Автор Тема: Електроника за управление на електролизата  (Прочетена 179850 пъти)

mi68

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #30 -: Септември 08, 2009, 09:01:25 pm »
Резонансната честота се смята лесно Е=h*n където n-дължина на вълната;h-константа на Планк.Е=2еВ(електрон волта) честотата се получава около на 15степен Хц.Подходи за намаляване на резонансната честота-намаляване скороста на разпространение т.е.стояща вълна;правим то тежка молекулата т.е.катализатор.Подход за разширяване на спектъра чрез преобразуване на Форие т.е. Теслов трансформатор и резонанс.Според литературни данни при метода с теслов трансформатор енергията от 2еВ пада на 0,76еВ без катализатор приблизително три пъти по-малко.Най-перспестивен е конбинираният метод за катализатор да се използва постоянен ток и ултра къси инпулси,правя разработки само с инпулси и диоди за постоянен каталитичен ток,но доста се усложнява електрониката, имам разработка не експериментирана,на която възлагам големи надежди.
« Последна редакция: Септември 08, 2009, 09:22:44 pm от mi68 »

dedofire

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #31 -: Декември 07, 2009, 04:28:19 pm »
М нема да стане номера със СВЧ то просто молекулата няма да има време да се завърти както вие казвате. Все пак това е разтвор на дестилирана вода и основа. По-ниските честоти и смяната на поляритета водят до релаксация на молекулит. С една дума почиствате електродите и променяте електролита.

koko_g

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #32 -: Март 23, 2011, 02:20:38 pm »
Колеги,
според Вас въпросната бифилярка от първата схема на altium дали трябва да има точно 100 (2х50) навивки
или може да са по-малко и да се компенсира с честота.
При мен са 97, толкова се събраха на пръчката и реших, че няма да е фатално?!
Също така, дали клетката трябва да е от тръби или може и с плочи?
във видеото става дума за тази схема, има един резистор 100 ома вързан последователно на клетката което много ще ограничи тока през нея, освен това ми е интересно L1 с каква индуктивност трябва да е какви намотки.
Някой има ли представа за намотките в тази схема, какви са, брой, индуктивност?
« Последна редакция: Март 23, 2011, 10:19:23 pm от koko_g »

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #33 -: Март 23, 2011, 11:32:37 pm »
В такива случаи най-добре давай линк към схемата. Предполагам говориш за идеята на ravi или Dave Lawton, макар че пръв ravi анонсира идеята за бифилярна намотка (ако не се лъжа). Според мен можеш да пробваш с различен брой навивки.

koko_g

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #34 -: Март 23, 2011, 11:57:49 pm »
За бифилярната намотка - ясно.
Другият въпрос беше за тази схема http://www.youtube.com/watch?v=Ru8YQ6HUwbU - Self resonating powering circuit for HHO cell
Какви са намотките, брой, индуктивност?
« Последна редакция: Април 04, 2011, 05:12:40 pm от altium »

to6o-2101

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #35 -: Април 04, 2011, 04:06:08 pm »
И аз опрях до модулатора но нека който го е правил да каже кой е най-добрия (за момента).

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #36 -: Април 04, 2011, 11:04:10 pm »
Резонансната честота се смята лесно Е=h*n където n-дължина на вълната;h-константа на Планк.Е=2еВ(електрон волта) честотата се получава около на 15степен Хц.Подходи за намаляване на резонансната честота-намаляване скороста на разпространение т.е.стояща вълна;правим то тежка молекулата т.е.катализатор.Подход за разширяване на спектъра чрез преобразуване на Фурие т.е. Теслов трансформатор и резонанс.Според литературни данни при метода с теслов трансформатор енергията от 2еВ пада на 0,76еВ без катализатор приблизително три пъти по-малко.Най-перспестивен е конбинираният метод за катализатор да се използва постоянен ток и ултра къси импулси,правя разработки само с импулси и диоди за постоянен каталитичен ток,но доста се усложнява електрониката, имам разработка не експериментирана,на която възлагам големи надежди.

DIDO112

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #37 -: Април 04, 2011, 11:27:20 pm »
?

koko_g

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #38 -: Април 13, 2011, 02:25:16 pm »
Колеги,
направих модулатора с 555 и работи сравнително добре, но май имам проблем.
При промяна на запълването ми се променя и честотата на изхода.
Нормално ли е това и ако не е то как да променя схемата така, че да не се променя честотата?

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #39 -: Април 13, 2011, 02:54:32 pm »
Уважаеми колега, вместо да питаш и чакаш някой да отговори, би трябвало сам да потърсиш, инфо бол в мрежата. Работа за 5мин, че и по-малко даже... ;)
Ето ти примерно решение http://www.dprg.org/tutorials/2005-11a/index.html
« Последна редакция: Април 13, 2011, 09:40:17 pm от altium »

vitan

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #40 -: Април 13, 2011, 04:16:22 pm »
.... 555 и работи сравнително добре, но май имам проблем.
При промяна на запълването ми се променя и честотата на изхода.
Нормално ли е това и ако не е то как да променя схемата така, че да не се променя честотата?
555 timer-a ги прави тия магарии. Трябва ти по-особено връзване, за да го избягаш. Но колегата е прав. Вземи та потърси.

Има схема с 3 тригера на Шмид (логически елемента), 2 диода, някой друг резистор и кондензатор. Това е най-простата схема, която е ШИМ (с потенциометър вместо единия резистор), която не мени честота, а само запълването. При това трябва да е и по температурно устойчива.
« Последна редакция: Април 13, 2011, 04:21:20 pm от vitan »

Seeker

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #41 -: Април 14, 2011, 06:20:02 am »
Зависи колко точно трябва да се поддържа честотата. С 556 (сдвоен 555) се сглобява схема - единия работи като генератор, а втория като чакащ мултивибратор запускан от генератора, за да се получи различен коефицент на запълване.

koko_g

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #42 -: Април 15, 2011, 12:42:14 pm »
Колеги,
Благодаря Ви за помощта!
Не съм специалист в електрониката, любител съм. Не мога да претендирам за големи знания в тази област и затова питам по-знаещите.
Нали затова е и форума. Мисля, че с общи усилия можем да постигнем повече.

« Последна редакция: Април 15, 2011, 04:33:37 pm от koko_g »

yhv

  • Гост
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #43 -: Юни 30, 2011, 10:22:47 am »
Не съм специалист в електрониката, любител съм. Не мога да претендирам за големи знания в тази област и затова питам по-знаещите.
Нали затова е и форума. Мисля, че с общи усилия можем да постигнем повече.
Точно така. Трябва да си помагаме. Изчетох цялата тема, но никъде не видях написана тази честота на работа на 555. И понеже поразбирам от електроника ще трябва да си я смятам сам от стойностите на компонентите. Колеги давайте малко по конкретна информация в постовите си. Не всички са специалисти по електроника или по механика.

А що се отнася до схемата  "Отговор #23 -: Октомври 18, 2008, 08:00:53 pm " на тази тема. Тази схема работи. Правил съм я преди повече от 30 години когато бях едва 10 годишен. Вместо горивна клетка имаше вързан високоговорител. Та именно за тази схема ми намалиха и поведението. Понеже създавах изкуствен шум по време на час :-). Какви години бяха тогава.

Та да се върнем към сегашния момент. Мисля че за да се изчисли отношението между двете намотки, а то трябва да е винаги константа, по спомени мисля че беше 1:3. (условие за въвеждане на системата в генераторен режим), е важно да се намери каква трябва да е индуктивността на втората намотка, защото именно тя прави трептящия кръг с горивната клетка. И понеже всяка горивна клетка има собствен капацитет зависещ изцяло от нейните габарити. То и индуктивността на намотката свързана с клетката трябва да е  съобразена с клетката. Първичната намотка е с три пъти по малко навивки от свързаната с клетката. Дебелината на намотките не е еднаква. Тя зависи от токовите, които протичат през съответната намотка. Също така много е важна и сърцевината. Едно са ламели за 50 Хц. Друго е ферит за Килохерци. Всичко зависи от честотата на резонанс.

Ако дадете малко по вече данни за вашите клетки, на каква честота реагират, може и да се понапъна за да сметна цитираната схема. Но сигурно е едно че наличието на обратна връзка макар и положителна ще кара системата да се само регулира. А нали това е целта. Но пак да отбележа, че колкото и системата да има склонност към генериране на честота равна на  резонантната, то този спектър не е безкраен и затова трябва схемата да се изчисли за близки до резонанса честоти. А останалото тя ще го направи.

Успех.
« Последна редакция: Юни 30, 2011, 10:49:27 am от yhv »

Неактивен Discorder

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 87
  • Пол: Мъж
  • Реалността ще се нагласява според това, което пре
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #44 -: Юли 06, 2011, 10:04:34 am »
Колеги , надявам се да не ми е много ламерски въпроса. :) Принципно се старая първо да изчета всичко по темата и после да пиша , но този път няма да се сдържа.
От известно време ми се върти една идея относно електролизата, като цяло свръхкъсите импулси ми се струват най-логични като управление. Но какво ще стане ако не топим електродите (плочи ) в електролита, а ги изолираме добре и да приложим същите свръхкъси импулси само че под високо напрежение (20-30 киловолта)? Идеята ми е електролита да е подложен на максимално силно електрическо поле, но протичането на ток през него да е ограничено.
Разбира се от гледна точка на схемата ток някакъв ше протече между електродите, но при къси еднополярни импулси няма да е кой знае какъв. Въпросът ми е правен ли е подобен експеримент и дали по принцип използването на силни електростатични полета няма да даде добри резултати за разлагане на водата