Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място
Vale:
Този въпрос там не намерих да е застъпен. Мисля, че е добре да се провери за колко 'близки' обекти става въпрос, когато се говори за 'червено отместване'. По принцип самото 'червено отмествате' е доста 'субективно' определено. Никой не е ходил близко, до далечните обекти за да направи сравнение с картината гледана от далече. Делят звездите на категории и очакват определено излъчване от всяка категория. И с нарастване на разстоянието има изместване към червено според очакваното. Кой го е гарантирал очакваното излъчване - никой. Освен това кой е проверил на целия път до звездата какви области с различна прозрачност възникват в различно време, понеже светлината пътува милиони и милиарди години а всичко се върти и си сменя положението. Фотоните могат да отслабват различно според чистотата на средата в която се разпространяват. Виж например се знае, че през вода проникват на 150 - 200 метра. Не можеш да извадиш право-пропорционална зависимост на изместването от разстоянието. Въпросът сигурно още много дълго ще го дискутират.
Bat_Vanko:
--- Цитат на: Радико в Декември 28, 2017, 05:12:27 pm ---А как Ацюковски обяснява наличието на "червено отместване" при близки обекти, достатъчно близки, че да бъде със неизмерими стойности според посочените в цитата цифри.
Да заявиш, че на близки разстояния доплеровият ефект съществува а на големи изчезва е направо безгранично, не знам некомпетентност или дебелоочие да го нарека по скоро второто така както някои твърдят че земята е плоска.
--- Край на цитат ---
Един ефект - две причини - нима това е невъзможно!!!
Никой не оспорва съществуването на червеното отместване. То е заложено в принципа на действие на много съвременни уреди. И при всички тях се дължи на относителната скорост на едно тяло спрямо друго.
Но от друга страна, както колегата Димов посочи, енергията на електромагнитната вълна е Е = h . f където:
h - константа на Планк;
f - честота на вълната.
Никой съвременен учен не е дефинирал понятието "Загуба на енергия от електромагнитната вълна", но предполагам че това е напълно възможно. И тука говоря за "Енергия" не за "сила" или "интензитет". Напълно логично е такава загуба да се получава при проявлението на електромагнитната вълна като фотон (частица).
На сегашното ниво на развитие на науката не виждам кой би се наел да разграничи ефекта според причината. И не мисля, че това е възможно изобщо. Още повече, че е възможно двете причини да съществуват едновременно.
hyparh:
Радико, всичко съществува на всякакви разстояния. Вече е отделен въпросът дали е достатъчно силно проявено, за да бъде измерено или наблюдавано, както и дали знаем какво точно да търсим... и дали правилно го интерпретираме... абе доста са условията :D
Етерът е наш пръв приятел в тези теории (и враг за конвенционалните ;D). Не могат да бъдат обяснени нещата без него. То е все едно художник да рисува без платно... трябва да има някаква среда, сцена на действие, почва за възникване и развитие на проявленията.
Да не си повтаряме едно и също, само вмъквам едно важно допълнение – етерът не е статичен, а ДИНАМИЧЕН. Всъщност той е най-динамичното нещо, което може да съществува. Колкото по-малко е едно нещо, толкова по-динамично е то и функционира с по-висока честота. В много от теориите етерът бива определян като свръхфлуид, което предполага всичко друго, но не и статика.
Всъщност има и второ много важно допълнение – "етерът" в единствено число е малко погрешно... по-скоро трябва да се употребява "етерите". Защото градивните елементи (етероните) не са само един тип с еднакви размери, а продължават в една безкрайна (поне от наша гледна точка) прогресия като размерите им намаляват все повече, а честотите им се покачват до стойности, за които дори нямаме мерни единици. Това са високите етери, а ниските (с по-ниска честота) са тези, които директно влияят на материята, както и материята може да повлияе на тях. Всички тези етерни поднива са свързани помежду си като най-силна е връзката между етероните с най-близка честота. Колкото повече се различават честотите (съответно и размерите), толкова по-слабо си влияят те един на друг и кохезивните сили между тях отслабват.
Светлината представлява етерни сгъстявания във вид на частици (фотони) – етероните се скупчват заедно заради кохезивните сили, следва етерно разреждане след тях и нахлуване на етерони от околното пространство, които се стремят да запълнят празнотата. Това изстрелва фотонът със скоростта на светлината, като след празнотата (разреждането) се формира нов фотон, следвайки първия на разстояние една дължина на вълната, която пък зависи от енергетичността на процеса, произвел фотоните. Аналогията със звука е очевидна – имаме трептене на нещо (в случая атоми или субатомни частици), които чрез вибрацията си пораждат фотони в етера.
Оттук нататък тези фотони на свой ред, при определени обстоятелства, могат да се скупчат заедно и да образуват клъстери от по-едри частици светлина (меки частици). Всъщност учените вече са "открили" тези светлинни молекули, но придават вид на процеса сякаш изисква сложно лабораторно оборудване, а всъщност това нещо постоянно възниква навсякъде в природата (а също така може да се получи с много по-достъпно оборудване): https://phys.org/news/2013-09-scientists-never-before-seen.html
Относно дифракцията... когато фотоните достигнат ръба на тесен процеп например, те се скупчват заедно, образуват светлинни молекули, като те от своя страна се разпадат и разпръскват фотони във всички посоки. Ръбовете на процепа или дифракционната решетка по този начин стават вторични източници на светлина и вече се появяват познатите интерференчни картини.
Дето се казваше... Кой разбрал – разбрал :D А пък и няма как всички да сме на едно мнение, нормално е да има различни разбирания, особено пък в тази област.
...Замислих се дали да не напиша този пост в темата за етера, но реших да е тук в "горещата" тема :)
Vale:
Радико, ето извадих от книгата на Ацюковски формулата на закона на Хабъл за 'червеното' изместване:
--- Цитат ---z = (H . R) / c
където H = 3.10-18 c-1
--- Край на цитат ---
А сега си представи колко требва да е голямо R за да има що годе видимо z, при положение че H е толкова малко и още делим на c (да не би случайно нещо да остане)
Vale:
Ето ти и цитат относно това явление. Очевидно става въпрос за далечни обекти, понеже формулировката се отнася за галактики, не за звезди.
Ето как е формулирано:
--- Цитат ---Сущность явления и цель эксперимента
В соответствии с выводами ОТО Вселенная расширяется, о чем можно судить по «красному смещению» спектров далеких галактик.
--- Край на цитат ---
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия