Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
INKOMP (Комутатор на магнитни потоци) - ИЗМАМА
getca:
Колега varvarin, ако на входа на МЕГ има трептящ LC кръг, настроен на 50Хц и енергията се подава в момента на максимум напрежение върху кондензатора и минимум ток през бобината, осцилограмата ще бъде точно такава, защото както казваш товарът е чисто капацитивен. Вътре в кръга енергията циркулира между капацитета и индуктивността и ние компенсираме загубите, като дозареждаме кондензатора, когато в него е акумулирана максимум енергия, върната от бобината. На практика ако напреженията в кръга и захранващото са във фаза, то през отрицателния полупериод бобината се насища, като поема от кондензатора енергия, а през положителния я връща обратно в него минус загубите и когато входното напрежение превиши това на капацитета се отпушва диод за добавяне на необходимата, компенсираща загубите енергия.
Да, добре звучи на теория, но на практика не е точно така. Първият проблем е насищането, защото при този процес енергията се мени много малко и на практика остава постоянна. Следователно няма как да върнем изразходената за насищане на управляващите намотки и тя се губи в топлина. Е, как се разсейват няколкостотин вата мощност при КОП=2 да речем или греша някъде. Отделно резонансният процес е доста различен от нормалния с дефазираните ток и напрежение, защото ток вътре в кръга тече ток само при ненаситена индуктивност. Според Валери се използува връщането на потока на ПМ през магнитния комутатор за индуциране на е.д.н. в намотките му и частична компенсация на загубите, но...за създаване на кръгов поток в комутатора свързването е НК-КН и следователно индукцията е нула. А твърдението за безиндуктивен вход е породено от теориите на Громов, които си остават само на хартия, защото индуктивност има и това се вижда по големите напрежения на самоиндукция, наблюдавани при моите опити, макар и на висока честота.
varvarin:
Здравейте,
Идеята за резонанса е много добра и наистина тока би изглеждал по подобен начин но според мен в ИНКОМП не се използва този метод поради това че е твърде сложно да се сфазира кръга на входа с мрежовото напрежение. При квазирезонансните схеми трептящия кръг определя работната честота докато в нашия случай няма как да накараме мрежата да се води по кръга. Освен това на празен ход голямо количество енергия би циркулирало в кръга което мисля че ще доведе до големи топлинни загуби на пазен ход. Това разбира се не е проблем ако устройството е постоянно натоварено. Ако изключим версията с трептящия кръг какво друго остава? Единия вариант е след диода да има филтров кондензатор който да поддържа някакво постоянно напрежение и диода да се отпушва само когато мрежата превиши това напрежение. Този вариант ми хрумна напоследък, но също ми се вижда неуместен тъй като постоянната съставна би предизвикала големи топлинни загуби в управляващата намотка, освен това тя би трябвало да е с доста повече навивки което на конструкциите не изглежда да е така и най после тока би имал капацитивен характер т.е. би изпреварвал максимума на напрежението, докато при демонстрациите се вижда по скоро леко изоставане на тока. И така какво би накарало диода тогава да седи запушен докато напрежението на входа не достигне максимум? Ами ако диода е тиристор например? И така аз направих някои експерименти с тиристор при които ми се струва че нещата са по близо до истината. Постановката изглежда като тази от предишния ми пост, само че намотките са противопосочно свързани спрямо магнитопровода на комутатора т.е. комутатора работи в режим на сумиране. При този начин на управление на изхода се получи повече мощност отколкото с диод при почти същата входна мощност. Приложил съм една осцилограмка на управляващото напрежение (горе) и управляващия ток (долу). Тиристора се отпушва когато мрежовото напрежение е в максимална стойност. Все още импулса е твърде широк (5 мс) но стръмноста се повиши чувствително. Повишаването на изходния ток води до намаляване продължителността на импулса както се описва и в оригиналния вариант. Струва ми се че останалите недодяланости се дължат на не добре оразмерената магнитна верига над която мисля да поработя. Освен това управлението на тиристора е набързо скалъпено и като поработи започва да се променя момента на отпушване което ми пречи да направя по точни измервания. На мен ми изглежда че това е начина на управление използван в ИНКОМП.
Поздрави!
getca:
Здрасти varvarin,
Управляващият LC кръг се възбужда от полувълната на мрежовото напрежение, така че не виждам проблем със сфазирането. Тиристор вместо диод или и двете използува и Валери, ако се съди по снимките. някъде има врътка на кутията, а другаде си вижда вързан само един диод от мощен Гретц изправител. Врътката вероятно регулира фазовия ъгъл на тиристора и съответно степента на насищане на магнитните комутатори. На снимката ти се вижда късно запушване на тиристора, а при Валери това става доста по-рано и съответно импулсът е по-къс. Прикачвам снимка с негови осцилограми за сравнение. Мисля, че кондензаторът след тиристора е с голям капацитет и не успява да се зареди около максимума на мрежвото напрежение.
Давай смело, на прав път си... ;D...Магнитната верига ще я мислим допълнително.
Поздрави...
varvarin:
Здравейте отново,
Както е казано има само един начин да разберем - да пробваме. Истината е че резонансния режим на входа работи твърде добре (направо си е квазирезонансен). Работата е там че става само с тиристор, с диод не се получава отсечка на тока. Прилагам две осцилограми на моя експеримент с резонанс на входа - първата входно напрежение(горе) и входен ток(долу) а втората(50Hz_quasi_SCR001.jpg) напрежение върху бобината(горе) и входен ток(долу). Това което ме притеснява в случая е че входното напрежение на моята осцилограма малко се различава от тази на оригиналния ИНКОМП. Токовия импулс си е според мен същия даже в случая е по малко от 2мс. На оригиналната осцилограма площадката след максимума на напрежението е равна а при мен има отскок. Отначало помислих че ми кляка леко захранващия траф при дозаряда на кондензатора, пробвах с 2кВт траф пак си е такава. Кондензатора който използвам за резонанс е електролитен :( Няма как на 12-24 волта малко навивки и за 50 херца трябва голям капацитет което влошава доста нещата. Мисля да опитам с един по голям дросел направо на 220в да видя дали ще се получи сходна осцилограма и ако има успех ще прекроя цялата постановка към киловатовия диапазон :)
Поздрави на всички!
getca:
Бравос, колега...докарал си го почти като оригинала. ;D Разтрептяването на площадката на напрежението е колебателен процес при заряда и може да е причинено от индуктивността на захранващия траф при рязкото отпушване на тиристора. Принципно кондензатор се зарежда през генератор на ток, но тук няма как, затова пробвай да ограничиш леко скоростта на изменение на тока като вържеш едно дроселче сериино във веригата. Фактически при включване на тиристора се получава нов резонансен кръг от вторичната на трафа и кондензатора, който е с малка времеконстанта поради малката индуктивност. Не е лошо също да увеличиш индуктивността на управлението, а оттам захранващото напрежение и резонансния капацитет ще спадне. Могат да се използуват неполярни кондензатори за асинхронни мотори. Има ги от единици до десетки микрофаради. Остава само да настроиш режима на магнитните комутатори близо до точката на насищане и си готов. Е, тогава вече слагаме трапезата... ;) ;D
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия