Алтернативни енергоизточници > Магнитни мотори/генератори
Принцип на работа на магнитният двигател
Bat_Vanko:
За да не се превърне този форум хептен в БГ.МАМА ще пусна тука теорията за работата на магнитният двигател.
Ако се подредят магнити по схемата показана във приложеният файл ще забележите едно интересно нещо: Полето се изменя според разположението на магнитите - когато те са по отдалечени един от друг то ослабва. Още повече ослабва в интервалите между магнитите. До тук нищо ново!
Мерим силата на взаимодействие с малък магнит движещ се в пространството между големите магнити. Силата се изменя от някакъв минимум до някакъв максимум като дори сменя и посоката си на действие. Отново нищо необичайно!
Интересното се получава когато се насложат и синхронизират тези две графики. В точките на минимално и максимално поле силата на взаимодействие е нула и там сменя своята посока на действие. А максималната сила на взаимодействие е горе долу по средата между тези две точки - там където интензитета е с някаква средна стойност.
Интересен парадокс се получава - при положение че силата е пропорционална на квадрата на полето, защо в точките на максимум и минимум поле силата е нула.
Радико:
Мисля, че ако направиш същото измерване обаче при обратният вариант демек на привличане не на отблъскване и сравниш двете графики нещата ще започнат да се избистрят.
Аз лично имам някакво предпоожение по въпроса, но не съм съвсем сигурен в него, поне за момента.
Bat_Vanko:
--- Цитат на: Радико в Юли 10, 2021, 07:36:36 am ---Мисля, че ако направиш същото измерване обаче при обратният вариант демек на привличане не на отблъскване и сравниш двете графики нещата ще започнат да се избистрят.
Аз лично имам някакво предпоожение по въпроса, но не съм съвсем сигурен в него, поне за момента.
--- Край на цитат ---
Не Радико, нямаш никакво вярно предположение по въпроса. Щом твърдиш че има разлика в случаите на отблъскване и привличане значи си далече от истината. Схемата от картинката е самобалансираща се по вертикала. Една десета от милиметъра изместване довежда до дебаланс на силите и връщането на магнита в средно положение. Докато при схема на привличане това изместване довежда до увеличаване на едната сила и още по голям стремеж за изместване докато се получи баланс но не между две сили а между сила и якост на конструкцията. От там се получават едни допълнителни сили които силно изкривяват картинката.
Но както и да е, да все пак да видим и твоето предположение преди да продължа с презентацията.
Радико:
--- Цитат --- Не Радико, нямаш никакво вярно предположение по въпроса
--- Край на цитат ---
След такова изказване всяка дискусия става излишна за мен.
Когато представиш сравнителна графика на силите при привличане и при отблъскване може евентуално да дискутираме по въпроса за момента не виждам смисъл.
Bat_Vanko:
--- Цитат на: Радико в Юли 10, 2021, 02:51:50 pm ---След такова изказване всяка дискусия става излишна за мен.
Когато представиш сравнителна графика на силите при привличане и при отблъскване може евентуално да дискутираме по въпроса за момента не виждам смисъл.
--- Край на цитат ---
Спокойно бре Радико, няма да те карам да се излагаш с някакви теории изсмукани от пръстите. Дори ще направя нещо много по добро - ще разкрия причината така че И всички които нямат нито един квантов двигател зад гърба си да го разберат.
Да вземем два големи плоски магнита, както е показано на първата картинка. Точно в средата на тези магнити, там където силата на полето е максимална, нека поставим един малък магнит. Там той се намира в неустойчиво равновесие и не изпитва сила на изхвърляне от това положение. Но само малко в страни от там вече се появява сила, която е максимална до външният ръб на големите магнити, въпреки че там интензитета на магнитното поле е в пъти по-малък от максималният (графиката).
На пръв поглед това е парадоксално поради факта, че силата на привличане (отблъскване) между два магнита е пропорционална на квадрата на интензитета на полето. Обяснението на този парадокс може да се види на втората картинка. Точно в средата на тези два големи магнита силата на полето е максимална, но силовите линии са разположени по права линия от единият полюс към другият и двоицата сили които действат на двете чела на малкият магнит са насрещни. Те са разположени на една директриса и с различни посоки, като стремежа им е да смачкат магнита. Точно на този принцип работят магнитните лагери. Съвсем малко в страни от тази позиция силовите линии се извиват и освен силата на смачкване се появява и хоризонтална компонента, която се стреми да изхвърли малкият магнит навън. Както може да се види от втората картинка силовите линии са максимално извити точно до външният ръб на големият магнит (симулацията е направена на програма „Maxwell” на Ansys). Логично е да се предположи (тъй като магнитното поле е консервативно) дали този парадокс не може да бъде използван за направата на магнитен двигател. Стремежа ми е да се избяга от силовото взаимодействие формирано на база градиент на интензитета на полето (т.е. интеграл по затворен контур) и да се използват други фактори, като кривина на силовата линия.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия