Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място
hyparh:
Така де, дотук навсякъде ползваме само един проводник.
--- Цитат на: Радико в Април 15, 2021, 04:45:32 pm ---Освен това може да се ползват и други неща освен метален прах то реално този прах не е нищо друго освен хиляди миниатюрни стрелки на компаси които се ориентират според полето в което се намират.
--- Край на цитат ---
Абсолютно е така – в зависимост от това, какъв метод се използва за онагледяване на магнитното поле, получаваме различни резултати. И това може да внесе допълнително объркване. Получава се така, че всеки от методите разкрива определен аспект на магнитното поле, но не и цялостната картинка.
Примерно железният прах рисува картина вследствие на намагнитването на всяка от частиците, които с поленцата си образуват своя собствена сложна система, в която действат сили на отблъскване, привличане, съответно и клъстериране/разреждане на железните частици. Това е прилично представяне на едно магнитно поле, но... далеч не е цялостно и в никакъв случай не бива да се разчита буквално (като някакви отделни силови линии и пр.). Феромагнитната течност ще изрисува друга картина, ferrocell клетките пък съвсем различна (там се виждат модели на Фибоначи).
Проблемът с установяването на това дали N/S полетата около проводник с ток са стационарни или се въртят с невъобразима скорост (създавайки илюзия за стационарност), идва от това, че всъщност тези полета са неразривно свързани. Където присъства едното, там е и другото. Прикачената картинка на правоъгълен и сферичен магнит чудесно илюстрират това нещо. Магнитните диполи са изобразени като гирички. Северният и южният полюс присъстват навсякъде, именно заради това на колкото и малки парченца да се раздроби магнитът, той винаги ще има два полюса. Понеже имаме кумулативен процес, полето придобива най-голяма сила в краищата на магнита.
ПП. Тази тема е единствената, която успях да намеря за Лийдскалнин: https://mazeto.net/index.php/topic,10840.105.html
Ще помоля Атос при възможност да премести дискусията там :)
epwpixieq-1:
--- Цитат на: hyparh в Април 15, 2021, 01:06:26 pm ---Точно така, това също е представено като експеримент в книжката (първата прикачена картинка).
--- Край на цитат ---
Така е, това е логично да се заключи. Но вижте на втората картинка която приложихте, схемата от дясно е много интересна и си мисля, че е много важно да се реализира като експериментен. Като се очаква намагнетизираната метална пластинка да се отклони в същото направление в което се е отклонила тази "отгоре".
При положение че при тази схема потоците, единия представен със стрелка надолу (около проводника) а другия със стрелка нагоре, се движат в една равнина (важно е това да си го представим), това логично предполага тяхното анихилиране, или някак си изчезване, когато се срещнат. При положение обаче че се движат в две, неимоверно близки една до друга, но все пак различни, равнини, това автоматично предполага че за да няма завиряване по периферията на самите потоци (и те са гладки, така да се каже) между тях съществува динамична трансмисионна структура която в физиката и математиката се знае като "curl". Много пъти съм споменал за тази динамична структура, която всъщност представлява завиряване (в 3D пространството) при флуидите.
За тези които им е трудно да си представят какво е това могат да го отъждествят, доста грубичко, като вземат 2 книги и поставят между тях съчми на лагер . Така едната книга (поток) ще се движи в една посока а другата книга (поток) в друга. Разбира се при това елементарно представяне лагерите могат да се движат пространствено, докато при "curl" пространствено отместване, така да се каже, не съществува, само ротационно, поне при идеалните флуиди.
Педи време бях дал друг пример точно за такава динамика, но тя беше за торнадо и как вътре в него същества така да се каже, по-малко торнадо което се върти, много по-бързо, обратно на по-голямото (външното). Връзката между тях са отново вихри, "curls", които играят ролата на "лагери" между външния и вътрешния торнаден пръстен.
mind:
https://www.researchgate.net/figure/Helix-motion-is-produced-if-constant-electric-field-and-constant-magnetic-field-are_fig4_275055314
Кокошката или яйцето?
hyparh:
--- Цитат на: Радико в Април 15, 2021, 09:23:36 pm ---На мен лично ми се струва че освен това за северният и южен магнитен полюс има и още нещо. Мисля, че полето което притегля желязото "или го отблъсква" е различно от полето което индуктира ток в проводниците. Като двете са винаги на 90 градуса едно спрямо друго.
--- Край на цитат ---
Възможно е, за Лийдскалнин двете са едно и също нещо или по-точно са формирани от едно и също нещо, а именно N и S магнитна субстанция. Разликата е в типа на поляризацията и динамиката на процеса.
На картинките може да се види напречно сечение на проводник, поставен във външно магнитно поле. На първата проводникът е неподвижен спрямо полето, като се получава поляризация с ос по дължината на проводника. В случая нямаме протичане на ток.
При раздвижване на проводника в полето вече нещата се променят и започва винтообразна динамична поляризация, т.е. вече имаме явлението електрически ток.
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Април 15, 2021, 09:22:19 pm ---При положение че при тази схема потоците, единия представен със стрелка надолу (около проводника) а другия със стрелка нагоре, се движат в една равнина (важно е това да си го представим), това логично предполага тяхното анихилиране, или някак си изчезване, когато се срещнат. При положение обаче че се движат в две, неимоверно близки една до друга, но все пак различни, равнини, това автоматично предполага че за да няма завиряване по периферията на самите потоци (и те са гладки, така да се каже) между тях съществува динамична трансмисионна структура която в физиката и математиката се знае като "curl". Много пъти съм споменал за тази динамична структура, която всъщност представлява завиряване (в 3D пространството) при флуидите.
--- Край на цитат ---
Точно така излиза от теорията - движат се в две неимоверно близки равнини без да се анихилират.
"Когато северните и южни магнити се движат един до друг и в една и съща посока, те не се привличат. Привличат само когато се движат един срещу друг. Когато тези освободени магнити прииждат от вътрешността на земята, веднага щом срещнат обект, те го привличат, поради факта, че във всеки обект има от двата вида магнити."
Пояснявам, че Лийдскалнин нарича северни и южни магнити монополюсните частици, които според него формират електричеството и магнетизма. В случая обяснява гравитацията като следствие от взаимодействието между тези частици.
Всъщност, на който му е интересно, тук може да се запознае подробно с теорията (мои преводи) + някои експерименти: https://styleglassbg.com/od/viewtopic.php?f=16&t=405&start=30
Радико:
--- Цитат --- На картинките може да се види напречно сечение на проводник, поставен във външно магнитно поле. На първата проводникът е неподвижен спрямо полето, като се получава поляризация с ос по дължината на проводника. В случая нямаме протичане на ток.
При раздвижване на проводника в полето вече нещата се променят и започва винтообразна динамична поляризация, т.е. вече имаме явлението електрически ток
--- Край на цитат ---
Аха.
Обаче точно тук има един проблем който обръща каруцата на всички които опитват да обяснят нещата "поне всички които аз съм чел"
Значи имаме протичане на ток когато или полето се размърда "увеличава или намалява" интензитета си или когато проводника се размърда. Бат Ванко твърдеше, когато проводника се преместел от място с определен интензитет до място с различен интензитет. До тук добре обаче ако проводника се придвижва с постоянна скорост в област с еднскъв интензитет??? Тоест от механична гледна точка имаме движение а от магнитна гледна точка имаме покой, какво се случва??? Защо има индукция??? Нали няма промяна в интензитета.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия