Алтернативни енергоизточници > Nikola Tesla
Енергията на вакуума е на 15кХц?
@praktik:
А защо залеза е червен, някой знае ли отговора. Според мен е така, защото слънчевите лъчи бият косо на атмосферата и атмосферата им действа като призма. Понеже дългите вълни имат по малък коефициент на пречупване, ние наблюдаваме по дългите червени светлинни вълни при залеза.
Радико:
--- Цитат --- А светлината явно има маса. Имаше един експеримент с тъй-нареченото светлинно налягане, което завърташе турбинка, направена от светлоотразително фолио (Al, Ag). Лопатките на тази турбинка от предната страна са светлоотразяващи, а от задната си страна са светлопоглъщащи (черни). Така гърбът на лопатката получава единичен светлинен импулс, а челото двоен такъв. Така светлинното налягане е факт - следователно светлината има маса
--- Край на цитат ---
Хм по тази логика и звукът има маса. Мисля, че това е ярък пример за неправилно интерпретиране на факти. В по долният линк е показано как със звук се преместват малки предмети, и то в три посоки, но никий не казва звукът има маса всички казват средата в която се разпространява звукът има маса. Е и горният опит показва същото средата в която се разпространява светлината има маса.
http://m.inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA-%D0%92%D0%98%D0%94%D0%95%D0%9E-_l.a_c.456_i.355003.html
@praktik:
--- Цитат --- Е и горният опит показва същото средата в която се разпространява светлината има маса.
--- Край на цитат ---
Но защо ли телата като се движат в тази среда, не чувстват масата и ? едно от обясненията е в това че тази среда е лишена от електромагнитни взаимодействия със веществото на движещото се тяло в тази среда . Но по някакъв начин в тази среда се възбуждат електромагнитни свойства, защото тя пренася електромагнитните вълни по тази хипотеза . По точно ЕМВ се възбуждат в тази среда от ускореното движение на заряди в нея, пък и самият потенциал на зарядите се формира пак от тази среда, разликата е само в това че при ЕМВ има динамични променливи потенциали, а при статичните заряди, са само статични потенциали.
mzk:
@Радико, нарича се "Радиометър на Крукс", който между другото е доста интересна личност.
http://en.wikipedia.org/wiki/Crookes_radiometer
Мисля, че принципът му на действие е поглъщане и емитиране на енергия от светлинен източник. Бил е много популярна играчка в началото на века.
ELPUNTO:
СЪЩНОСТТА НА ВАКУУМА
продължение 4
Между енергийните потоци, определящи различните времена, съществуват определени зависимости. От тази гледна точка наличието на мощно гравитационно енергийно поле в дадена област води до определено изкривяване на време-пространствената структура на останалите видове взаимодействия в тази област. Поради това фотоните изкривяват своята траектория на движение при преминаване покрай масивни звезди и електромагнитното време тече забавено около тях.
Този факт, описан от теорията на относителността, е вече доказан многократно от съвременната физика. Когато едно тяло започне да се движи в пространството в определена посока, векторът на скоростта, определен от радиус-векторите на всеки суивъл, вероятно се наслагва към вектора на скоростта на съответните суивли в невъзбудено състояние. В резултат на това въртящите им моменти се компенсират чрез увеличаване на плътността на съответните суивли.
При много големи скорости, близки до характерната за дадения вид конфигурация, енергетичната плътност в единица обем от пространството нараства значително. Този факт показва защо при много големи скорости, близки до скоростта на светлината, масата на дадено тяло нараства до безкрайност.
Това нарастване е пряко свързано и с увличането на енергията от вакуумните клетки, през които минава тялото. Колкото скоростта е по-голяма, толкова повече клетки участват във вълновото съпротивление на възбуждането за единица време. В този случай вълновото съпротивление на всяка вакуумна клетка вероятно се дължи до голяма степен на влиянието на енергийния поток на гравитационната им конфигурация, който нараства за сметка на енергията, движеща съответното тяло.
Зависимостта между скоростта на дадено тяло и нарастването на неговата маса е квадратична, тъй като вакуумните конфигурации, взети поотделно, и зависимостите между всеки две от тях във всяка вакуумна клетка се описват вероятно от криви задаващи повърхнини от втора степен.
При това осевата и ротационната симетрия на тези конфигурации се запазват в нашето електромагнитно време, с което сме свикнали да разглеждаме процесите в нашия четиримерен свят.
Разгледаните шест вида основни взаимодействия и техните допълнителни биха могли да се опишат и от единен (щрих-метифег) носител, който се движи в дискретно време по траектория, представляваща крива от шеста степен.
Крайната скорост на всеки носител на взаимодействие определя наличието на съответна енергетична бариера за него.
От тази гледна точка на споменатите 12 вида носители (6 основни и 6 допълнителни) съответстват 12 енергетични бариери. Тези енергетични граници определят главния обхват на съответните носители. Колкото един носител е по-скоростен, толкова разстоянието между отделните граници на обхват е по-голямо.
Между тези граници са разположени нива на фазови състояния на съществуване на енергията. Положението на тези нива се определя основно от константата на зарядно свързване, която е реципрочна по стойност на константата на фината структура. Стойността й е близка до корен четвърти от скоростта на светлината във вакуум. Разликата от 4% вероятно се дължи на скоростта, с която се движи Земята в космичното пространство.
Фазовите състояния разделят прехода между енергетичните бариери на две съседни октавни измерения на две части. Горна зарядносвързана зона и долна делта-област. Делта-областта се простира до границата на обхват на допълнителното нискооктавно измерение.
Като пример може да се разгледат две разположени едно до друго октавни измерения на ядрените силни взаимодействия и на електромагнитните взаимодействия.
Ядреното взаимодействие е 137 пъти по-силно от електромагнитното. Горната гранична скорост на ядрените носители е 17315 м/сек. За електричните носители тя е съответно 299792458 м/сек. Между тези две енергетични граници се намира границата на обхват на допълнителните ядрени носители, които се движат с гранична скорост 24486 м/сек.
Фазовото състояние на електричните сили се определя от скоростта 299792458 /137 = 2188262 м/сек. С тази скорост се движи електронът около ядрото на най-простия химичен елемент водорода в нормално състояние. При по-сложните останали химични елементи електроните се движат с много по-високи скорости.
Извън атомите електроните могат да се движат и с много по-малки скорости. При температури, близки до абсолютната нула - от порядъка на 0,46 К, електроните могат дори да спрат своето движение и да замръзнат във възлите на кристална решетка. В случая фазовото състояние на електричните сили, определено от скоростта 299792458 /137, дефинира областта на съществуване на атомите в нашето измерение.
От тази гледна точка може да се предположи съществуването и на други видове зарядносвързани структури като атомите. При скорост над 132.C би трябвало да се наблюдават гравитационно (лептонно) свързани структури.
От разгледания пример се вижда голямата роля на температурата за прехода между отделни фазови състояния на съществуване на материята.
Термодинамичен фазов преход между отделните състояния може да се осъществи по няколко начина: кинетичен, резонансен и потенциален.
Първите два от тях се използват главно при макросистемите. Третият начин може да се раздели на три вида: постоянен, дискретен и носещ.
Начините, по които се осъществява фазов преход между отделните състояния на съществуване на материята, са от съществено значение при извършване на скоковете между измеренията на пространството и времето.
край
* * * * * * *
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия