Алтернативни енергоизточници > Други генератори на електрическа енергия
"Впрягане на космическа енергия"
vlindos:
Книгата е на автора Брус Перулт като своеобразно продължание на "Океанът от Енергия в който Земята плава" на Томас Мъри (виж "Изгубените открития").
Тя е изследване на труда на Т. Мъри и предположение за процесите които той е успял да увладее. Авторът смята че благодарение на космическата енергия идваща от космоса всички материали на земята излъчват. И тежките радиационни елементи са нищо повече от суперзаредени материали които на по голяма височина отделят още повече лъчения (по близо до източника на енергия). Друг пример който той дава е за радиев хлорид, който потопен във вода губи голяма част от излъчването си. Оставен да бъде изсушен той започва да емитира отново. Според енергията от космоса идва под формата на неутрони които пътуват по-бързо скоростта на светлината, но както сме говорили във форума по-вероятно енергията да идва с помоща на неутриното което преодолява скоростта на светлината.
Успял е да направи успешна репликация на R.E detector-а (детектор на радиантна енергия) на Мъри с газа радон, както и самия Мъри е използвал радиационни материали в по-късните години. Другото интересно е че използва Тесла трансформатор (вижте приложената картинка) за да възбуди отдаването на йони от газа радон. Пише също така, че ултравиолетовата светлина се явява като запалител на емитиращите процеси.
Енергията от репликацията обаче не е достъчно (напр. да захрани кола или къща) затова е публикувал книгата да търси инвеститори за по-натъшно проучване. Според него е възможно впрягането на (по-леките) радиационните елементи по-нов по-чист начин - отдавайки (предимно) електрони - "студен синтез".
Той споделя, че както и самият Мъри се е убедил по-късните години "Шведския камък" не е достатъчен "детектор". Това става в годините в който в Щатите ЕМ излъчвания се урегилират (виж "Морето от енегия в което Земята плава") и електричеството в ефира не е достъчно да резонира с неговия детектор. Нужен е бил по-добър детектор който се оказва газ радон. Така тубите на Мъри (R.E detectors) резонират само под въздействие на лъченията от космоса. Оказва се, че с увеличение на атомното число на използвания материал се намалява необходимата възбудима честота на материала и в същото време йоните които се оттдават са с по-голяма скорост (напрежение).
Тъй като и макар да е "лесно" според автора да си набавим газ "радон" (намирайки слаборадиактивна руди и обработвайки я химически - виж "Впрягане на космическа енергия") - ние в БГ едва ли бихме лесно се справили се насочих към следващия елемент (от колоната на благородните газове в Менделеевата таблица) - Ксенон. Една ксенонова круша би трябвало много да наподобява тръбите за които говори автора - и нужната честота би била доста по-малка. Може ли някой да помогне с другите параметри от схемата (вижте приложената картинка).
Впрягане на Космическа Енергия
Впрягане на Космическа Енергия <- достъп за България
teofilius:
Може и да не е нова но е много добра информация. Ето и още : http://fitonka.narod2.ru/
caduceus:
Информацията от сайта на Ринат Шаймуратов /линк към фитонката/ е много интересна, Тесла турбината излезе оргонна помпа!!! Куп ценни практически данни - погледнете го задължително
Поздрави
Радeв:
Според "Изгубените открития" кристала който използвал е бил чист германий който си набавил от Швейцария ако не ме лъже паметта. Той не е успял да направи устройството със друг германий /освен с този кото си е донесъл/, като твърдял че не бил достатъчно чист от примеси.
Описани са и други аномалии със аномално силен сигнал на кристалните радиоприемници, който нараствал вегетативно.
Устройството на Томас Морей е идентично с приемника за радиантра енергия на Тесла, но сложния механичен комутатор е заменен с швейцарския германий.
Той самия казва че много трудно успял да го накара да работи стабилно, но въпреки това по време на демонстрациите от устройството изкачали 20см волтови дъги.
Пробвал да му повторя устройството с точкови германиеви диоди, но без резултат.
Малко отклонение: По-късно Морей разработва радио лампа със кристали по електродите, която излъчвала светлина въздействала на атомно ниво на веществата. Процеса е описан като "фотоядрен синтез" и атомите на облъчения мател се размножавали, т.е. осъществявало се преобразуване на енергия в материя.
mi68:
Точкови германиеви диоди не могат да генерират. Проблема от скоро го разбрах. Първо е конструиран ТОЧКОВ биполярен транзистор. В последствие се появява ПЛОСКИЯ биполярен транзистор. В стари справочници разбрах, че точковия транзистор има отрицателно динамично съпротивление и лесно става генератор. Точкови транзистори не се произвеждат заради генерацията и нестабилните си параметри. В началото транзисторите са били германиеви и става въпрос за точков германиев транзистор. Сега се произвеждат само плоски транзистори предимно силициеви.
П.П. Постигането на отрицателно динамично съпротивление се постига с комплементарна двойка транзистори биполярни или униполярни (полеви). С полевите се получява така наречените ламба диоди. С тези диоди нещата ще тръгнат.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия