Според мен, всичко със свободната електрическа енергия се свежда до зареждането на кондензатор с много висока честота от околното пространство или със статично електричество и разреждането му през товара с много по-ниска честота да речем 50 херца или 60 херца. Както знаем ние живеем между електродите на един кондензатор, Земята е минусовия полюс, а йоносферата е плюсовия полюс. Пространството между полюсите е океан от енергия, както казва великия Н.Тесла, която енергия е в равновесие. За да черпим от тази енергия ние трябва да създадем дисбаланс или дипол, в който енергията тече от полюса с по-високо напрежение, към полюса с по-ниско напрежение, за да постигне пак равновесие и ако поставим товара между тези полюси на дипола, можем да черпим енергия от пространството. Всичко това трябва да се направи с много малко разход на енергия, но и тогава ние няма да получим свръхединица, защото загубите в системата ще, са достатъчни, за да затихне процеса с времето. Или с други думи КПД на системата никога не може да бъде 100 процента, заради загубите, затова е казано, че перпетуум мобиле не съществува. Но ако ние вливаме енергия в системата от околното пространство малко повече, отколкото са загубите, тогава ще получим свръхединично устройство. Това вече се казва коефициент на ефективност, където се сумират вложената от захранващия източник енергия и енергията вливаща се от околното пространство, изваждат се загубите и се получава резултат, който вече логично може да бъде свръхединица. Ако отвън се влее повече енергия отколкото, са загубите вече имаме свръхединично устройство при, което при всеки цикъл енергията се увеличава в пъти. Затова се казва, че при затворена система няма как да се получи свръхединица, и че системата трябва да е отворена.
Толкова за принципа, сега да видим, как можем да я уловим тази енергия и да я накараме да работи за нас. Начините, са няколко според мен, първия начин е да се улавя енергията излъчвана от слънцето или космическата енергия с антена, не топлинна енергия, като фотоволтаиците, да се улавят положително заредените енергоносители или заряди идващи от слънцето и космоса, да се складират в кондензатор, да се умножи тази енергия в пъти, със самовъзбуждаща се бобина по капацитивния метод и да се черпи от нея в товара. При този метод няма захранващ източник процеса се задейства само с приеманата енергия от слънцето или космоса и когато се извадят загубите винаги се получава коефициент на ефективност свръхединица, защото не се губи енергия за захранване на системата, тя се захранва от слънцето или космическите лъчения, а тази енергия идваща от космоса е безгранична. Пример за такова устройство е разработката на Морей. Каква е природата на тази енергия, това ние го наричаме статика, която са ни учили, че е „много вредна“. Всички електромагнитни и електрически процеси в природата произлизат от тази енергия от статиката и тя винаги тече в една посока, от места с по-висока плътност на тази енергия, към места с по-ниска плътност. В природата няма променливо движение на електростатична енергия винаги е в една посока. Тя е статика, защото веднага се уравновесява, но тя е тук навсякъде и по всяко време. Електрическото поле на земята е 100 волта на метър височина на 10 метра имаме 1000 волта, а на йоносверата е 300 000 волта, ако не се лъжа.
Другия метод да се използва океана от енергия на околното пространство е със хитрост да се създаде дипол и енергията потича от високия потенциал към ниския, за да се уравновеси и там между полюсите на дипола ние трябва да я уловим и да я складираме в кондензатор с много висока честота и после от него да захранваме товара с много по-ниска честота. Може да се изпползва заедно с това и самовъзбуждащата се бобина на тесла, която ще увеличи енергията на изхода в геометрична прогресия. Затова генератора на Капанадзе има защитни разрядници от пренапрежение. Хитрия дипол може да бъде качер на Бровин, трансформатор на Тесла и други високоволтови резонансни устройства, но резонанса тук не е от значение просто така работят тези устройства, важното е да се раздели уравновесената енергия в околното пространство и да потече от високия потенциал към ниския или по-точно към Земята, но не само.
Това е лично мое мнение след години експерименти в тази поска, с което не искам да ангажирам никой.
