Концепцията е компилация от няколко идеи.
Основният проблем при ветрогенераторите е липсата на постоянен вятър през цялото денонощие и през всички дни и сезони от годината. Класическите ветропаркове разчитат на климатичните локални особености за постоянен вятър (така наречените "ветровити места" - хълмове, речни или морски брегове). Погледнато така е рисково да се правят такива ветропаркове, защото просто не можеш да контролираш времето (а от там и продукцията на електроенергия). Т.е. каквото и да си планувал като добив спрямо ветрения одит на мястото, то всичко може да се срине в безветрена, гореща година. Само сигурни, за съжаление, са разходите по такива инсталации.
Въпросът е: Как да осигурим постоянно движение на въздушни маси, колкото се може по дълго през денонощието и годината?
Отговора, според мене, е в рисунката която прилагам.
1. Наличие на комин: Темата е разисквана, само ще повторя накратко. Идеята е, че поради разликата в наляганията в основата на комина и при върха на комина се появява постоянно движение на въздух от долу нагоре, почти без да зависи от атмосферните условия (с изключение на пониженото налягане - инверсия). От височината на комина зависи разликата в налягането. От физиката знаем, че на всеки 11 метра височина налягането пада с 1 мм живачен стълб. Т.е., колкото е по-висок комина, толкова по голям (по-силен) ще е възходящият поток въздух. Това е така наречения "коминен ефект".
2. Подналягане: Добавено към "коминния ефект" е и полученото подналягане при наличието на ветрове във височина. Пак от физиката знаем, че при перпендикулярно движение на въздух край отвор (тръба) в отвора (тръбата) се получава ниско налягане. Колкото е по-бърз вятъра (перпендикулярния въздушен поток), толкова по-голямо е подналягането, съотвенто и "дърпането" на комина ще е по-силно. Разбира този ефект е допълнение към идята и не е основен, т.е. не се разчита само на него за възходящия поток. При наличието на ветрове около комина ще се увеличава и скоростта на възходящия поток, от там и КПД-то.
3. Парников ефект: Нека в земята е изкопана дупка с диаметър колкото е височина на комина (въпрос на сметки е колко да е дълбока и голяма дупката). Нека тази дупка е покрита със прозрачен капак (стъкло, плесиглас - няма значение какъв е материала). По периферията на купула или направо в земята около дупката нека да има отвори за навлизане на въздух, за да се получи конвекция. Нека и дъното на дупката е черна за привличане на слънчевата енергия. В средата на прозрачния капак в най-високата му част ще е монтиран комина, споменат по-горе. Целта е в така получения парник да се нагрява въздуха от слънчевото греене. Ясно, е че нагретия въздух ще се разширява и ще иска да излезе от някъде. Единствената му възможност ще е през върха на купула и от там през комина. Това ще усили многократно "коминния ефект", особено през слънчевите дни.
4. Акумулатори на слънчева енергия: За подобряване ефективността на парниковия ефект с нагрят въздух, нека разположим по дъното на дупката тръби (черни) с вода или друг флуид поглъщащ и задържащ топлината. След нагряването на водата (флуида) през периодите на скриване на слънцето (облаци, нощен режим) водата ще отдава бавно поетата топлина, като по-този начин ще отдава натрупаната през слънцесветеното енергия под формата на топлина, каквато ни е нужна за увеличаване на възходящия поток. Тази вода не бива да се охлажда извънредно, т.е. да се ползва за други нужди (бойлери) за да може да отдаде цялата си натрупана енергия само в парника.
Разбира се, в комина са поставени няколко турбини от типа на самолетните - с малки крила (диаметър), много на брой, с ефект на турболенция.
По този начин се осигурява постоянен във времето поток от въздух, което е ценно за предвиждането на приходите и повишава КПД-то на инсталацията. Какво всъщност би се получило:
1. При обикновен студен ден без вятър системата ще работи поради разликата в наляганията (наличието на "коминен ефект"). Но дори и в студени дни, ще сработва парниковия ефект, т.е. температурата под прозранич похлупак ще е по-висока от околната и ще има ефекта на "парника"!
2. При ветровит ден ефективността на системата се повишава поради описания ефект "подналягане".
3. При слънчеви дни със вятър идеята по работила максимално поради съчетанието от всички фактори, описани по-горе.
4. През нощите особено ефективно ще бъде топлоотдаването на водата, която през деня е комулирала топлинната енергия и цяла нощ ще я отдава.
Бих искал колкото се може повече хора да се изкажат за проблемите по такава инсталация - строителни, поддръжка, ефективност. Бих искал да убедя хора за експериментално построяване на такова съоръжение.
PS. До колкото знам такива инсталции има в Австралийската пустиня, които разчитат основно на топлината там (парниковия ефект) и отчасти на коминния и подналягането от ветровете във височина.