Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
INKOMP (Комутатор на магнитни потоци) - ИЗМАМА
EDM electronics:
Разгеле! - още в самото начало си мислех, че "тоз чиляк" нещо греши в измерванията на синусоидални мощности. Самият факт, че не самозахранва показва, че няма убедително доказателство!
Впрочем аз се съмнявам и в патента на Том Барден, че е Фрии енерджи, но не искам да навлизам в спорове с никой, още повече да обезкуражавам момчетата които усърдно работят по темата. Ще се радвам да не съм прав, защото така или иначе вярвам в СЕ.
getca:
Проблемът с коректното мерене и смятане е сериозен и се поражда от импулсния характер на тока през комутатора, който е със пикови стойности, достигащи на моменти 200а. Формата на импулса е приблизително трионообразна, като токът тече през малък отрязък от синуса на входното напрежение. Показаните в клиповете измервания с китайски ватмер за максимум 10а, синусоидална форма на тока и токови клещи с неясни параметри са некоректни. Сравнително точно може да се изчисли входната мощност по осцилограмите на тока и напрежението с графичния метод за импулсна мощност. При липса на осцилоскоп може би обикновени стрелкови уреди биха могли да интегрират импулсите с прилична грешка.
Тъй като е възможна флуктуация с много ниска честота, под 1Хц, най-точно ще бъде измерването на консумираната енергия за по-дълъг период от време. Въпросът е с какво точно ?.. Въпросните клиенти на ИНКОМП са направили това с АЦП и електронен електромер, като разликата в показанията са били много малки. Над 10000 замера за 3 месеца не са установили наличие на СЕ в различни режими на комутатора. Дали грешат някъде... ??? Съмнявам се, защото не е толкова трудно да се измери импулсна мощност с прилична грешка. При ефективност около 2, дори и 20-30% да е грешката, пак ще остане над 1-цата нещо. Но да смятаме, че са сбъркали с повече от 50% е някаква утопия според мен.
Нещата са мътни и недоказауми засега, но това не означава невъзможност за построяване на работещ МЕГ или НЕГ с КОП>1.
varvarin:
Здравейте,
Бях споменал някъде в темата по експерименти че използваните от Валери уреди лъжат в импулсен режим. Имам предвид ватметъра и единия тип амперклещи, експериментирал съм точно с тях. Лично моите наблюдения са, че решаваща роля играе продължителността на импулса а не амплитудата. Ако продължителността на импулса е твърде кратка показанията и на по високите класове уреди започват да стават грешни (включая електромерите). Бях си намислил да симулирам същите параматри - изходна мощност около 1,2 квт и продължителност на импулса около 2,5 мс за да видя дали ще се получи същата грешка със същите уреди. Ако това е така, то значи свръхединичността на ИНКОМП отива по дяволите. Има много съмнителни работи около ИНКОМП. Изобретателя твърди че има супермодерна лаборатория а прави демонстрации с уреди от магазин Конрад например. Сещам се че имаше демо само със осцилоскоп и там мереха направо от скопа но никой не знае параметрите на постановката. Въпроса е дали изобщо може да се направи устройство за СЕ на този принцип (насищане на феромагнетика)? От известно време приготвям постановка за Бодай.
П.С. Схемата на братята руснаци ми се вижда доста мътна но не ми е хрумвало да пробвам така. Ако е вярна тока през отрицателния полупериод трябва да се осъществява изцяло от ИНКОМП.
Поздрави на всички!
EDM electronics:
Колеги, ако аз бях направил такава разработка и измервайки, дори със съзнанието, че е вероятно погрешно, със сигурност намаше да мога да заспя, докато не вържа изхода с входа, да видя как би трябвало да работи едно автономно устройство. Обясненията на Валери Иванов от клипа му, че видиш ли, не било икономически изгодно да се слага скъп инвертор, ми се струват бягство от истината.
Да оставим на страна как грешно мерят уредите при наличие на импулси и т.н., много ли труд и време ще отнеме да се направи това. Аз не виждам логика, при условие, че държиш Фрии енерджи генератор да се скъпиш и най-малко да го поставяш на въпрос, колко скъпо било. Ако това беше направено, сега нямаша да се съмняваме.
Аз лично не вярвам, че Валери Иванов не е опитвал да върже вход-изход, нееее..., не го вярвам ;D! - обаче резултат ЙОК, иначе щеше де има повече клипове в НЕТа.
Ако на мен някой ми говореше така, щях да му натрия носа с едно видео, нали така Валери! :D
getca:
Продължение на одисеята с измерванията...
Хората ни изпратиха допълнителна информация за постановката и методите със снимки, текст и диаграми. При тях има два прототипа - единият е правен по указания на Валери, другият по-късно го закупуват от автора. На практика те се мъчат да повторят резултатите му върху неговия прототип, но така и не успяват.
Изводът е, че грешките при меренето на консумацията на ИНКОМП са породени от импулсния характер на тока и напрежението с малък Кзап. Допълнително се оказва, че има сериозни нискочестотни пулсации на тока с пикови стойности над 100а, които могат да внесат сериозна грешка при малък интервал на измерване. Затова е мерено за интервали по-големи или равни на 0.5сек. с двуканално калибрирано АЦП и електронен електромер за ток 100а. Изходът е постояннотоков и не е проблем да се измери с каквито и да е уреди за постянен ток и напрежение.
Прикачвам следните снимки и диаграми:
Ослилограма на входните ток и напрежение на ИНКОМП, снети от самия автор при товар около 1000вт;
Осцилограма на входния ток с измерени от скопа параметри, леко разтегната по ос Х;
Измерени от АЦП ток, напрежение и пулсации на тока на входа на ИНКОМП.
Проблемите са ясно видими, мисля. Трудно изчисляване на площа на токовия импулс, чиято форма не е нито триъгълна, нито синусна. С известна грешка може да се приеме второто с леко завишение. За по-голяма точност ще бъде нужен силно разтегнат по време токов импулс, за да се разбие на по-малки сегменти и сметките ще се доближат до реалните. Другата основна грешка е пресмятането на ефективната стойност на напрежителния импулс като синусен такъв (Um/1.41). Реално обаче по време на токовия импулс напрежението се мени малко и с допустима грешка може да се приеме, че импулсът е правоъгълен (не е проблем да се пресметне и точно). Тогава нещата се променят драстично и това е показано на първата снимка.
Дотук говорим само ако импулсите са с постоянна амплитуда и продължителност. На диаграмата от АЦП обаче се виждат сериозни токови пулсации, амплитудата на напрежителния импулс и времето също се менят в някакви граници. Това вече усложнява много нещата и в никакъв случай меренето с ватметри, токови клещи или каквито и да е други уреди с малък период на отчитане няма да бъде вярно.
Е, щеше ми се да не е така, но пред фактите... и т.н... :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия