Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място
PyroVeso:
Еми айде, Xname!
Щом е толкова просто - за Коледа чакаме работещ прототип! :)
teofilius:
Принципно и при СЕ и при който и да е източник или генератор на енергия ние се нуждаем от мощност а тя е функция от ток и напрежение. Токът е който върши работа, а за да тече ток-поток е нужно напрежение за да преодолява съпротивлението на товара. Ако имаме източник на напрежение това само по себе си не е енергия. Правил съм експерименти при които последователно имам източник на напрежение например 220 волта и източник на ниско напрежение примерно 5-10 волта но с потенциал да даде голям ток. Е няма такъв вариант при които да се кръстосат два източника на енергия като от единия се вземе напрежението а от другия тока. Всеки си е за себе си. Ако са във фаза то се събират напреженията им а товара по ток е винаги и естествено върху източника на по-високото напрежение. Може и в паралел да работят и последователно но товара е най-много върху източника на по-високото напрежение. Вярвам че устройствата на Капанадзе са реални и работят но не вярвам, че всяко обяснение което дава е вярно толкова че да стане отправна точка и някаква аксиома, че да си правим изводи. Дори разрядниците при него са за отклоняване на вниманието от реалния принцип. Дори Бобините които ни се набиват в очите са именно за това и така да отклоняват вниманието ни. Ако за последните десет години всички които са се опитвали да възпроизведат Капанадзе не са били концентрирани върху него а върху всякакви различни принципи, възможности и лично творчество до сега щеше да има достатъчно успешни генератори на СЕ и поне един изобретател щеше да се намери който да е достатъчно "луд" в добрия смисъл на думите че да не прави това което прави мнозинството движено от алчност за пари и слава но да пусне свободно информацията за целия свят и сега щяхме да сме напредващ етап на енергийна революция...
x_name41:
ами не, вижте по всяка вероятност нещата не са така както ни се виждат и ни се струват, защото все пак е възможно да има определен начин за кръстосването на "ежа" и "ужа", и той при всички случаи не е този за, който се споменава във поста на teofilius.
Не искам да избързвам но бих привел един практичен пример в този контекст с мой експеримент показан във две три видеа по долу:
https://www.youtube.com/v/mACmxxDFcQE
така, да поясня към видеото. Когато работи самоделното инверторче, лампата свързана към него свети слабо и се чува слабо бръмчене от трансформаторчето с ниска честота. Когато включа високото, бръмченето на трансформаторчето се усилва и лампата светва по силно, и тъй-като бръмченето не може да се чуе на видеото, то реших да го запиша чрез програмка на звуков осцилоскоп за телефона, на която се вижда, едно усилване на амплитудата и това става точно при включване на високото напрежение, като бръмченето се усилва....
https://www.youtube.com/v/jIc1LGwgrIE
а тук във това видео се вижда усилването на светенето на лампата при пускането на високото (схему се намира под видеото). Ако предположим, че не е възможно смесването на "ежа" и "ужа", то тогава защо се усилва бръмченето на трансформатора?
mito_kupona:
Генератора на Капанадзе работи на принципа предавател-приемник, според мен, анализирал съм първата част на схемата в предните ми постове. Добавъчната енергия, която се получава на изхода се получава от добре познатия ни резонанс, няма никакви мистики тук. При резонанс енергията, която се натрупва в контура, идва от обкръжаващото ни пространство, доказан факт. Защо предавател-приемник, защото, по този начин, който се използва в радиотехниката, може да се сваля енергия от резонансен кръг, без да се нарушава резонанса на самия контур. И затова първата част на схемата е предавател, модулатор, а във втората част на схемата се извършва демодулирането на сигнала и обработката му до удобен вид за използване.
Спомнете си обясненията на Том Биърден за дипола и за затворените вериги, които унищожават този дипол, когато се затвори веригата. Затова Капанадзе използва преръивателя или комутатора да отделя схемата от захранващия източник. Когато схемата е отделена от източника вследствие резонанса амплитудата се покачва, да речем до 2000 волта, а тока си остава същия, който се черпи от захранващия източник, да речем 3 ампера. Вследствие модулацията и демодулацията тези 3 ампера си остават три ампера до следващия блок на схемата наречен усилвател на ток и резонанса на високата честота от ВЧГ не се нарушава. А самият блок усилвател на ток не е нищо друго освен високоволтов въздушен понижаващ трансформатор, който трябва да трансформира енергията 2000 волта 3 ампера в енергия удобна за ползване примерно 220 волта 27 ампера. Затова Капанадзе казва, че за изработването на генератор 1 мегават, бобините трябва да са високи 10 метра.
Има нещо подобно на кръстосването на "ежа" и "ужа", но не точно, защото "ежа" тока си остава същия до последния блок преди товара, а именно токовия усилвател, а това което се променя е амплитудата на напрежението, да речем от 12 волта, които идват от захранващия източник до 2000 волта след резонанса. И вследствие модулацията и демодулацията на сигнала на входа на токовия усилвател се получават същите тези 3 ампера от захранването, но вече с амплитуда 2000 волта, което прави 6000 волтампера, а от източника се теглят 12 волта 3 ампера-36 волтампера.
Весела коледа!!!
PyroVeso:
Мито, всичко много хубаво, логично и т.н. Но остава пак въпросът - откъде ще се вземе пуста прибавка? Единият вариант е както coke2k обяснява за Тестатиката - от йони във въздуха, образувани от гръмотевици, водопади и т.н. Втори вариант е "кражба" на радиовълни, излъчени от други източници. Трети вариант е, както някой писа за диска на Сърл - за сметка на температурата на околното пространство.
Да поразсъждаваме върху последния вариант: температурата представлява някаква усреднена кинетична енергия на хвърчащите (или трептящи) във всички посоки частици (молекули, атоми) на средата. Ако можем по някакъв начин да преобразуваме тази кинетична енергия директно в електрическа (разбира се с COP под единица) бихме постигнали именно охлаждане на средата за сметка на полученото електричество. Ако обаче ПОХАРЧИМ това получено електричество, то в край сметка ще се превърне пак в топлина. И какво излиза? Топлината която сме дръпнали от средата при получаването на ток + топлината, образувана при похарчването на тока би трябвало да даде 0 /нула/, НО това предполага преобразуването топлина -> електричество да е с COP=1. И дори COP да е = 1, то пак ще ни трябва някакъв първоначален импулс за да започне процеса - дали ще развъртим машината механично, електрически или по някакъв друг начин - няма значение. Лошото е, че енертгията на този първоначален импулс винаги ще ни се явява един допълнителен и неизбежен преразход...
Какво излиза от всичко това? Че без да имаме някакъв тайнствен, непознат досега вид енергия или източник на енергия, които ние чрез някаква галимация да преобразуваме в познат и използваем от нас вид енергия - няма СЕ!
Руслан, преди да бъде разкрит, съчиняваше какви ли не измислици - ядрено-магнитни резонанси, йонизация на средата, привличане на заряди от въздуха и какво ли още не, пропускайки "незначителната" подробност, че енергията за йонизацията на въздуха или за разклащането на ядрата в най-добрия случай може да се прибере обратно на 100%, а реално на много по-малко...
За да прибираме от едната страна на процеса енергията for free, и да си я ползваме със здраве, е необходимо от другата страна на същия този процес НЯКОЙ ДРУГ да я влага. Бил този някой водопадът, или гръмотевичната буря, или вулканът, или горският пожар, или Слънцето, или електролизьорът, който ни дава вече разделени водород и кислород...
Та дайте, вместо толкова години подред да преливаме от пусто в празно, да се замислим ОТКЪДЕ и ПОД КАКВА ТОЧНО ФОРМА ще дойде СЕ във всичките тези установки, че да може след това да я сваляме, преобразуваме и т.н.? Обяснението "от околната среда" според мен не е задоволитено.. От каква характеристика на околната среда ще черпим? Какво има тя в повече, натрупано и чакащо с някакъв прост стартов процес да я освободим като лавина, и после да освободим енергията на тази лавина. И дори и да успеем - откъде след това ще се вземе следващата порция сняг за тази лавина, та да можем пак и пак да я предизвикваме?
Защото очевидно е, че ако в една термично изолирана стая преобразуваме топлината в ток, който извеждаме по жици от стаята, ще стигнем в един момент до абсолютната нула. А после?
И въобще - какъв процес, характеристика или явление може да създаде в 1 куб.м. пространство (или по-малко) натрупване на някакъв непознат нам вид енергия, че ние от там спокойно и дългосрочно да черпим киловати и мегавати? Какво черпим, какво разваляме, или какво изгаряме, и как то успява да се възстанови? Откъде се взема възстановяващото количество?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия