение на заряди, в материята на дисковете, поне по стандартните разбирания като Coulombs/sec.
 
С елементарни думи много по-лесно бихме създали магнитно поле при въртенето на железен, месингов, или меден диск, отколкото при въртенето на диелектричните дискове на удвоителните маши.

Сега относно динамиката на "триенето" на вдуха (който по себе си е отново диелектрик), между двата диелетрични (приемем че са акрилик) диска, а не върху метал (няма значение какъв), и дали това е основно за работата на машината, това е интересен въпрос, който си заслужава внимание.

Може да си приставим, че когато дисковете се въртят те неимоверно завличат част от заобикалящия ги флуид (въздуха) около тях. Това е фундаментална динамика за тяло движещо се във флуидна среда, както много пъти обясних при коментарите си относно Турбината на Тесла, а и на всеки който е минал през някакъв университетски образователен курс, по динамика на флуидите, това трябва да е ясно.

И така понеже акриличните дисковете се движат разнопосочно, те ще задвижват слоя на въздух които ги обгръща със тях. Така, в пространството между двата акрилични диска, се формират два въздушни (флуидни) диска които се движат еднопосочно съответно със всеки един от тях (от другата страна на акрилика също се формират такива дискове но там картинката е по-елементарна), и може да се каже, че са прилепени съответно към акриличните дискове. За да има такава динамика на въздушните дискове, трябва да има трансмисионен механизъм на минимално съпротивление на флуида, който остава между тези разнопосочно движещи се въздушни дискове. Необходимостта от такъв механизъм произлиза от осъзнатия природен закон за всяка флуидно-динамична система, че тя винаги трябва да се организира така че да минимизира съпротивлението (ЗЗЕ, или по друг начин казано, да минимизират релативните скорости) при трансмисията на приложената към нея сила. Така, въздуха който остава между въздушните дискове (не завлечен от акриличните) образува миниатюрни вихрови спирали и когато единия въздушен диск се движи в едната посока, това не пречи, а даже подпомага, движението на отсрещния въздушен диск, чието движение е в другата посока. Или елементарно казано тези вихрови спирали играят ролята на ролките на лагер, само че в една флуидна система.

Понеже тук имаме вихрово движение на диелектрик, и при него имаме мобилни молекули които се влияят от Е полета ( тоест се поляризират ), предполагам че е възможна организация и трансмисия на мобилни заряди от единия въртящ се въздушен диск към другия, и съответно постоянно засмукване, на база на тези вихрови спирали, чиято ос на въртене е перпендикулярна на оста на въртене на самата машина, на нови заряди от заобикалящия машината флуид (въздух). Но както виждате комплектността става висока и единствено експериментите в тази насока, осъзнавайки така представената динамика, могат да покажат какво точно става.

Ако се замисли човек, се оказва че такава динамика може да се направи не само с дискове а и с тръби от диелектрик,, и така самата конструкция на въртящия се елемент, прави машината по стабилна. Това което трябва да се спази е тези тръби, които явно трябва да са една в друга, да се въртят на една ос, но противоположно ( макар че по принцип може и само едната да се върти, подобно на въртенето само на един диск ). Ефекта трябва да е абсолютно същия, интересно е че няма машина, с такава конструкция,  направена до сега. Имайки в предвид изложената флуидна динамика, може да се види как, при такава конструкция, осите на трансмисионните вихрови спирали, няма да се перпендикулярно на въртенето на машината а коаксиално, което е опредено по оптимална конфигурация, особено за засмукване на допълнителни заряди от заобикалящата въздушна маса.

Интересно е да се отбележи че такава една конструкция се вписва много добре в системи които имаме движение на въздух за извличане на енергия. Като предполагаемо трябва да се направи сравнение със стандартните вятърни генератори.  Разбира се не трябва да се забравя, че при висока влажност на въздуха разпределението на заряди, посредством динамиката на системата, изчезва.

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #289 -: Февруари 10, 2019, 10:42:28 pm »
epwpixieq-1, заряда не е в диелектрика, а върху него, залепен от 2-те му страни. Който не вярва да си направи 5 слоен диелектрик и да провери, какво има във вътрешните 3 слоя и какво има върху външните 2. За почитателите на електронната теория, това е един крайно неприятен експеримент, защото той еднозначно показва, че електричеството не е движение само на 1 частица електрон, а на 2 вида частици. Какво ще кажат професорите, когато видят, че няма поляризация на диелектрика, от едната страна има "електрони", а от другата страна какво има ... чушки?!

Неактивен Tanas

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 150
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #290 -: Февруари 10, 2019, 11:06:18 pm »
   Много добро допълнение nizo, така е.
Обаче съм забелязал, че има значение и самият диелектрик (веществото)  ;) дали ще е стъкло, поли-разновидности, слюда и т.н.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #291 -: Февруари 11, 2019, 01:03:00 am »
epwpixieq-1, заряда не е в диелектрика, а върху него, залепен от 2-те му страни.
Незнам защо мислите че застъпвам тезата че заряда е в диелектика. Ако виждате нещо подобно моля посочете цитат за да се коригирам. Ето това което съм написал:

В диелектрик, от които са направени дисковете, ние нямаме свободни заряди, които да извършват това движение, и това всъщност определя диелектрическите му свойства. Тоест диелектрика не складира заряди, ако някой си мисли друго, то той има грешно разбиране.
...
В случая с удвоителните машини имаме това фундаментално свойство, на диелектриак, с доста интересна динамика на умножаване на напрежението полетата, в определени, натурално обособени, от динамиката на машината, сектори на дисковете. Но тук нямаме движение на заряди, в материята на дисковете, поне по стандартните разбирания като Coulombs/sec.
Аз не коментирам къде и как е залепен заряда, понеже това е тема по която може да се спекулира.
Например всеки листов диелектрик поставен във въздушна среда е 3 слоен диелектрик. Въздух от едната страна (д1, означение за диелектрик 1) листовия диелектрик (д2), въздух от другата страна (д3). Предполагам че никои няма да спори, че на въпросния показан експеримент, стъклото задържа напрежението на Е полето (забележете не казвам дали има или няма наличие на заряди, както вие твърдите). Понеже, ако се вземе това което вие казвате, за залепването на зарядите, по повърхността на диелектрика, което може да се вижда като правилна аналогия, но поне аз се опитвам да не виждам така процеса, то тогава излиза че д1 и д3, в горния случай държат зарядите върху д2 (стъклото), отново при посочения експеримент. И така, идваме до заключение че зарядите са в д1 и д3, или въздуха, което е противоречие, понеже според вас в диелектрика няма заряди. Разбира се предполагам че няма човек който да каже че във въздуха няма свободни йони, тоест може да имаме поляризирани частици във (флуид) диелектрик  (въздуха е пример за това), и не мисля че това ще се оспорва. Сега дали тези частици се концентират да поддържат напрежението на Е полето, аз не мисля че е така. Понеже ако е така, то тогава няма да можем да правим многослойни диелектрици, понеже точно между слоевете няма да имаме "залепнали" заредени частици, точно както вие се изразихте.

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #292 -: Февруари 11, 2019, 02:31:03 pm »
epwpixieq-1, по повод написаното от теб:

Цитат
Молекулите на диелектрика се ориентират пространствено под външно напрягане на Е полето и така "задържат" това въздействие, това е фундаментално свойство на диелектрика (и съответно на кондензаторите като елемент).

Това намеква поляризация на диелектрика, както всъщност пише в много учебници, а именно, че заряда се пази чрез поляризация на атомите/молекулите в диелектрика. Ако полето наистина поляризираше диелектрика, той би трябвало да е поляризиран по цялата си дебелина, но експериментите сочат, че това не е така.

Цитат
но поне аз се опитвам да не виждам така процеса, то тогава излиза че д1 и д3, в горния случай държат зарядите върху д2 (стъклото), отново при посочения експеримент

Как си го измисли това?! Д1 и Д3 няма да ги има във вакуум, така, че нищо такова не излиза. Заряда се държи за диелектрика точно както магнити могат да се налепят от двете страни на една плоскост. Те се дърпат едни други през плоскостта, а въздуха няма никаква роля. Единственото важно нещо за диелектрика, се явява неговата механична якост, тъй като зарядите упражняват реално налягане върху диелектрика и могат да го пробият, когато то стигне пределна стойност. Естествено, сплескването на диелектрика, води до греене. Твърдите диелектрици греят по-малко от еластичните и това може да се прецени лесно, дори без електрическа проба.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #293 -: Февруари 11, 2019, 09:42:58 pm »
epwpixieq-1, по повод написаното от теб:
Цитат на: epwpixieq-1
Молекулите на диелектрика се ориентират пространствено под външно напрягане на Е полето и така "задържат" това въздействие, това е фундаментално свойство на диелектрика (и съответно на кондензаторите като елемент).
Това намеква поляризация на диелектрика, както всъщност пише в много учебници, а именно, че заряда се пази чрез поляризация на атомите/молекулите в диелектрика. Ако полето наистина поляризираше диелектрика, той би трябвало да е поляризиран по цялата си дебелина, но експериментите сочат, че това не е така.
поляризация на диелектрика не означава "че заряда се пази". Всъщност с диелектриците не би трябвало да се използва думата "заряд", въпреки че ние сме свикнали някак си да я използваме без да вникваме в нея, затова се стремя да използвам думата "напрегнат". Точно тази напрегнатост се поддържа на база на ориентиране на молекулите на диелектрика. Колкото е по-силно полето толкова по-силно се "опъват" тези молекули докато в един момент елекротните на отделни молекули не издържат, на тази напрегнатост/разпъване, и излизат от орбитите, и лавинообразно правят пробив.
 
Това което достигам като заключение е базирано директно на моето разбиране на трудовете на Хевисдайд и Максуел както и други експериментатори и теоретици от онова време, експерименталните постановки на Тесла, както и мой лични експерименти. Възможно ли е да греша (и не само аз)? Предполагам че да, всеки логически мислещ изследовател трябва да е готов да промени виждането си под напора на опитни данни, в противен случай имаме налагане на догма.

За съжаление вие не посочвате експеримент които би потвърдил вашата теза за "залепване на зарядите". Представете някакви данни, или линкове, за преценка и изградете някаква теза, малко по обоснована от "лепене като магнити на плоскост", понеже в крайна сметка не отхвърляте само моето мнение, а и няква установена мисъл в тази насока, и то от хора които са правили неимоверно много повече експерименти от нас. В противен случай си играем само на думи.

Сега относно "зарядите", които не са в електронния мобилен слой на метал, те могат да бъдат само йони и бета частици (високо енергийни електрони или протони), ако вие имате друга дефиниция на "заряд" в такава "свободна" форма пояснете. Според вашето разбиране те се натрупват "залепват" по повърхността на диелектрика:
залепен от 2-те му страни.
Дайте някакво логично обяснение защо тези "заряди" (както и да ги дефинирате) се биха лепили към структура, като диелектика, при положение, че навсякъде в природата наблюдаваме процеса на натрупване на заряди (и забележете не в свободна форма) само "по повърхността" на метал.

Заряда се държи за диелектрика точно както магнити могат да се налепят от двете страни на една плоскост.
Това ви сравнение използва свойство на магнитното поле да преминава през определени материи. По тази логика трябва да съществува и електрично поле в диелектрика, докато вие поддържате обратната теза че няма такова електрично поле в самия диелектрик.

Ето един експеримент които директно потвърждава тезата че напрегнатостта е по-цялата структура на диелектика а не само на крайните му плоскости:
https://www.youtube.com/watch?v=e0n6xLdwaT0&index=2&list=PL860B6886A47E5490 (1:45)

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #294 -: Февруари 11, 2019, 09:55:19 pm »
Смятам да си сглобя една tabletop VTTC с ГУ-50.
Внимавйте с ГУ-50 (преди време направих VTTC с ГУ-81М), и изобщо с всякакви вакумни лампи изложени на високоволтов заряд понеже може да емитират X-rays.
Иначе късмет с експеримените  :)

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #295 -: Февруари 12, 2019, 10:48:56 am »
Лийдскалнин така обяснява нещата, сякаш всичко е простичко като детска игра :)
Пускам превод относно част от неговите разбирания за гравитацията и връзката й с електричеството и магнетизма.
Цитатът е просто за размишление, не го подкрепям или отхвърлям лично (или поне не изцяло). Описан е прост експеримент, който демонстрира активно взаимодействие между електростатика и магнетизъм, което има пряка връзка с темата.

"... Когато северните и южни магнити се движат в една посока, те не се привличат. Привличат се само когато се движат един срещу друг. Когато магнитите излизат от Земята и срещнат по пътя си някакъв обект, те го привличат поради факта, че във всеки обект има от двата вида магнити. Това може да се демонстрира при търкане на твърда гума или стъкло докато се затоплят. Тогава те ще започнат да привличат пясък, железни стружки, сол и други неща. За да разберете принципа на действие, преместете малко солният кристал - ако бъде разположен така, че да е ориентиран с другия си магнитен полюс, ще отскочи встрани. При натъркване на твърда гума до затопляне, тя се превръща във временен магнит. Разликата между гумения и стоманения магнит, е, че при гумения и двата вида магнити (северни и южни) се намират от една и съща страна, магнитните полюси са множество, всеки с малка площ и близо един до друг, но излишните магнити в циркулиращия магнит са вкарани в него. (в последната част от изречението малко ми се губи смисъла - бел. прев.). Привлечете железните стружки с гумения магнит, след това доближете стоманения. Сменете полюсите, след което ще видите част от стружките да отскачат. Това означава, че стоманения магнит е сменил магнитните полюси на стружките, поради което последните отскачат."

Източник: http://www.leedskalnin.com

Моите разбирания за гравитацията са много подобни (на лъчение или вид частици, излизащи от Земята, които привличат всичко, през което преминават), но все пак не всичко ми се струва толкова лесно, както го описва Лийдскалнин. Според обясненията му излиза, че електричеството, магнетизмът и гравитацията имат един и същи носител, а именно северните и южни (монополярни) свръхпроникващи магнитни частици. Не би ли следвало от това, че на гравитацията (локално) щеше да може да се оказва много лесно влияние (примерно екраниране или неутрализиране) посредством електричество или магнетизъм? А такова нещо не се наблюдава или поне не по начинитите, чрез които масово се борави с електричество и магнетизъм.

Epwpixieq-1, голямата ми VTTC беше изпълнена точно с "буркана" ГУ-81М :) С нея и голямата ми намотка достигнах светкавици с дължина около 46см. Само че конструкцията е обемиста и заема много място, именно затова ще направя един tabletop вариант с малка лампа и малка намотка.

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #296 -: Февруари 12, 2019, 06:31:27 pm »
Цитат
За съжаление вие не посочвате експеримент които би потвърдил вашата теза за "залепване на зарядите". Представете някакви данни, или линкове, за преценка и изградете някаква теза, малко по обоснована от "лепене като магнити на плоскост", понеже в крайна сметка не отхвърляте само моето мнение, а и няква установена мисъл в тази насока, и то от хора които са правили неимоверно много повече експерименти от нас. В противен случай си играем само на думи.

Дадох ти експеримент, ето го:

Цитат
Който не вярва да си направи 5 слоен диелектрик и да провери, какво има във вътрешните 3 слоя и какво има върху външните 2.

С други думи, ако теорията, че електрическото поле натяга атомите/молекулите на диелектрика, то в 5-те слоя трябва да има напрегнатост. Правиш експеримента, установяваш, че няма напрегнатост във вътрешните слоеве и почваш да градиш нова теория. Щом моята не ти харесва, измисли си твоя. Tова с напрегнатия диелектрик е грешно, поне за мен.
Плюс това дай да обърнем задачата, ти твърдиш, че атомите/молекулите са напрегнати. Какво експериментално доказателство имаш за това?

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #297 -: Февруари 12, 2019, 07:32:38 pm »
Плюс това дай да обърнем задачата, ти твърдиш, че атомите/молекулите са напрегнати. Какво експериментално доказателство имаш за това?
nizo, ето ви същия експеримент които посочих, в предишния си коментар, но с обяснения:
https://www.youtube.com/watch?v=PgE9oBDIgdc (25:00 – 30:00)

Тук виждаме раздалечаването на металните плочи и нарастването на напрежението между тях, без подаване на допълнително напрежение (заряд). Това нагледно показва как, зарядите са закотвени на плочите а не на диелектрика, който е свободен да запълва пространството между тях и да се ориентира по силовите линии на Е полето.  На предишно посочения експеримент вие видяхте, слагане на 2-ри диелектрик (плоча акрилик) в първия (въздух), и при положение че напрежението на полето, не се "предаваше" през напрегнатостта на молекулите на диелекрика, а чрез заряди "залепени" на него, то тогава няма как заряди да се "залепят" върху акрилика понеже металните плочи изобщо не го докосват, а са в допир, от двете страни, само до другия диелектрик, въздуха.

Всъщност този експеримент може да се направи с 3, 4 или повече диелектрици. Например, между плочите, след като се раздалечат се поставя, тънък стъклен аквариум пълен с олио, и вътре в това олио потапяме плоча от акрилик. Така имаме въздух-стъкло-олио-акрилик-олио-стъкло-въздух, тоест 7 слоен диелектрик. Предполагам че няма да възразите ако кажем че напрегнатостта на полето, създадено от металните плочи, ще продължи да съществува между плочите. Според мен е явно че няма как зарядите да преминат през въздуха да стигнат до стъклото за се залепят от едната му страна, после заряд да се появява от другата, да премине през олиото, и да се залепи на акрилика, да се появи от другата страна на акрилика, отново да премине през олиото, да се залепи на стъклото ( вътрешната плоскост на другата страна на тънкия аквариум ), да се появи от другата страна стъклото да премине през въздуха и да достигне до другата метална плоча.

Логичното и елементарно обяснение е че молекулите на диелектриците се ориентират, според маневреността им ( което се определя от диелектричната константа на материала ), и при допира си с съседния диелектрик, на база на поляритета си, поемат напрежението на Е полето, като молекулите се преориентират, и съответно така "предават" тази напрегнатост.

Отново, това го е постулирал за първи път„ поне до колкото знаем, Максуел и доразвито от Хевисайд, не е моя теория, но стига да се четат оригиналните публикации на тези хора, тези неща, а и много други, стават пределно ясни.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #298 -: Февруари 12, 2019, 09:00:45 pm »
Здравейте,
Testatikа е повече от електростатична машина.
Колегата epwpixieq-1 говори за умножаване. Какво се умножава? Напрежението или заряда?

Ще разгледам подробно машината Уимшърст тъй като е най-достъпна и е със самовъзбуждане.
-Имаме различни метали, а именно алуминий и мед, при триене имаме напрежение около 2 Волта.
-Това напрежение зарежда сектора, който се явява кондензатор, и при отдаличаване капацитета намалява, заряда е константа, напрежението се повишава, заради механичната работа на разделяне на двата разноименни заряда (разноименни заряди се привличат). При това движение имаме конвекционален ток и магнитно поле, подчиняващо се на закон на Био-Савар-Лапласт.
Тъй като дисковете са с алуминиеви сектори, а четки медни, за мен магнитното поле определя знака на зарядите на кондукторите. При обратно завъртане на дисковете поляритета на кондукторите се променя на противоположното.

   Да работи машината трябва механична работа да разделя зарядите, но Testatika сама се върти.
   При външен оглед се виждат квадратни или правоъгълни отвори в секторите. Това са резонатори с разпределени параметри. Трябва да са с четири ъгъла да имаме резонанс. Различно от четири или кръгли отвори се губи идеята. Наблюдава се честотно преобразуване в дециметровите вълни. При това честотно преобразуване имаме параметрично усилване и механичната работа за разделяне и умножение на зарядите се получава от външен източник. Машината сама се върти.

Това параметрично усилване ако някой може да обясни, електростатичните машини знам как работят.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Testatika - принцип на работа и основни схеми
« Отговор #299 -: Февруари 12, 2019, 10:38:55 pm »
Колегата epwpixieq-1 говори за умножаване. Какво се умножава? Напрежението или заряда?
Машините са наречени множители исторически поради тази причина:
http://www.coe.ufrj.br/~acmq/svanberg.html (добре е обяснено визуално)
Умножението при ротационните машини може да идва само от напрежението. Понеже за да имаме умножение на заряд, трябва да има алтернативно "докосване" (обяснено на дадената страница), която явно не присъства. Въздуха, обаче може да се поряви като такъв, "докосващ" обект, предложих хипотеза за това, в един от предишните си коментари. Но понеже зарядите във въздуха са много малко, като количество, не може да имаме високо натрупване на тях, и натрупването им, може да стане само по металните повърхности на машината.

-Това напрежение зарежда сектора, който се явява кондензатор, и при отдаличаване капацитета намалява, заряда е константа, напрежението се повишава, заради механичната работа на разделяне на двата разноименни заряда (разноименни заряди се привличат).
Поздравление колега много правилно обрисуване на процеса, при въртенето на диелектриците. Само металните сектори, нещо не ми се вписват в картинката (освен за самовъзбуждането като принцип разбира се). Понеже както виждаме че има и машини без метални сектори. Тоест "секторите" трябва да се самообразуват директно на база на различни напрегнатости по диелектричния диск под въздействие на разпределението на началния заряд през "изравнителите" (страничните метални пръчки, чиито четки са насочени към дисковете) и през металите които водят към кондензаторите.

При обратно завъртане на дисковете поляритета на кондукторите се променя на противоположното.
Интересното е, че само с обратно завъртане, няма натрупване на заряд. Това се посочва в един от предишните клипчета които поместих. Трябва, промяна на конфигурация на "изравнителите", и само след това машината започва да работи на обратен ход.
Да работи машината трябва механична работа да разделя зарядите, но Testatika сама се върти.
   При външен оглед се виждат квадратни или правоъгълни отвори в секторите. Това са резонатори с разпределени параметри. Трябва да са с четири ъгъла да имаме резонанс. Различно от четири или кръгли отвори се губи идеята. Наблюдава се честотно преобразуване в дециметровите вълни. При това честотно преобразуване имаме параметрично усилване и механичната работа за разделяне и умножение на зарядите се получава от външен източник. Машината сама се върти.
Много интересна хипотеза колега. Вие предполагате, че има прехвърляне на енергията от електрическа форма в акустична, поне доколкото ви разбирам. Ако е така, то около машината трябва да се образува нещо като, локализирано "силово поле", от натрупването/наслояването на въздушните вълни/вибрации. Не мислите ли че това поле, би било усетено от хората които са около машината, не звуково разбира се, но осезаемо през компресирането на въздуха. Точно както това което се знае като "tuning fork", понеже тя е точно един вид акустичен резонатор: https://en.wikipedia.org/wiki/Tuning_fork