Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith

Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място

<< < (166/629) > >>

emilvtc:
Малко общи разсъждения по темата. Нека се опитаме да излезем от конкретиката и да погледнем на нещата по-глобално.
 
От къде се взима "фри-енергията"?
Нека разгледаме например фото-клетката. Тя е изградена от полупроводник и представлява P-N преход. При "долепването" на проводими P и N полупроводници се получава P-N преход, който всъщност е непроводим при нормални условия (без да е захранен външно). В зоната на прехода броя на електроните и дупките е равен. Важното в случая за извличане на СЕ е, че прехода може да се разгледа като кондензатор - плоча(P проводяща) - преход (непроводящ) - плоча (N проводяща). За разлика от кондензатора обаче - между тези 2 плочи има "естествена" потенциална разлика от 0.6V (за силицийя) и диелектрика (PN прехода) е естествено поставен в това електрично поле.

Когато фотон (светлина) попадне върху не проводящия преход - той избива електрон и този електрон под въздействието на СОБСТВЕНОТО ел. поле на прехода се "придвижва" към "P" електрода. Т.е. външната фри енергия избива електрон, който "изтича" към единия от "електродите", като това изтичане е благодарение на "естественото" собствено електрично поле в което е поставен P-N прехода.

Къде в природата имаме друга подобна постановка? А-ми това е йоносферата и земята. Т.е. ето ги двата електрода между които има "естествена" потенциална разлика (поддържана от слънцето) и между които има естествено "непроводящ" изолатор - въздух. Когато направим част от въздушния слой "проводящ" (чрез дъга или по друг начин) - избитите токоносители обусляват протичането на изравнителни токове към/от електродите на кондензатора (земята и йоносферата).

Нещо подобно се получава и в ламповия фотоумножител. При него имаме два електрода в стъклен балон, който е напълнен с газ. Електродите за захранени от източник на високо напрежение. Когато фотон избие електрон от молекулата на газа - този електрон се оказва в ел. полето на електродите и "изтича" към положителния електрод. Във веригата протича ток. Е, в случая фри енергия нямаме, защото ние трябва да създадем с източник на напрежение потенциалната разлика между електродите. При йоносферното разглегдане  по-горе обаче, този източник се получава по естествен начин. 

Та в този ред на мисли - като изходим, че всеки принцип има своята електрическа, механична, магнитна и др. аналогия - кой е магнитния еквивалент на постановките описани по-горе?

Имаме елемент, който създава естествено магнитно поле. Това е постоянния магнит. (Магнитното поле е аналога на електричното поле) А от там нататкък?
Някакви идеи?

Защо устройството на Капанадзе за да работи се нуждае от заземяване (уж работело и без заземяване, но по-зле)?
Вероятно се използва подобен принцип.

Или пък Капанадзе е реализирал "магнитния" еквивалент на установката разгледана по-горе? Но ако е така - за какво му е заземяването?

Та за да имаме фри енергия - трябва да имаме някакво естествено-създадено поле (електрично, магнитно, температурно, а защо не и гравитационно), трябва да имаме материя, която поставена в съответното поле да променя параметрите си в следствие на някаква фри-енергия външна за разглежданата система ( лъчиста ( от слънцето или космическите лъчи), топлинна и др.) и трябва да имаме способ, с който да преобразуваме съответната промяна на характеристиките на въпросната материя в енергия в подходящ за целите ни вид.
 

Термо-помпата е друг представител на реалните устройства за фри-енергия.
При нея се създава изкуствена температурна разлика между околната среда от която ще извличаме (или вкарваме) топлинна енергия и радиаторите (топлообменниците), като се използва естествения "стремеж" за изравняване на темп. разлики (температурен поток при наличие на температурна разлика). Интересното в случая е, че тази температурна разлика се създава изкуствено с външна енергия (с компресор) и като цяло ефективността на системата (КОП-а) е по-голям от 1-ца.


Ако въобще устройството на Капанадзе е реално - вероятно се използва електрическия "аналог" на този принцип, но какъв е той?

 

emilvtc:
Възможно е и да греша. Все пак няма как да не се съглася с аргументирано мнение. Предполагам обаче, че все пак схванахте идеята от предишния ми пост.


--- Цитат на: altium в Януари 29, 2012, 12:32:00 pm ---Предпочитаме всички теоретични разсъждения да се основават на базата на някакви РЕАЛНИ опити, понеже някои колеги от години пишат тонове глупости в свободен стил.

--- Край на цитат ---

Е, и аз предпочитам да чета само верни неща, но за да се стигне до тях трябва първо да се стигне до идея или принцип, а на негова база  - хипотеза, която да се докаже или отхвърли с експеримент.

И тъй като никой няма идея все още - вместо да си пишем, че "предпочитаме да говорим само за доказани с експерименти идеи", защо не се опитаме съвместно да стигнем до идея, а след това до принцип, хипотеза и чак тогава да говорим за- експериментална постановка и резултат от него?

Разбирам кой- участник във форума визираш в поста си, но все пак неговия поглед върху нещата (пък бил той и погрешен понякога) ми действа провокиращо и няколко пъти съм си давал сметка, че едностранно съм гледал на нещата...

mi68:
Здравейте,
В горния пост описах явленията ако имаме нулева (неутрална, обща) точка. В мостовите схеми нещата могат да са огледално симетрични. На този въпрос размишлявах и стигнах до извода, че схемите с обща точка са по-прости практически. Нулевата точка при двуфазна система е извесна и като средна точка. Тестатика работи с два диска въртящи се противоположни посоки но С. Маринов демострира с един диск. Кога се правят опити с един диск то трябва някой общи правила да се знаят за гравитостатика и гравитодинамика. Тези проблеми се явиха при експерименти с униполярната индукция. При униполярната индукция нямаме променлив ток и да се говори за вихрови полета е нелепо. Някой обесняват явлението с лоренцова сила, добре, аз го обеснявам с възникване на лапласово поле rotA=0; divA=0. Планетите от Слънчевата система, както и пръстените на Сатурн, се въртят милиони години, в това поле, което е потенциално (гравитационно) и соленоидално (планетите не бягат). От орбитата на Земята(защото е най-кръгова) може теоретично да се изчисли константата гама =6,67.10^-11  m^3/kg.s^2=N.m^2/kg^2. Тази константа е измерена от Х. Кавендиш в 1798г. и важи за Слънчевата система. Темата не е за гравитация, а производство на ток. Целта е да се създаде такова лапласово поле. То е много общо с въртящо се магнитно поле, но разликата е, че първото не е вихрово.
Ако в бобина се пусне променлив ток то възниква вихрово електрично и магнитно поле, при определена честота тези полета се взаимно компенсират и настъпва резонанс. Ако линията е с разпределени параметри възниква стояща вълна. Възоснова на горното стигам до извода, че при резонанс вихровото поле се превръща в лапласово и възниква униполярна индукция.
Опитите ми с палачинкова бобина в екватора и две конусни бобини в полюсите за сега са ми несполучливи. Има и резервен варянт тип Капанадзе,  две полярни бобини навити противоположно и в екватора обикновенна бобина с импулсно възбуждане обърната на 90 градуса спямо полюсите. Въпросът е да се получи усилване на енергията.
До тука стигнах и зациклих.

mi68:
Да обърнем принципа " Разделяй и владей" в " Съединението прави силата"

giunal:

--- Цитат на: mi68 в Януари 29, 2012, 08:24:09 pm ---
Ако в бобина се пусне променлив ток то възниква вихрово електрично и магнитно поле, при определена честота тези полета се взаимно компенсират и настъпва резонанс. Ако линията е с разпределени параметри възниква стояща вълна. Възоснова на горното стигам до извода, че при резонанс вихровото поле се превръща в лапласово и възниква униполярна индукция.
Опитите ми с палачинкова бобина в екватора и две конусни бобини в полюсите за сега са ми несполучливи. Има и резервен варянт тип Капанадзе,  две полярни бобини навити противоположно и в екватора обикновенна бобина с импулсно възбуждане обърната на 90 градуса спямо полюсите. Въпросът е да се получи усилване на енергията.
До тука стигнах и зациклих.

--- Край на цитат ---

Здравейте , първо за много години на всички съфорумци!!!!Не съм писал от много време!!!
Искам само да поправя една грешка в разсъжденията на МИ68, става въпрос за следното: -
        " Ако в бобина се пусне променлив ток то възниква вихрово електрично и магнитно поле, при определена честота тези полета се взаимно компенсират и настъпва резонанс."
Тези полета не се компенсират а Взаимно се Усилват.И тогава настъпва резонанс!!!!!!
Ще поясня защо смятам така. Понеже съм практик и за мен една теория или мисъл е имагинерна докато не се потвърди от практиката!!! То да споделя малко от практическият си опит. Явлението за което говоря се получи преди около година и половина при експериментите  с Тесла трансформатор. Какво стана. Бях подал на първичната намотка на ТТ правоъгълни импулси с честота около 50-100 килохерца и мощност около 20W  и започнах   да променям коефициента на запълване на импулсите. На определена позиция на потенциометъра(за коеф. на запълване) се получи следното Явление. Около Измервателната навивка(разбирайте една намотка опасана около вторичната намотка на ТТ) се получи постоянен многодъгов разряд който обхващаше целият опасан проводник. Нещо като показаното на снимката от тази тема - : Плазмено комбинирано акумулаторно запалване (CDI+TCI)  Отговор #18 -: Юни 04, 2009, 11:12:23 am » само че около  PVC тръба с диаметър 54мм. Това явление продължи около 30 - 40 секунди . И след това изолацията на измервателната навивка се стопи като меденият проводник се загря до много висока температура и не можеше да се пипа с голи ръце. Но по лошото е че изгоря изцяло Високоволтовата Високочестотна сонда и се повреди единият канал на осцилоскопа. Освен това изгоря и входното стъпало на честотомера и делителя на напрежение за киловолтметъра. За съжаление не можах да видя формата на сигнала на вторичната намотка, не можах да видя и точната честота на импулсите и не успях да засека стойностите на киловолтметъра. След това около три четири месеца се опитвах да възпроизведа явлението но напразно. Та от видяното и усетеното мога да кажа следното - за да получим усилване на енергията от ТТ е необходимо да имаме сполучливо съчетание от няколко фактори. Честота, напрежение, определен коефицент на запълване на импулсите и правилно съгласуване между първична и вторична намотка така че, да се получи желаният ефект на резонанс и стояща вълна във вторичната намотка. И може би и още нещо което в момента не ми идва на акъла.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия