Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити

Състав на земното ядро

<< < (18/40) > >>

mind:

--- Цитат на: Bat_Vanko в Август 30, 2020, 10:28:43 pm ---Инерционният момент на хомогенно тяло (по добрият вариант спрямо маса концентрирана в центъра):

--- Край на цитат ---

Точно тук е проблемът с тия сметки.

За произволен параметър Х от уравнението, се получава произволен параметър Y (най-общо казано).
Всичко се крепи на някакви косвени доказателства за стойностите на тези параметри.

Ако някой не ме разбира какво искам да кажа, пробвайте да завъртите едно сварено и едно несварено яйце.

технократ:

--- Цитат на: montanar в Август 31, 2020, 10:04:11 am ---Да запитвал съм се - но гравитацията си работи и в микро и в макро мащаби. А освен въпросната гравитация има едно друго мнооого по-силно свойство на желязото и сродните му - феромагнетизъм се нарича ,......

--- Край на цитат ---

Работи дедовия, пък феромагнетизма какво го намесваш тук, като причина за архимедовата сила. айде олан, аман от неграмотници пък се правят на умни. ;D

Bat_Vanko:

--- Цитат на: epwpixieq-1 в Август 31, 2020, 10:15:48 am ---Прилива не се причинява от това че Луната привлича по-близките океани по-силно, а поради факта че динамичния гравитационен център на системата Земя-Луна, който ексцентрично разположен на 1/4 под повърхносттана Земята, и се върти постоянно по някаква елипсовидна крива във нейната вътершност , и така водата в океаните постоянно се опитва да бъде най-близко до този динамично движещ се гравитационен център. Тоест флуидната маса на океаните бива постоянно дърпана към този гравитационнен център (постоянно го следва), и така се получава натрупване на водната маса която е по-близко до него. Така обяснението че Луната привлича по-силно океаните които са по-близко е грешно, поне е грешно от гледна точка на показаната причинно следствена връзка. Това го дискутирахме доста във линка който посочих.

--- Край на цитат ---
Пикси, тези глупости изобщо не се връзват с факта че приливи има и на сушата. А и като гледам кои са учените които са формулирали причинно-следствените връзки:
--- Цитат ---Исак Нютон поставя основите на математическото обяснение на приливите и отливите в неговото произведение Philosophiae Naturalis Principia Mathematica издадено през 1687 г. През 1740 г. Кралската академия на науките в Париж обявява конкурс и награда за най-доброро теоретично обяснение на приливите и отливите. Даниел Бернули, Антоан Кавалиери, Леонард Ойлер и Колин Маклорен си поделят наградата. Последният използва теорията на Нютон, за да докаже как сферично тяло, поставено в нехомогенно гравитационно поле може да добие формата на яйце. Ойлер е този, който осъзнава, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на приливната сила е причина за приливите. Първата огромна крачка в теоретичната формулировка на водните приливи прави Пиер-Симон Лаплас, който предлага система от частни диференциални уравнения, свързващи хоризонталния поток с нивото на океаните. Тези уравнения се използват и до днес.
--- Край на цитат ---
изобщо не се чуствам длъжен да отговарям на един никого неизвестен форумен член с комплекс за МНОГОценност.

epwpixieq-1:

--- Цитат на: Bat_Vanko в Август 31, 2020, 03:47:47 pm ---Пикси, тези глупости изобщо не се връзват с факта че приливи има и на сушата.

--- Край на цитат ---
При полужение че бяхте вникнали във логиката на това което е написано щяхте да забелжите че това изобщо не изключва приливи и отливи на суша.

--- Цитат на: Bat_Vanko в Август 31, 2020, 03:47:47 pm ---А и като гледам кои са учените които са формулирали причинно-следствените връзки.

--- Край на цитат ---
Вие учените, чито имена изброихте, ги оставете, те са забелязали зависимости и са ги формулирали по определни начини (нямам спор с тях а с цитата който направих), но това не казва че обясняват тяхната динамична проявеност. По същата логика може да кажете че универсалната формулировка на Нютон,  F=GxM1xM2/r2 обяснява обяснява гравитацията.

Bat_Vanko:
Всички знаят че гравитацията на Луната предизвиква приливите. http://vmh-bg.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0/ Средната височина на приливите се определя на 0,8 м. Понеже само единият от двата денонощни прилива се дължи пряко на лунната гравитация ще отчитаме само него. Площта на океаните се изчислява на 3,6.1014 m2. При този само един прилив гравитацията на Луната вдига маса в размер на 2,9.1017 kg. Средната височина на която се издига тази маса е 0,4 м. Потенциалната енерегия на тази маса се получава Еп = 1,13.1018 W/ден. Или 1,3.1013 W всяка секунда. И това е енергията предадена само на водните маси. Едно тяло с масата на Луната под влияние на тази енергия ще придобие скорост равна на настоящата му орбитална (или ще загуби същата) за период от 90 млн. години. Явно ЗЗЕ не важи за тази ситуация, защото Луната видно няма загуба на кинетична енергия (или поне в тези размери).
Като извод: когато разглеждаме системата Земя-Луна като две тела с обмен на кинетична ротационна и линейна енергия Закона за Запазване на Енергията важи в пълна сила, но когато намесим обмена на гравитационна енергия ЗЗЕ не важи. Технически погледнато вечен двигател е възможен при използване на гравитационните полета и получаването на енергия от приливите и отливите е доказателството за това.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия