Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Термопомпи, земно термични, климатици, хладилни и др.
David E. Cowlishaw – free energy and inertial reactionless drive inventor
Иван Димов:
Той двигателят си има маховик. Просто течността се удря от буталото и се изтласква навън. Похабената за това енергия се получава обратно, когато 12 атм. влизат в цилиндъра за следващия цикъл. Самият двигател на вода от 1929 г. е имал характерен шум на тракане, именно защото буталото се е удряло и в течност за да изкара "мъглата" навън.
Иван Димов:
Вече е ясно как работи ендотермичната машина, но нека да запиша и основното термодинамично уравнение. Ето тук има повече информация за него - https://mazeto.net/index.php/topic,10013.msg86122.html#msg86122
dQ = dEp + dEk + dA , където
dQ - вкараната в затворената система топлина
dEp - нарастването на потенциалната енергия
dEk - нарастването на кинетичната енергия
dA - извършената от системата работа срещу външните сили
Нека да разгледаме нашата машина след като в цилиндъра с буталото е постъпило известно количество течен пропан. Тогава започва протичане на адиабатен процес, т. е. процес без топлообмен с околната среда. Просто за краткото време на движение на буталото няма никакво време за топлообмен. Значи имаме dQ = 0. Сега да видим какво става с потенциалната енергия Ep на пропана. По принцип потенциалната енергия най-много се променя при фазов преход (почти скокообразно), за разлика от малката ѝ промяна, когато няма фазов преход. Това е така, защото Ер силно зависи от силите на привличане и разстоянието между частиците. Ако течността не променя силно обема си, то и Ер няма да се променя много. В газовата фаза Ер почти не се променя понеже частиците почти не си взаимодействат и се доближаваме до идеален газ. До тук това са общи положения, да видим сега конкретно.
Имаме адиабатен процес и основното уравнение е
0 = dEp + dEk + dA
Имаме изпаряване на течност (фазов преход) и dEp>0.
Имаме понижаване на температурата, т. е. dEk<0.
Имаме извършване на полезна работа dA>0.
Имаме втори фазов преход от газ в течност и dEр<0.
Тук интересното е, че колкото потенциалната енергия Ep нараства при изпаряването, почти толкова и намаля при кондензирането. При кондензирането намаля малко в повече понеже температурата на течността е по-ниска в сравнение с началото на процеса. При по-ниската температура частиците са по-близо една до друга и потенциалната им енергия Ep е по-ниска. Така че, като съберем измененията на потенциалната енергия при двата фазови прехода, ще получим малко отрицателно число, близко до нула. С известно приближение можем да кажем, че общо за стъпка 2 и 3 имаме dEp=0. Това е все едно сме се изкачили на едно стъпало по-горе и после сме се върнали обратно и имаме същата потенциална енергия като в началото. И така уравнението се опрости още:
0 = 0 + dEk + dA или dA = -dEk
Вижда се, че имаме положителна работа понеже dEk<0 (температурата спада).
От сайта по-горе съм показал, че
Ек(1мол) = 4.п.Т , където п = 3.14
И така като премерим температурата T на двата края на топлообменника, ще можем да намерим двете състояния Ек на кинетичната енергия в началото и края на процеса. Разликата от двете ще ни даде dEk, което число ще ни покаже колко работа е извършил един мол за един цикъл.
Bat_Vanko:
Иван Димов и ти като kd_dinev приемаш нещо... В случая че постъпва течен пропан. От къде идва този течен пропан и кой го е втечнил. Колко енергия и време е отишло за този процес на втечняване.
И другото: изпарението на пропана не става мигновено. Процеса е същият като при изпарението на водата - бавен и с влагането на много енергия. Това че не се променя температурата през целото време не означава че процеса е мигновен (при константно налягане естествено). Което ми напомня че с повишаване на налягането температурата на изпарение ще се вдигне, а не да се намали както ти казваш.
Иван Димов:
Bat_Vanko, нещо не мога да ти схвана хаотичната мисъл. Той пропанът си е течен в топлообменника. Няма значение кой го е втечнил и как. Количеството течен пропан в топлообменника не се променя. След момента, когато в топлообменника влезе студената отработена порция, следва излизане от него на поредната порция за следващия цикъл. И за това ние не хабим никаква енергия. Колкото енергия даваме за да изкараме вече течната фаза от цилиндъра, точно толкова енергия получава буталото, когато в цилиндъра влиза следващата порция. ... При стъпка 2 имаме спад на налягането от 12 атм до 1атм. и при стъпка 3 налягането спада от 1 атм. до някакъв вакуум. Те тези две стъпки можем да ги обединим в една - това е ход на буталото за разширяване на обема в цилиндъра. При това разширение пада и налягането и температурата, какво неясно има? Работата се извършва именно, защото температурата спада. Един вид кинетичната енергия (температура) на частиците в цилиндъра намаля за да се увеличи кинетичната енергия на нашия автомобил примерно. ... При изпарението "студът" остава в неизпарилата се течност, а изпарените частици първоначално са "топли" и блъскайки буталото се охлаждат по най-класически начин. И се охлаждат до степен на кондензиране при ниско налягане. Това е голям студ. ... Вземи една спринцовка с бутало и вкарай малко течен пропан да видим колко бърз е процеса на разширение на буталото. Нали сме нация-техническа уж?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия