Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място
EDM electronics:
Като начало предлагам това:
Кондензатора е реализиран от две отделни намотки, които не са свързани а се ползва само единият им край, като плоча на кондензатор. Всъщност представлява една бифилярна но прекъсната. Естествено трябва да се направи експеримент, като се разменят краищата.
При мен основният проблем е, че нямам време за експерименти, прекълено съм ангажиран, но пък идеи не ми липсват.
За доказване или отхвърляне на тази идея, предлагам следният и може би най-добър експеримент, който ми хрумна вчера:
Взимаме бобина /индуктор/. Разполагаме в нея първо напречно, после надлъжно /т.е. пробваме всички варианти/ импровизиран кондензатор от две плочи /примерно алуминиево фолио с хостафан по средата/. Трябва да имаме високоволтов постояннотоков източник примерно на 3 000 В. Това е всичко, което ни е нужно за опита.
Какво трябва да се направи, за да проверим как и колко магнитната индукция заражда кондензатора:
Трябва да подадем много кратък и мощен импулс на индуктора. Трябва да знаем колко е енергията на този импулс /говоря за единичен импулс, не за поредица/. Само с единичен импулс може да се направи количествена оценка. И вместо да откриваме топлата вода, той Тесла вече го е направил, този единичен импулс ще го реализираме с един кондензатор примерно 10 нФ, който ще заредим до 3 000 в. Изпразваме кондензатора в индуктора, като се получава много кратък, същевременно мощен заради високото напрежение импулс. В същото време на плочите на измервания кондензатора сме закачили цифров мултимер с високо входно съпротивление.
Отчитаме напражението на кондензатора. Трябва да сме измерили и неговия капацитет предварително. Тогава лесно можем да изчислим неговата енергия - капацитета по напрежението му. Съпоставяме с тази на другия кондензатор с който сме предизвикали електромагнитния импулс и правим съответните заключения - има ли аджеба СЕ или не. Тук нито има скорости на светлината, нито стоящи или бягащи вълни, няма инерцирали електрони и тем подобни глупости, и няма смисъл да се "забиват драките", и да се правим на аинщайновци и професори - това особено важи за някой.
Само да поясня: Не магнитната индукция ще зареди кондензатора, а електростатичната, която се поражда от магнитната. Магнитната индукция възбужда-поляризира етера, само при голяма стръмност!!!
Тесла казва, че основното за да се получи СЕ е да се избегне излъчването на електромагнитни вълни или те да са в много нисък процент, а това става като се понижи до минимум честотата, увеличи индуктивността и намали капацитета.
vitan:
Да добавя и аз нещо:
За да се придържаме тук към електростатиката трябва да има заземяване, което да не е бутафорно, а добро.
Може намотките на 2-рата да са много и от тънък проводник, а намотките на 3-тата да са пак със същата площ, но с плосък (по възможност) по-дебел кабел. Така хем ще се намали напрежението, хем да може да се наблюдава с осцилоскоп. Но първо да се види, дали импулса минава 300 волта! И да се измери площта на графиката, та по-добре да се съди за получената енергия. Няма да се сбърка и една лампа (25W) за товар (си мисля). Това е предложението от мен към експериментаторите, имащи искрище под ръка :) Иначе идеята си я бива – Тесла експеримент си е :)
Ако импулса е много кратък, разстоянието м/у "плочите на кондензатора" може да е малко. Иначе – по далеч, за да няма паразитни пробиви…
madsatbg:
Здравейте,
По долната схема получих следното:
Напрежението върху С е от 200-300 волта до 1500-1700 волта , по някога индикатора се препълва.
поздрави мадсат
mito_kupona:
Здравейте! Ето и няколко думи от мен по въпроса, както всички знаем бобината създава магнитно поле около себе си и електрическо поле, което е перпендикулярно разположено на магнитното. Именно с това електрическо или електростатично поле трябва да зареждаме кондензатора, мисля аз. Но каква трябва да бъде геометрията на бобината и кондензатора, все още е загадка за мен. Работя по въпроса, направил съм няколко лайнденски стъкленици с различни размери и се опитвам да ги зареждам с бобини разположени върху тях, около тях, вътре в тях и т.н. с кратък мощен импулс.
Имам и друго предположение, че кондензатора може да се зарежда и от дебелия проводник, който минава през средата на бобината и отива на земя, в такъв случай, ако се искри на него и няма добро заземление, няма и фокус. И друго при такова разположение на бобините, ако приемем проводника в средата за втора бобина, бобините не си влияят една на друга, защото са на 90 градуса. Етера е много финна субстанция, която създава определено налягане, около материята. Когато възбудим етера с кратък мощен импулс, ние намаляваме налягането, свиваме етера, но той се стреми да се възстанови веднага и генерира енергия, и сега идва въпроса, дали енергията от възстановяването, която създава" друго поле" , зарежда кондензатора или го зарежда електростатичното поле по време на импулса. Ако, не се нарушава закона за запазване на енергията, с колкото енергия сме поляризирали етера, толкова той ще генерира за възстановяването си и, ако кондензатора се зарежда от тази енергия, която е достатъчна за преодоляване на загубите в трептящия кръг, ще получим незатихващи колебания или усилващи се до безкрайност и после идва на ред въпроса как да ги ограничим до нужното ниво. ПОЗДРАВИ!!!
mi68:
Къде се бърка? Не се познава токът на отместването (разместването, сменяването). Токът на отместването е открит от Дж. Максуел през 1873 г. без да му се даде точен физически смисъл. Токът на разместването е естествено продължение на тока на проводимостта (електрони, йони, протони) в диелектрик. За да направим елементарни опити с ток на отместването ни трябва микровълнова печка. Слагаме диелектрик стъклена купа вътре сипваме диелектрик вода и включваме. Водата се загрява в целия обем. Токът на разместването размества диполите и загрява диелектрика. Въздухът (диелектрик) не се е загрял. Във вакум токът на разместването не отделя топлина той е свръх проводим същото може де се каже за въздух. За това най хубавите кондензатори са въздушните.
Ако в микровълнова печка сложим метал токът на отместването се преобразува в ток на проводимостта и се отделя джалува топлина като имаме и магнитно поле.
Давам физическият носител на токът на отместването това е неутриното. Насочено движение на неутрино е ток на отместването. Тъй като имаме няколко видове неутрино то това определение много общо.
За това кристалите са диелектрици и са отлични преобразуватели на тока на отместването.
Най-важният въпрос как да ползваме практически тока на отместването?
Отговорът е лесен и се вижда от формулите-няма да ги пиша само давам изводите. Токът зависи линейно от:
-честота
-напрежение
-разтояние.
Навремето Максуел изказва предположението, че електромагнитните вълни нямат практическо значение защото имат малка амплитуда. Херц познавал звуковият резонанс и е предизвикъл електрически резонанс да усили електрическите колебания. За това казваме Резонатор (по аналогия със звукови вълни) на Херц или вибратор на Херц.
При токът на отместването резонанса не върши работа. Към резонанса трябва да се прибави и интерференцията. Двете явления водят до стояща вълна .
Как да се получи стабилна стояща вълна. Отговорът е прост ако се познават на Тесла опитите с еднопроводниково и безпроводно предаване на ток. Схемата ползва заземление но в най-общ случей това е дълга линия (линия с разпределени параметри). Теорията на дълги линии са дабре развита и имаме три гранични случея:
-на късо свързан край
-отворен (свободен) край
-натоварен край с инпеданс равен на вълновото съпротивление на линията
Тук имаме отворен край и възникване на стояща вълна. Ако честотата и амплитудата са постоянни то се настройва геометрията. може и обратна постановка, при еднакав размер се мести честотата, може импулсно (широколентово). Без стояща вълна нещата не вървят.
Ще ми позволите една аналогия със звуковите вълни. Стоящата електрическа вълна е равнастойна на звуково ехо. Тъй като ехото е рядко явление то и рядко експериментатори са постигали успех. Пожелавам на Всички успех. Дългата линия може да се разглежда като вълновод подобно на ж.п. линия, по метала влакът се чува от много далеч отколкото ако се слуша звука от въздуха.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия