Енергията на вакуума е на 15кХц?

[Seeker]

@viper
Решетката въобще не е пластина- нещо лампите си ги гледал от далече. Решетките представляват тънки метални спирали около катода.  Разстоянието между навивките за електроните (ако приемем че са колкото футболни топки) е колкото разстоянието между Земята и Марс.  Решетките въздействат само чрез статичното поле. Самото име на термоелектронната емисия говори за това, че се създава от топлина и не е необходимо анодно за да съществува.

@teofilius
Академик Г.Месяц работи в Новосибирския институт по силнотокова електротехника http://www.hcei.tsc.ru/  , в сайта има интересни новини.

Оказва се, че триодите могат да работят и на 12в анодно, но с много променена характеристика. Сега е на мода да се правят аудиоусилватели за РС. Има PCI- карти с лампи в аналоговата част след  DAC.

[viper]

Та казваш решетката е спирала увита около катода........ питам те тея електрони не преминават ли през решетката докато стигнат до анода? и ако решетката се използва за анод на един триод какво се получава? Нещо като ЕZ 80 може би? А въпросните звукови карти за ПЦ (предполагам имаш в предвид модела на ASUS) имат една лампа,  поставена за красота, която се осветява от светодиод. А да не говорим че, имат и охлаждаща система на процесорите , като перката и се върти от Стърлинг мотор. Не, искам да намесваме дизайнерските решения с практическите.

[viper]

Малко, съм недочел поста и искам да внеса някои уточнения. Те са към Сеекер. Електронно вакумната лампата е един обикновен ключ. Тоест, представи си че, си купиш един ключ от тея които са за осветление, да го свържеш с една осветителна крушка,тази крушка няма да светне. Същото е и с електронно вакумните лампи. А тоест, при подадено отопление,катодът няма да започне да отделя електрони, ами ще си е една позачервена ламаринка. В тази постановка, за да започне електронната емисия, ни трябват катод и анод които са свързани през източник на ток и консуматор и това всичко последователно. И ако не присъства в веригата нещо от гореспоменатите 3,термо електронна емисия няма да се получи. Ето защо, вривно отделяне на електрони е равно на взривна свръх консумация от захранващият източник. Един вид е като поговорката, за да получиш нещо трябва да дадеш. Да не говорим че, такова взривно получаване на електрони на катода съществува много отдавна... от както и същаствуват електронно вакумните лампи. Изразява се с моментен пик на консумацията поради настъпилото късо и прекъсване на катода към пина,  който излиза от балона на лампата поради превишеният ток, който може да проведе свързващият проводник..... и лампата става за боклука, или да се вгради в звуковата карта с светодиодна подсветка за декорация.  От далече, са ми такива наблюденията.

[Seeker]

@viper
Съвсем накратко: Електронната лампата не е ключ! Може в частен случай на насищане да се разглежда така, но това е тема на друг разговор. Термоелектронната емисия на електрони съществува и без прилагане на допълнително ускоряващо напрежение. Също така съществуват  фотонна, фононна и др. емисии. Взривното (лавинно) отделяне на електрони не се получава като прегориш проводник в лампа. За повече подробности погледни в учебниците.

@teofilius
Темата на поста е защо  15кХц се споменава много често когато се говори за енергия на вакуума.
Наскоро ми попадна снимка и данни на радиолампа от 1920 година. Представлява сферичен стъклен балон с размер около 70мм . По вътрешната повърхност на сферата е поставен анода в вид на метална мрежа с око 5 мм и диаметър на телта около 0,5мм ( така ми изглеждаше). В средата на сферата е разположен катод с форма на спирална нишка с два извода(директно отопление) и решетка, изработена като едноизводна спирала около катода.  Анодното напрежение е 80В и максимален ток 40мА. Напрежението на решетката е -8В за запушване. Ако приемем , че Тесла е ползвал подобни лампи за задвижване на автомобила и получаване на 18кВт мощност, то на база размери на лампата трябва да се търси корелация с честотата на колебанията. Разстоянието между катода и анода във  функция от скоростта на електроните трябва да определи местната честота на извличане на енергия от вакуума. И тази честота е определена от размера на празното пространство. Обратно, ако  честотата е фиксирана то тогава околното безвъздушно пространство щеше да звъни на  дадената честота. Второ: катодите на сегашните лампи са покрити с бариеви съединения, които ако не са загряти на 600грС., не излъчват електрони. А старите лампи са с волфрамов катод, който може да работи и като е студен.

[viper]

За да приключим един път завинаги с Сеекер.
Всяка материя се състои от атоми, а те от своя срана се състоят от електрони и ядра. Електроните са едни от най-малките частици на материята. Те се въртят около ядрата на атомите и по този начин се образува нещо, подобно на слънчевата система. С увеличаване на температурата на материята движението на електроните се ускорява. По този начин електроните може да получат такова ускорение, че да излетят от тялото в пространснството. Ако околната среда е вакуум, това улеснява още повече излитането на електроните. Да си представим обикновена електрическа крушка. Можем да предположим, че от нажежената жичка във всички посоки се излъчват потоци електрони. Това обаче не е съвсем така. Електроните са отрицателно заредени частици, следователно веднага щом напуснат жичката, тя ще стане положителна (поради това, че на нея ще се яви недостиг от електрони). Положителното напрежение привлича отрицателните електрони, електроните се връщат към жичката, като създават около нея "елекронен облак". Ако в лампата се постави метална пластинка и на нея се подаде достатъчно високо положително напрежение, пластинката ще привлича електроните, които излитат от жичката. Това е най-простата електронна лампа, наречена диод, тъй като тя съдържа два електрода: нажежена жичка, която се нарича катод, и метална пластинка или цилиндърче, разположено близо до катода, наречено анод. Електронният поток, протичащ от катода към анода, се нарича аноден ток. Той е толкова по-голям, колкото е по-високо анодното напрежение, т.е. положителното напрежение на анода. Способността на нагретия катод да излъчва електрони се нарича емисия. При продължителна работа на лампата емисията и намалява. Поради тази причина с течение на времето работата на електронните лампи се влошава и практически тя има определен срок на експлоатация.А студен катод може да получиш като ползваш кой и да е изотоп на урана примерно.Той урана така и така самостоятелно си излъчва не само електони.....От всичките ти по горни постове ако ги обобщиме... ти искаш да постигнеш термоядрена реакция и то на студено ниво.А тоест, без прилагане на положителен потенциал в една верига, да постигнеш насочено движение на електрони. Те се движат само към положително заредени обекти .... е какво правим сега?

Надявам се това да е достатъчно ))

[kolef1]

Към Теофилус с цялото ми уважение. Вземаме електронно вакумна лампа. Тя си има номинален ток който е възможно да пропусне. К'во правим с неограничените възможности като, номиналният ток варира от 5мА до максимум 1..2 ампера В зависимост от мощността на лампата ? А отоплението на лампата изисква от 500мА до 5 А.
[/quote
С цялото си уважение към пишещите по темата. Докато не се експериментира, не могата да се правят категорични умозаключения. Знам го от опит. Не винаги каквото е на теория става и на практика. Нека някой, който има възможност да сглоби схемата и да каже какъв е резултата. Все още се намират електронни лампи тип триод от всякакви серии.

[epwpixieq-1]

За да приключим един път завинаги с Сеекер.
Всяка материя се състои от атоми, а те от своя страна се състоят от електрони и ядра. Електроните са едни от най-малките частици на материята. Те се въртят около ядрата на атомите и по този начин се образува нещо, подобно на слънчевата система. С увеличаване на температурата на материята движението на електроните се ускорява. По този начин електроните може да получат такова ускорение, че да излетят от тялото в пространството. Ако околната среда е вакуум, това улеснява още повече излитането на електроните. Да си представим обикновена електрическа крушка. Можем да предположим, че от нажежената жичка във всички посоки се излъчват потоци електрони. Това обаче не е съвсем така. Електроните са отрицателно заредени частици, следователно веднага щом напуснат жичката, тя ще стане положителна (поради това, че на нея ще се яви недостиг от електрони). Положителното напрежение привлича отрицателните електрони, електроните се връщат към жичката, като създават около нея "електронен облак". Ако в лампата се постави метална пластинка и на нея се подаде достатъчно високо положително напрежение, пластинката ще привлича електроните, които излитат от жичката. Това е най-простата електронна лампа, наречена диод, тъй като тя съдържа два електрода: нажежена жичка, която се нарича катод, и метална пластинка или цилиндърче, разположено близо до катода, наречено анод. Електронният поток, протичащ от катода към анода, се нарича аноден ток. Той е толкова по-голям, колкото е по-високо анодното напрежение, т.е. положителното напрежение на анода. Способността на нагретия катод да излъчва електрони се нарича емисия. При продължителна работа на лампата емисията и намалява. Поради тази причина с течение на времето работата на електронните лампи се влошава и практически тя има определен срок на експлоатация.А студен катод може да получиш като ползваш кой и да е изотоп на урана примерно.Той урана така и така самостоятелно си излъчва не само електрони.....От всичките ти по горни постове ако ги обобщим... ти искаш да постигнеш термоядрена реакция и то на студено ниво.А тоест, без прилагане на положителен потенциал в една верига, да постигнеш насочено движение на електрони. Те се движат само към положително заредени обекти .... е какво правим сега?

Надявам се това да е достатъчно ))

От това "обяснение" може да се види защо съвременното разбиране за електричеството е на едно (примитивно) ниво, както се е изразил Charles Proteus Steinmetz (http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Proteus_Steinmetz). Електричеството, "Каквото и да е то" (наричано по този начин от големите теоретични и основатели и откриватели на електрическите науки) , е съвкупност от електрични феномени, съчетани с магнитни такива. Забележете, че има изразена разлика между електричество и магнетизъм, може би само от ъгъла на виждане/мислене, но има. А това, че двата вида феномени се явяват в дуална връзка е друга по-дълбока зависимост в природата, която все още не е осъзната.
Нямам намерение да споря с когото и да било, най-вече, понеже е трудно да се спори със 100-120 години натрупано неразбиране на природните процеси (понеже и аз съм бил подложен на същата индоктринация в продължение на години), макар и да се вижда "логично" обясненията във физичната теория на частиците, а просто да посоча, че е задължително за интелектуално търсещите хора да четат пионерите на теоретичната наука в ОРИГИНАЛ (незнанието на езика не е извинение!). Като се започне от Heaviside и Maxwell, (всъщност, ако не знаете, теорията на Maxwell е всъщност Maxwell-Heaviside теория, понеже е трябвало друг гений, математико-физик, Heaviside, за да разбере, обясни, обобщи и подобри, каквото предишния гений Maxwell е изразил), премине се през Тесла (който е бил основно откривател-практик) и се стигне до Charles Steinmetz.
Четенето на Heaviside е просто наслада за човека мислител. Самия факт, че той говори за свойствата на четирите основни крайни състояния на средите (диелектрик, параелектрик, диамагнит и парамагнит) и извлича от тяхното проникване явленията които наблюдаваме при електрическите и магнитни движения в средите (без каквито и да е частици) е показателно за основополагащото мислене и разбиране на явленията. Позволявам си да спомена, че Heaviside, многократно (както и Steinmetz), в своите трудове, изразява(т) възмущението си за допотопното описание на електро-магнитните процеси, и особено за движението на електрическият флуид (ток), като движение на "нещо" ( електрони ) в метала ( проводник ).
Ясно е, че с този (доста закъснял, и безкрайно малоброен да думи, за идеите които изразява) коментар няма да убедя никой за каквото и било, но това и не е целта. Идеята е да се стимулират хората с будно мислене, да четат теорията (Heaviside и Maxwell) и практиката (Тесла) за електрическите науки в оригинал и сами да си правят заключения, защото другото ( четейки всичко, сдъвкано и предъвкано от, "съвременните" учебници ) е сравнимо със слушане на дума/израз/мисъл/идея като "последния приемател" на позната игра "развален телефон".  Представете си какво, идейно, стига до вас!

Поздрави за новата 2014 година!

[mzk]

Здравей epwpixieq-1! Ще споделиш ли с нас до какви заключения стигна след прочитането на литературата в оригинал. Можеш ли да дадеш насоки към конкретните книги, особено ме интересува за цитатът на Щайнмец.

[miromad]

Ето линк към някои от книгите на Щайнметц: http://www.goodreads.com/author/list/218655.Charles_Proteus_Steinmetz

[epwpixieq-1]

Здравей epwpixieq-1! Ще споделиш ли с нас до какви заключения стигна след прочитането на литературата в оригинал. Можеш ли да дадеш насоки към конкретните книги, особено ме интересува за цитатът на Щайнмец.

Привет mzk, отностно Steinmetz, ето една публикация, от преди две години, където превеждам параграф от книгата му: http://mazeto.net/index.php/topic,4274.msg38111.html#msg38111
Избягвам да давам "заключения", освен върху фудаментани неща които определено се преподават/индуктринират погрешно.
Това което изразяам са виждания базирани на заключенията и идеите от невероятните анализи които тези овнователи на Електрическата наука/анлиз правят.

Например нещо което е просто казано елментарно: Какво е "изолатор" и какво е "проводник"? Как ще се промени виждането на някои ако му се представи, че през "изолаторът" всъщност минава ( и се задържа ) електричеството а се плъзга над "проводника" ( елетричеството, "каквото и да е то" - както говори Тесла, толкова преминава през "проводник" колкото влак "преминава" през релсите по които се движи, релсите просто кондуктват(conducting)/направляват движението на влаковата композиция). Имаме диелектрици и магнетици (да използвам идеите за симетрия на термините които Heaviside постулира). Диелектричната константа к=100% в диелектрик ( е предполагам това е въаможно само при Етера ), той задържа елетричестово без да го пропуска. Когато диелектрическият процент 'к' анмалява  започва движение на екетричестото ( човек може да си представи как флуид се движи през пореста структура ), когато 'к' преминава към ниската си граница в определена среда/материал ( тоест към 0, но не е 0), забелязваме свойството на (повече) плъзгане (контрастирано с просмукване при високите проценти)  на електрическият флуид над този материал (това може да неречем порводимост и от там проводник, макар че това име предава неправилна конотация, без да се разбира същността на процеса), и така виждаме процеса на  провеждане околкото на просмукване през средата/материал. Понеже, като вече отбелязах нямаме 'к' не е 0, има все още малка степен на (първично) просмукване в границите на този провеждащ материал/среда ( както рало забито в земя ), и това се явява като съпротивление, изявяващо се в нарастване на темепратурата, в тъй наречените провеждащи матерлиали. Когато диелетричната костната 'к' = 0, имаме така наречената свръх проводимост. Както вече можете да си представите, природно изявената среда която да има 'к'=0 трявба да е нещо ( предполагаемо ) противоположно на Етера. Всичко което се говори за "свръх проводници" е 'к' която се доближава до 0 но не е никога 0, което показва че винаги има загуби, даже и ние да не може да ги измерим. Итересното е, че за пръв път ( поне до колкото аз съм запознат ), за "свръх проводимост" се говори във есето на George Green: http://books.google.com/books/about/An_Essay_on_the_Application_of_Mathemati.html?id=GwYXAAAAYAAJ от 1828 годниа което е основоположно за започването на математическото разглеждане на елетричестото.
Така изложеното преставя интересен поглед върху това как може да се акумулира (по скоро, в някаква степен, да се задържа) елетричесто. Среди с различни диелетрични костанти правят тоа изложени на атмосферното елетричесто. Нали въздухъ има определена диелектрична костанта, така че само трябва да имаме материлал котйто има по викока такава и той започва да акумулира електрически флуид.
Предпоагам, че по горе казаното, колкото и кратко да е то, ще накара интересуващите се да се задълбят в оригиналните иеди на електричеството, защото само така може да се стигне до фундаментално разбиране за законите които управляват и след това, практическото приложение, на елетрическата флуидна динамика.

[mzk]

Здрасти, нека да започнем дискусията първо с точни цитати, кое от коя книга, кое издание и коя година е било, за да може да четем нещата в оригинал и да ги тълкуваме правилно.

Питам конкретно за цитата

... (http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Proteus_Steinmetz). Електричеството, "Каквото и да е то" (наричано по този начин от големите теоретични и основатели и откриватели на електрическите науки) , е съвкупност от електрични феномени, съчетани с магнитни такива. ...

[epwpixieq-1]

Здрасти, нека да започнем дискусията първо с точни цитати, кое от коя книга, кое издание и коя година е било, за да може да четем нещата в оригинал и да ги тълкуваме правилно.

Питам конкретно за цитата

Например Тесла, на 20 Май, 1891 в неговата годишна лекция пред Асоциацията на Електрическите Инженери проведена в Колумбийския Университет ( а както и в почти всички документи които съм чел от него, изразено в определен контекст): 
"I adhere to the idea that there is a thing which we have been in the habit of calling electricity.  The question is, What is that thing?  or, What, of all things, the existence of which we know, have we the best reason to call electricity? We know that it acts like an incompressible fluid;"
Както се вижда, това е цитат по смисъл. Лекцията е публикувана на много места, но ето едно място което лесно се намира:
http://www.tfcbooks.com/tesla/1891-05-20.htm

Буквален цитат от списанието на Електрическите Инженери ( най-авторитетното списание в края на 19-ти век, където Tesla, Heaviside, Lord Kelvin i Steinmetz са публикували):  The Electrical Engineer, January 6, 1893, p.5 column 2, line 43
"The idea is fast becoming acknowledged, and believed, that the force of electricity, whatever it is, is existent outside of the conductor in the air-space, and not inside"

Heaviside, също има подобни разбирания, но за съжаление, неговите 1200 страници трудове "Electrical Papers", не са ми добре организиарани за да мога да изложа негов цитат.
https://archive.org/details/electricalpapers01heavuoft
https://archive.org/details/electricalpapers02heavrich


Steinmetz, има по различно изразяване но четейки го, може да се разбере контекста: "Elementary Lectures on Electric Discharges, Waves and Impulses and other Transients", Lecture II "The Electric Field", p.13 "Unfortunately, to a large extent ... " (основата на страницата) - p.14
http://books.google.com/books/about/Elementary_Lectures_on_Electric_Discharg.html?id=79W0wXz6_ZEC

(Да благодарим на Google за прекрасното цифровизиране на тези трудове)

В крайна сметка, тази не-дефинираност (или всеобхватна дефинираност/неограниченост) на електричеството идва съвсем естествено при пионерите на тази наука от 19-ти век, и за съжаление това им виждане за всеобхватност, излизайки на многото феномени които се асоциират с електрическия флуид, пресъздава невъзможност на ясна дефиниция на многобройните явления, изчезва през 20-ти век с главоломното развитие на теорията на частиците.

Както споменах, не ми е идеята да убеждавам някого в тази материя, още по-малко си мисля, че с прочитането на няколко цитата ще се променят виждания, които са насадени с години. Но тези които имат интерес ще намерят начин и ще направят усилията да четат в оригинал тази материя. За себе си знам че ми трябваше доста време (години) за да започна да разбирам това което тези пионери са мислили и да виждам света по начин по който те (предполагаемо) са го виждали.
Понякога трябва човек да изостави много от това което знае (на което е бил научен) за да може да види природата около него по един друг (неограничаващ) начин.

[mzk]

I adhere to the idea that there is a thing which we have been in the habit of calling electricity.  The question is, What is that thing?  or, What, of all things, the existence of which we know, have we the best reason to call electricity? We know that it acts like an incompressible fluid

Никой днес не оспорва това.

The idea is fast becoming acknowledged, and believed, that the force of electricity, whatever it is, is existent outside of the conductor in the air-space, and not inside

Това също. Полето съществува независимо от заряда (разпространението на ЕМ вълни в космоса). Може би по онова време разбиранията за капацитет и индуктивност не са били така добре възприети, поради което се е отделяло по-голямо внимание на тези детайли. Е, може само да благодарим, че са ги уточнили.

В Elementary Lectures on Electric Discharges, Waves and Impulses, стр. 10 и натам (Lecture II, The Electric Field) четем например прекрасно представяне за полето около проводник (поради което Долард го цитира). Може би тук има една тънкост:

The magnetic and the dielectric field of the conductors both are included in the term electric field, and are the two components of the electric field of the conductor. (под фиг. 9)

Като цяло днес е прието да се казва "електромагнитно поле".

Формули 5 и 11 показва енергията на бобина и кондензатор = 1/2 LI² и 1/2 CU²

[mi68]

Здравейте,
Четенето има един проблем може да не се разбере същността. Примерно чел съм на Тесла лекции и статии няколко пъти, пише да се ползва повече напрежението и честотата. Сега разбирам, че трябва да се работи по отворена верига. Ако е отворена магнитна верига имаме север и юг, ако е отворена електрична верига трябва да имаме униполярен капацитет. Последният модел го обяснява с пневматична аналогия, т.е еднопроводна верига. Не е написано ясно, прави едно, прави две и се получава резултат, но след толкова труд го разбрах. 

[epwpixieq-1]

Четенето има един проблем може да не се разбере същността.

Абсолютно, разбирането е трудно нещо понеже не трябва само да се чете а и да се преставят/виждат нещата със "очите" на този които ги е писал, а това става само с потапяне на идеите от това време. От друга гледна точка, когато идеите са много радикални, те не се разбират от съвремениците, и само след много време, те биват осъзнавани или преоткривани. Концепциите на Тесла са неразбрани най-вече защото последователите му са забравили че трябва да четат, техническата литература във оригинал. В този случеи, патентите които той има, запсиките му от "Colorado Springs Notes 1899-1900" и лекциите които е изнасял и това е само началото.

Ето едно от тълкуванията на Heaviside по отношение на абстрактните концепции с които се работи и за които е нямало разбирания: https://archive.org/details/electricalpapers01heavuoft p.432

This energy is stored, and is recoverable in work like the energy of a perfectly elastic strained string. It is unnecessary to assume that there is any real displacement. All the electric and magnetic quantities are more or less abstraction, measurable abstractions, whose real signification is as yet unknown.

Надявам се участниците във форума да знаят кой е Heaviside, защото той е човекът които (бих казал наравно) с Maxwell е основоположник на това което знаем като класическа наука за съвкупностите от феномени обобщавани с наименованието електричество. Той систематезира, подобрява и пресъздава идеите на Maxwell, изразени в quaternion форма, във векторна форма, такива каквито ги познаваме във съвременността.
От същия, първи то м на "Electrical Papers" книга ще си позволя да направя още един цитат:

Electrical current and its related quantities are all characterized by absence of divergence. Their distributions are therefore similar to possible states of displacement of the particles of incompressible solid, or of the instantaneous velocity of an incompressible liquid. There is also a common characteristic that having no divergence anywhere, they have necessarily curl somewhere, a property essentially connected with the existence of closed lines ( of force, current, etc. )

p. 274
Тук (а през всичките лекции) може да се види аналогията която Heaviside прави, на база на наблюденията от ехсперименталните факти без да налага теоретични ограничения (неговти предпоставки винаги са възможно най-обобщаващи, за да няма загуба на генералност), и твоа като идея, просмуква всичките му трудове, и е особенно ясно изразено във факта, че никъде не прави предположения за същността на електричеството.

На р. 263-264 може да се види фундаметалните различия на quaternion и векторни форми при работа с вектор потенциали, споменавам го, понеже, не съм виждал дургаде подобен вид сравнително и добре обяснено изразяване на двете концепции.