Животът- начин на употреба! > Политика, религии, себеосъзнаване
Малко нецензурирана история...
Ksurnev:
Има много за четене бате Мишо.
Търсене в Гугъла:
закрытые города ссср википедия
Закрытое административно-территориальное образование
https://www.wikiwand.com/ru/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D1%80%D1%8B%D1%82%D0%BE%D0%B5_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
https://www.google.com/search?q=%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D1%8B%D1%82%D1%8B%D0%B5+%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D1%81%D1%81%D1%80+%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F&source=hp&ei=FvAhYYDiIs_ykwW1mqWYDQ&iflsig=AINFCbYAAAAAYSH-JlVlUgi6JJq5b_TYi1KWxHx85oB2&oq=%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5+%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D1%81%D1%81&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYAjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjoICAAQgAQQsQM6DgguEIAEELEDEMcBEKMCOgUIABCABDoFCC4QgAQ6CwguEIAEELEDEIMBOggILhCxAxCDAToRCC4QgAQQsQMQxwEQowIQkwI6CwgAEIAEELEDEIMBOhEILhCABBCxAxCDARDHARCvAToICC4QgAQQkwI6CAguEIAEELEDOg4IABCABBCLAxCmAxCoAzoOCAAQgAQQiwMQqAMQpgM6CwguEIAEEMcBEK8BOgQIABATOgYIABAKEBM6CAgAEBYQChAeOgUIIRCgAToHCCEQChCgAToICAAQDRAKEB46BAghEBVQ_StYg8sCYJuKA2gHcAB4AIABdogBnxGSAQQxOS40mAEAoAEBsAEAuAEC&sclient=gws-wiz
krasias:
--- Цитат на: plcsoft в Август 22, 2021, 08:02:33 am ---Напротив krasias това което твърдя в по- голямата си част е истина.
Е лично не съм бил там, но познавам и познавах(човека почина) приятели който са работили в такива центрове в продължение на определен период от време и всеобщата им оценка е че си е жив концлагер. Е да в началото като всичко ново те кефи и се чувстваш удовлетворен. Нещо от рода" аз великият гении виж къде работя" но след известен период от време на човек започва да му дотяга монотонността на живота и научната работа в такъв научен концлагер. И не след дълго първоначалният хъс за велики дела при велики условия започва да му пречи защото енергийното тяло се изтощава а нова енергия не постъпва от никъде, понеже е загвозден в определен периметър и няма мърдане. Та така не след дълго колкото и да е силна мотивацията за работа, човек става отпуснат, сенилен и вниманието му е изтощено. Започва да работи но, без концентрация и необходимият творчески заряд. Сега съветските другари са решили частично проблема като им осигурявали забавления и големи почивки сред природата и по-родните им места. Но това дало временен резултат. Защото да мълчиш като пуяк и да не споделяш душевното си състояние и свободно да изразяваш волята си е също толкова стресиращо и подтискащо като да си затворен в тъмница и да нямаш никакъв досег със себеподобните си и свободен Живот. Е разбира се в първият случай човек принудително е вкаран в такива условия а, научните другари доброзорно се подлагат на такъв самотормоз. Дори сега като пиша тези редове се сещам че, приятеля който вече не е между живите нарочно търсеше внимание да споделя преживяванията си там, защото по-този начин разтоварваше душата си от насъбралият се в подобни условия стрес. Или може би ни подготвяше за това какво може да ни се случи и какво да очакваме. Не знам! Това са мой догадки. Но истината е една след прекарани почти 10 години в такъв затвор той беше загубил воля за живот! Ако тези научни центрове от затворен тип бяха това което си мислите, то приятеля ми би трябвало да живее и твори поне до 100-120 години имаше всички условия за това( материално и финансово обезпечен), а не да гледа да пукне на 56годишна възраст. Изводите си ги правете сами.
--- Край на цитат ---
Пак ти повтарям че липсата на точни знания при теб води до крайно погрешни изводи. Простичкия и верен отговор е че твоя приятел не е ставал за учен. Но за да достигнеш до този отговор трябва да имаш твърде много знания, какво е интелекта и защо се достига толкова трудно, защо в случая споделянето е противопоказно, каква памет трябва да изгради човек за да може по лесно да достига до интелекта. На практика обаче ти нищо не знаеш дори и за духа и пишеш разни крайно погрешни неща водейки се само от някой твой си чувства.
Михаил Кузмов:
М, да! Наистина има много за четене! Просто трябва посока! А такава нямах до сега!
Ksurnev:
Да кажа още нещо, това е започнало фактически с евакуацията от западните части на СССР, още през войната, но после е поставено на релси, особено след започването на ядрената надпревара.
Пример за това е книгата "Далеч от Москва" Васили Ажаев.
GMG:
оп,
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия