Алтернативни енергоизточници > Nikola Tesla
Енергията на вакуума е на 15кХц?
ELPUNTO:
СЪЩНОСТ НА ВАКУУМА
Понятието вакуум произлиза от латинската дума vacuum, която означава пустота. Във физически смисъл в квантовата теория под вакуум се разбира основно състояние на квантовите полета, което притежава най-ниска минимална енергия с нулеви импулси, ъглови моменти, електрически заряди и други квантови числа. На вакуумното състояние съответства вектор на състоянието, обозначен със символа IO>. Вакуумът се определя още и като състояние, в което в пространството отсъстват реални частици, или в което операторите за унищожение, въведени в квантовата механика, дават нулев резултат. Това е така нареченият математически вакуум.
Във физическия вакуум за разлика от математическия комплексното число, равно на средното значение от произведението на два оператора на полето в една точка на пространство-времето може да не бъде равно на нула. В този смисъл се появява понятието вакуумен кондензат.
В технически смисъл вакуумът представлява среда, съдържаща газ при налягане, съществено по-ниско от атмосферното. В такъв аспект специалистите в съответната област обикновено разделят вакуума на четири категории: обикновен, среден, висок и свръхвисок. На тези четири категории съответства налягане от 133,322 Па (паскала) за обикновения вакуум до налягане, по-ниско от 100 нПа (нанопаскала), за свръхвисокия вакуум, където 133,322 Па съответстват на 1 мм живачен стълб или на 1/760 част от атмосферното налягане на морското равнище.
Обикновен вакуум може да се създаде от дифузионни помпи. С такова налягане е вакуумът в кинескопите на телевизорите. Висок и свръхвисок вакуум се създава в пръстените на ускорителите на елементарни частици с помощта на стотици турбомолекулярни помпи, йонни и титанови помпи. Мястото на пресичането на сноповете частици, където те се сблъскват, в зоната на детекторите се охлажда от няколко криогенни помпи до температури под 2,5 К. В тези зони налягането достига до около 100 атоатмосфери*. Такова налягане на вакуума съществува в космическото пространство на височина 3000 км над повърхността на Земята.
Средният пробег на частица в този вакуум, или разстоянието, което може тя да измине, без да се сблъска с друга частица, е близо половин милион километра. За сравнение може да се каже, че в обикновената атмосфера, в която дишаме, средният пробег е само няколко десетки ангстрьома, или няколко милиардни от метъра. В космичното пространство на височина 300 км над повърхността на Земята налягането е около 100 пъти по-високо от налягането на височина 3000 км. В лабораторни условия космическите кораби се изпитват преди полет именно при такова налягане.
В момента Слънчевата система преминава през водороден галактичен облак и поради това вакуумът около нашата планета не е толкова висок. В нашата Галактика, както в повечето спирални галактики, съществуват голямо количество прахообразни и газообразни облаци, които обикновено са разположени в долната част на екваториалната им плоскост. Прахообразните облаци са изградени от частици с големина около един микрометър, а газообразните облаци съдържат основно водород и хелий, като двата елемента могат да бъдат в йонизирано или неутрално състояние. В Галактиката ни броят на газообразните облаци е около 100 пъти по-голям от този на прахообразните. Големината им достига до 20 светлинни години в диаметър, а разстоянието между тях е средно около 100 светлинни години.
Освен галактичните облаци съществува и друг фактор, който нарушава космическия вакуум. Известно е например, че Слънцето предизвиква вятър от наелектризирани частици като електрони и протони, чиято скорост се изменя в зависимост от активността на звездата от 300 до 900 км/сек, или над 1000000 км/ч. В Галактиката ни обаче съществуват около 10000 звезди от клас "O" с температура на повърхността около 30000 К и маса, превишаваща до 80 пъти слънчевата, които понякога създават истински космически урагани от заредени частици. Скоростта на звездния вятър в тях може да достигне до 4000 км/сек, или близо 14000000 км/ч.
Съществува ли тогава абсолютен вакуум в далечното космическо пространство?
Наличието на няколко частици в един кубичен метър - средната гъстота на материята между звездите, както и фоновото, реликтово излъчване с температура 2,7 К, не ни позволяват да твърдим подобно нещо. Тук трябва да споменем все пак, че космическият вакуум не е равномерно разпределен в Космоса. В някои области на Вселената той е много по-голям и достига до 0,1 частици на кубичен сантиметър. Ако се вземат предвид кластерните образувания и групираните около тях огромни галактични струпвания, както и съществуването на черни дупки, играещи ролята на своеобразни вакуумни свръхпомпи в Космоса, може да се предположи, че в пространството около тях вакуумът нараства в още по-голяма степен. Дали този свръхвакуум е абсолютно празно пространство, което във физиката носи названието прост вакуум? Оказва се, че не, и физиците отдавна са разбрали този факт.
При нищожните разстояния, милиарди пъти по-малки от размерите на елементарните частици от порядъка на една Планкова дължина L_Pl = 1,6.E-35 метра, вакуумът се оказва, че има много сложна дребнозърнеста структура.
Геометрията на тази структура, разгледана в динамика, определя всички видове взаимодействия в природата и във Вселената. Дребнозърнестата структура може да се представи като свръхплътно, динамично пулсиращо и затворено в себе си физично поле. Това поле притежава плътност на масата от порядъка на 10E+93 грама/см3. Като се има предвид, че плътността на водата е 1 грам/см3, а на най-плътният елемент осмий е само 22,6 грама/см3, то излиза, че плътността на вакуумната структурна клетка е фантастична. Нейната маса при размери от порядъка на Планковата дължина би била еквивалентна на Планковата маса M_Pl = 0,000022 грама. Тази плътност на вакуумната структурна клетка би могла да се обясни единствено с ефект, създаван от гравитационния дефект на масата.
Как може да се обясни този ефект?
Ако разгледаме гравитационното привличане на два електрона, поставени на разстояние 1 метра един от друг, то ще видим, че то е нищожно. Но ако те бяха безкрайно малки по размери и поставени на Планково разстояние един от друг, то тяхното гравитационно привличане би станало безкрайно. Това означава, че с намаляване на разстоянието и увеличаване на плътността на наблюдаваната материя поради квадратичната зависимост на силата на привличане от разстоянието интензивността на гравитационната сила фактически нараства неограничено. На съвсем нищожните разстояния, сравними с микроструктурата на вакуума, гравитацията става основна доминираща сила на нашия свят. Огромната фактически безкрайна плътност на вакуума създава съответно по величина гравитационно поле, което на свой ред поражда такива локални изкривявания на време-пространството, че енергията на вакуума остава запечатана в клетките на неговата микроструктура. С други думи, гигантската енергия на вакуума създава толкова мощен дефект на масата, че той напълно компенсира енергията, скрита в клетките на вакуумната микроструктура, и поради това тя на големи разстояния въобще не се проявява и не може да бъде регистрирана от никакъв прибор. Като резултат от всичко това ние възприемаме вакуума като празно пространство.
...............
следва продължение
П.П. Тази статия се опитва да даде обяснение за структурата на вакуума, свойствата на материята в нашето измерение, както и на електромагнитното поле.
Maistora52:
Блестящ пост, ЕлПунто! Възхитих се!
Поздрави!
ELPUNTO:
СЪЩНОСТТА НА ВАКУУМА
продължение 1
Но в някои точки на пространството, където гравитационното изкривяване не е стопроцентово, вакуумната енергия не е компенсирана изцяло и става наблюдаема. На фона на фиктивно празното пространство се появяват малки области от разредена в сравнение със собствената плътност на вакуума материя, които ние наричаме елементарни частици.
По такъв начин от гледна точка на квантовата гравитация всички елементарни частици, ядра, звезди, галактики и планети, цялата наша Вселена се явяват като един от продуктите на непълната компенсация на енергията във вакуумната микроструктура.
Затворената вакуумна енергия непрекъснато пулсира и тече по сложни геометрични криви, изграждащи облика на микроструктурните клетки, от които се състои вакуумът. Взаимното разположение на тези криви определя вида и характера на всички наблюдавани и ненаблюдавани в природата взаимодействия. По всяка от тези криви от втора степен в елементарната вакуумна клетка енергията тече с различна скорост.Промяната на флуктуацията на енергията при нейното протичане по дадена крива в една вакуумна клетка и прехвърлянето й върху друга съседна такава клетка съответства на поява на определен вид носител на взаимодействие.
На всеки вид крива във вакуумните клетки вероятно съответства определен тип носител на взаимодействие, характеризиращ се с определена скорост. По отношение на носителите на най-фундаменталните за нас взаимодействия, като фотони и тахиони например, вакуумът се явява като свръхпроводящо твърдо тяло.
Както казахме вече, скоростта на тези носители се определя изцяло от геометрията на вакуумната микроструктура. Нещо повече, всеки носител определя вероятно строго определено измерение, за което той се явява като основен.
От тази гледна точка всяко макротяло или макроструктура може да съществува едновременно в няколко измерения, но само едно от тях би било основно определящо за нейното съществуване.
Вселената може би е изградена от наложени едно в друго измерения, за всяко от които са валидни определени закони. Връзката между измеренията се определя от взаимното разположение на микроструктурите, които ги изграждат и които са скрити в основните вакуумни клетки.
Под действие на непрекъснатите пулсации на енергията във вакуума се образуват виртуални частици, които засега не могат да се наблюдават с научна апаратура, тъй като времето им за живот е нищожно - от порядъка на 10 на степен минус двадесет и първа секунди за виртуалните протони и 10 на степен минус двадесет и четвърта секунди за виртуалните електрони.
Разстоянието, което изминават от раждането си до изчезването, и количеството на движението им нарушават закона за запазване на енергията. Квантовата теория позволява това нарушение поради изключително краткото време на живот на тези частици. Все пак, въпреки че родените във вакуума виртуални частици не могат да бъдат наблюдавани пряко, ефектът от общото им действие може.
Така например движещите се около ядрата на атомите електрони постоянно изпитват действието на обвивка от виртуални частици, която ги обгръща. Поради този факт електроните постоянно се тресат при движението си по атомните орбитали. Макроефектът от това отместване на орбитата на електроните и разцепване на енергийните им нива е известно във физиката под названието "изместване на Лемб", тъй като Уилис Лемб пръв е успял да измери с изключително висока точност това отместване във водородния атом.
Вторият макроскопичен ефект, който доказва съществуването на енергия във вакуума, е ефектът на Казимир. Холандският физик Хендрик Казимир пръв доказва съществуването на виртуални частици, родени от вакуума, като охлажда две метални плочи, поставени във вакуум до температура, съвсем близка до абсолютната нула (-273,15ёC). Преди да достигне нулева енергия, топлинното излъчване, плочите се доближават, а след като тя бъде достигната, се оказва, че силата на електромагнитното излъчване също ги тласка една към друга. Енергията на вакуума създава свръхналягане, което през 1958 г. е измерено от друг холандски физик.
При охлаждане на пространството до абсолютната температурна нула се отстранява всяко топлинно излъчване и абсолютният вакуум би бил станал възможен. Но дори при тази температура според квантовата теория вакуумът ще съдържа остатък, нещо, което не може да се отстрани, а именно определени физични полета. Във вакуума при абсолютната нула се наблюдава това, което физиците наричат нулева енергия. В това състояние вакуумът пулсира непрекъснато и дори кипи като повърхност, върху която се плискат вълни.
В квантовата механика поради размазването на траекториите на частиците, дължащо се на флуктуациите на вакуума, е възможен така нареченият тунелен ефект, или преминаване на частиците през плътна енергийна бариера. В микросвета това е много разпространено явление. Именно по този начин става изпускането на алфа-частици от дълбините на атомните ядра.
Но какъв "тунелен ефект" може да съществува във вакуум?
Очевидно подобен ефект може да се наблюдава само при преминаването през различните състояния на самия вакуум. Енергетичните полета, изграждащи геометрията на вакуумните структури, влизат в сложно сплитащи се взаимодействия и в зависимост от характера на тези взаимодействия геометрията на вакуумната микроструктура може да се намира в различни състояния, както например едно твърдо тяло може да има различни кристални модификации.
А това означава, че нашият свят не е единствено възможен - могат да съществуват и други светове с друго "нулево равнище" на вакуума. Следователно вакуумът и свързаният с него физичен свят е разделен на отделни състояния. Във всеки "частен свят" вакуумът е състоянието с най-малката възможна енергия, характерна за полевите носители на този свят.
На различните светове съответстват различна плътност и структура на вакуумните флуктуации, така да се каже различна консистенция на вакуума.
Съществуването на заобикалящия ни свят с определени физични закони означава фактически избор на един от възможните видове вакуумни флуктуации.
......................
следва продължение
mzk:
По принцип с такива текстове се цитира и авторът:
http://chitanka.info/text/2676-fenomenyt-nlo
http://chitanka.info/text/2676/26
Радико:
Въпреки многото "странни" изказвания в статията публикувана от ELPUNTO
В нея видях едно - две много показателни изказвания. Примерно за Осмият.
Плътността на осмият според учебниците по които съм учил е много по ниска. Съвсем официално съм учил, и много хора и сега смятат, че най плътният метал е платината. Само, че понеже осмият има "някой ограничени военни приложения" за него в учебниците пишеха други неща. Да ни бяха лъгали само за осмия да го преглътнем някак си. А сега след "краткото лирично отклонение" Точно в сравнение с осмия се дава "евентуалната" плътност на вакума. Е кажете ми това не е ли измерване на плътността или твърдостта "наричайте го както искате" на етерната мембрана в която се разпространява светлината. Твърдението е направено на основа на факта, че колкото по плътно е нещо толкова по бързо се разпространяват вълните в него.
ELPUNTO Струва ми се, че с лекота можеш да изтриеш една торба обяснения в публикацията и да ги замениш с простичката дума ЕТЕР.
От 9 кладенеца вода донесоха само за да не кажат тази мръсна дума ЕТЕР.
Кво толкова бе, етер е, не е фелацио.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия