Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
INKOMP (Комутатор на магнитни потоци) - ИЗМАМА
getca:
Технически данни на USB АЦП L-card Е-154, с който са мерили руснаците:
Количество каналов: 8 с общей "землей"
Разрядность АЦП: 12 бит
Эффективная разрядность: 11,8 бит (120 кГц, диап. измерения ±5 В)
Входное сопротивление в одноканальном режиме: более 20 МОм
Диапазон входного сигнала: ±5 В; ±1,6 В; ±0,5 В; ±0,16 В
Максимальная частота преобразования: 120 кГц
Синхронизация старта: от внешнего синхросигнала, по уровню аналогового сигнала, от встроенного таймера
Межканальное прохождение: -80 дБ (многоканальный режим 120 кГц, частота сигнала 1 кГц, сопротивление источника сигнала 50 Ом, диапазон ±5 В)
Защита входов: ±10 В
Микроконтроллер:
Тип AT91SAM7S64 (ARM)
Разрядность: 32 бита
Тактовая частота: 48 МГц
Внутреннее ОЗУ данных: 16 кБайт
Внутреннее ППЗУ программ: 64 кБайт
FIFO буфер АЦП: 5,5 кСлов
ЦАП:
Количество каналов: 1
Разрядность: 8 бит
Время установления: 10 мс
Выходной диапазон: ±5 В
Выходное сопротивление: 18 Ом
Выходной ток : ±10 мА
Цифровые входы и выходы:
Количество входов: 8
Количество выходов: 8
Питание: от шины USB
Потребляемый ток: до 130 мА (в активном режиме)
Габариты: 90x65x36 мм
За измерване на тока са използвани едновременно 2 вида датчици:
1. Високоточен датчик на Хол
2. Шунт за 200А,
като разликата в резултатите между двата е била минимална.
Коментарите са излишни, мисля.
varvarin:
Здравейте,
На осцилограмата снета от автора входната мощност изглежда по малка от изходната. Ако апроксимирамв към синус токовия импулс (по лошия за автора случай) се получава мощност P=Un*In*t/T=253*45.8*0.068=787.9432 или около 788 вата. Ако се апроксимира с триъгълна форма P=253*32.4*0.068=557,4096. Би трябвало реалната мощност да е между двете цифри някъде. Пулсациите са типични за тиристорен изправител когато не са подбрани времеконстантите на филтрите. Получава се биене между изходното пулсиращо изправено със входната синусоида и в резултат на това амплитудата на токовия импулс варира. Предполагам че скопа захваща импулси с близка големина която не съответства на действителната мощност. Освен това между двата пика обикновено тока не е нула а около ампер - два и на скопа не се забелязва на фона на пика от 64 ампера. За този интервал никой не е смятал какво става. Това което е най-странно за мен е амплитудата на тока. При Валери той е да кажем 65А, а при руснаците 160А при положение че изходната мощност се различава с около 100 - тина вата само. Другото е че при Валери напрежението на изхода е 257 волта, а при руснаците едва 191. Все едно са различни постановки... Дали тези момчета не биха дали поне блокова схема, къде се намира шунта и къде се мери напрежението? По принцип се подразбира че на входа, но разликите са фрапиращи. Пътят към истината е труден...
Поздрави!
half:
http://www.youtube.com/watch?v=XpxMp8fw7j0
РЕЗЮМЕ:
Целта на тази демонстрация е да бъдат показани възможностите на този Модул при приложението му в електромобилите.
Най-важното е, че приложението му не е обвързано с конструктивни промени в електромобила. Този Модул се поставя на мястото на някоя от акумулаторните батерии или пък на някое специално определено за него място. Конструктивни промени в електромобила не се налагат. Той е съвместим с всяко едно превозно средство, използващо електрическа енергия за двигателите.
Другото е това, че използвайки този Модул, изминатото разстояние от електромобила се увеличава два, три или повече пъти, в зависимост от материалите, използвани в Модула.
Нека да видим в нашия случай какво бихме получили. На изхода на Модула ще получим постоянно напрежение 12.5 до 13.5VDC постоянно напрежение. Като товар имаме три лампи 12V/50W, свързани последователно. Или в случая товарът ще е около 30W. В същото време ще измерим и токът протичащ от акумулаторните батерии посредством пробник, работещ в честотен диапазон от нула до 100 KHz. Ще измерим и ефективното напрежение, което се подава към Модула и така ще определим мощността на входа на Модула. Ще измерим и определим и мощността на изхода на Модула. Ще установим една доста чувствителна разлика между двете, като отношение между мощността на изхода и тази на входа. На двата дигитални мултимера ще бъдат показани значенията на токовете на входа и изхода.
Включваме системата. Генераторът на управляващи импулси подава импулси с продължителност 760 мкск и честота на повторение 33Hz.
Отбелязваме ефективното значение на тока на входа, което е 2.5A.
100 миливолта в показанията отговарят на 1A.
Ефективното напрежение на входа, отчетено от осцилоскопа е 2.15V.
Това са ефективните значения на тока и напрежението, посредством които ние осъществяваме управлението на процесите, протичащи в Модула.
На втория мултиметър отчитаме ток на изхода 2.3A, а напрежението отчетено на осцилоскопа е 13.7VDC.
Като пресметнем мощностите, получаваме мощност на входа 5.37W, а мощност на изхода 31.5W.
Виждате каква огромна разлика имаме на мощността на изхода в сравнение с тази на входа. В дадения случай отношението е 5.87!
Или мощността, употребена за управление на процесите в модула е приблизително шест пъти по-малко от това, което получаваме на изхода!
Обърнете внимание, че енергията от батерията се използва за управление на процеса, който протича в Модула. Енергията, която получаваме на изхода е резултат от използването на друг, външен източник на енергия, а не на енергията от батерията!
И така, в нашия случай, ако приемем, че елктромобил с тези батерии би изминал 150 километра, то използвайки Модула, ние бихме увеличили пробега му поне четири пъти – той би изминал минимум 600 километра с едно зареждане на батериите.
Искам да отбележа, че работата на този Модул се базира на методът „Интегрирано комутиране на магнитни потоци” – ИНКОМП, който е предмет на мой патент от 2006 година, а самият Модул е патентован през 2009 година.
Важна особеност на Модула е, че той може да бъде поставен на всякакво превозно средство, независимо от средата, в която се използва – във вода, под вода, на суша, във въздуха, в космоса... В самият Модул няма никакви електронни елементи. Електронни елементи има само в генератора на управляващи импулси и в токоизправителя, ако е необходимо да има.
Движещи се механизми няма, което го прави устойчив на износване.
vitan:
--- Цитат на: half в Април 08, 2011, 03:46:27 pm ---И така, в нашия случай, ако приемем, че елктромобил с тези батерии би изминал 150 километра, то използвайки Модула, ние бихме увеличили пробега му поне четири пъти .....
--- Край на цитат ---
Супер :) Обаче трябва да се докаже в реални тестове. Т.е. на реален електромобил, който черпи киловати. Тук във форума има една Golf електричка. Предполагам с радост ще има колеги, които да съдействат за доказателството.
От мен поздрави и следя за новости :)
teofilius:
Поздравления за постиженията ти Валери! Все пак с риск въпроса ми да изглежда несериозен или детински и лишен от научен и интелигентен подход, моля те, отговори ми! След като имаш тези отлични показатели на изобретения от теб модул, защо да не може той да се само захрани а енергията в повече да я използваме за електромобила или каквито и да е други енергийни потребности? Независимо от характера или начина ти на мислене вярвам, че има логика в това да си си задавал този въпрос и да си експериментирал в тази насока. Втория ми въпрос е: На каква цена би ми продал един такъв модул, който да е достатъчен да си захраня електромобила?
С уважение: Сашо
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия