Автор Тема: Аз съм Истината  (Прочетена 399 пъти)

Неактивен GreenHulk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 212
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Аз съм Истината
« -: Декември 15, 2020, 03:50:14 pm »
Al-Hallaj
Поет
Преведено от английски-Ал-Халай или Мансур Халай беше персийски мистик, поет и учител на суфизма. Той е най-известен със своята поговорка: „Аз съм истината“, която мнозина възприемаха като претенция за божественост, а други я интерпретираха като случай на унищожение на егото, което позволява на Бог да говори чрез индивида.

Хюссеин Ибн Мансур ал-Халладж е велик мъченик на суфизма. Подобно на много адепти, той избира за свой псевдоним название на професия - халладж (даракчия на вълна или памукчия) и това карало голяма част от коментаторите да смятат, че именно това е била истинската професия на Халладж или негов семеен поминък. Една от причините за подобен избор е маскирането на суфийските групи и събрания като професионални гилдии. Други примери за това са „Тъкача" Газали и „Химика" Аттар. Но суфиите винаги избират имена на професии, които биха могли (благодарение на двойното си значение) да служат като указание за техните суфийски функции. Името Халладж е било избрано, защото тази професия е свързана с вълната („суф"), както и защото арабският корен може да означава също „ходя бавно" или „мятам мълнии"
Макар че най-често наричат Халладж Мансур, в действителност това е името на неговия баща, бивш маг. Халладж е екзекутиран през 922 г., защото бил казал: „Аз съм Истината" (Ана ал-Хакк) и отказал да се отрече от думите си, като окончателно убедил своите преследвачи, че е богохулник. Както и много други суфии, смятало се, че се занимава с алхимия, а запазената и до днес враждебна литература го описва като хитър Разбойник. Суфиите смятат Халладж за един от най-големите учители на суфизма а някои от най-изтъкнатите суфии са били негови приятели и съвременници.
Той устройвал в дома си тайни срещи и станал могъщ благодарение на своето учение и чудесата, които творял. С две думи, той представлявал политическа заплаха. Той учел, че суфизмът е вътрешната истина на всяка истинска религия, а тъй като непрекъснато подчертавал значението на Исус като суфийски учител, фанатиците го обвинили, че е таен християнин. Една от точките в обвинението визирала факта, че притежавал няколко богато украсени и илюстрирани книги. Твърдението на Халладж, че поклонничество може да се извършва навсякъде (а не само в Мека), стига само да се изпълнят съответните посвещения и приготовления, било сметнато за недопустима ерес. Худжвири (в „Разкриване на скритото") авторитетно защитава Халладж, като се позовава на това, че думите или делата на суфиите не бива да се тълкуват с неподобаващо ниски критерии. Той пише, че опитите да се изрази Реалността с обичайните термини винаги се провалят, следователно такива опити са безсмислени.
Вторник, 26 март 922 г., Халладж извървял пътя до мястото на своята екзекуция, осъден от инквизицията на халиф Ал-Муктадир. Той бил подложен на мъчения и тялото му било разкъсано на четири части, но не показал никакъв страх. Ето неговата последна публична молитва, която произнесъл, докато все още можел да говори:
„О, Господи, дай ми сили да благодаря за бараката, която ми бе дадена да разкрия това, което другите не знаят. Божествени тайнства, забранени за другите, станаха позволени за мен. Прости на слугите Твои, събрани тук да ме убият, и бъди милосърден към тях, защото ако им беше разкрил това, което разкри на мен, те нямаше да постъпят така."
Идрис Шах