Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Състав на земното ядро
epwpixieq-1:
--- Цитат на: juliang в Септември 09, 2020, 11:59:25 am ---По тая логика масата на системата "Земя-Слънце" се намира някъде в Слънцето... и к'во? Да не отлитаме към небето през деня?
--- Край на цитат ---
Явно не, както и парчетата от скали на Луната не политат към Земята, понеже има баланс на силите, или още казано динамично равновесие. Явно е че при промяна на този силов баланс, най-вече на база на някакъв космически катаклизъм, всички елементи се "ребалансират" така да се каже и се установява ново динамично равновесие.
--- Цитат на: juliang в Септември 09, 2020, 11:59:25 am ---ако искаш да е по твоето - към някаква точка, която се намира някъде във вътрешността на Земята. Това е теглото на няколко хиляди километра скали.
Да, в центъра, в тази точка няма гравитационно привличане, може да се каже че е безтегловност, но натиска от външните слоеве си го има.
--- Край на цитат ---
Тази "точка" се движи (не е стационарна) по спирала която се навива във формата на елипса. Точно това е точката която балансира силите на гравитационния център на Земята и Луната, в техния космически валс ( така да се каже). Но понеже Луната се движи, а и от въртенето на Земята около оста си ( имаме нееднородна маса ), то тази точка сама "танцува" по елипсовидния път на спиралата. При положение че е трудно да се престави тази динамика, вземете един обръч (мислено разбира се), и го приснете така че да се получи лека елипса. Сега навиите на него въже така че да има някакво разстояние между всяка навивка на въжето. Това разстояние, между навивките, се определя от това каква е релативната позиция на Луната спрямо Земята на X,Y,Z ординатите, а самото въже е точно траекторията по която се движи тази точка изразяваща динамичнто равновесие на силите.
--- Цитат на: Радико в Септември 09, 2020, 07:43:03 pm ---По закона на архимед по тежките вещества изтласкват по леките в посока към по малката гравитация.
--- Край на цитат ---
Но трябва да се отбележи че не само закона на Архиед действа, при тази динамична система. Ние имаме и закон за центробежните сили (в крана сметка "и все пак земята се върти" което не трябва да се забравя), като телата, в зависимост от тяхната маса, ще изпитват сили които ще трябва да се балансират между привличането им към динамичния гравитационен център и отблъскването им от оста на ротация на Земята, която от своя страна зависи от радиалната им скорост. Така тук отново виждаме че имаме динамичен баланс на силите и плътността на материала е единствената константна величина при тази динамика, като с времето, движещата се маса, се придвижва към место където ще изпитва неутралност на въздействащите и динамични сили.
Така обрисуваната динамична картина лесно се осъзнава когато човек осмисли какви биха били промените в тази картинка, при положение че Луната не се беше установила на треактория, от около 3.84x105, а да кажем, 2.84x105 км от Земята.
mind:
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Септември 10, 2020, 11:23:35 am ---Ние имаме и закон за центробежните сили (в крана сметка "и все пак земята се върти" което не трябва да се забравя), като телата, в зависимост от тяхната маса, ще изпитват сили които ще трябва да се балансират между привличането им към динамичния гравитационен център и отблъскването им от оста на ротация на Земята, която от своя страна зависи от радиалната им скорост.
--- Край на цитат ---
'Начи, ако имаме човек стъпил на екватора, тежащ 100 кг, неговата центробежна сила ще е 3,2 N, a той ще тежи с 981 N. Тоест, около 0,3% или ако същият стъпи на северния полюс, ще тежи с 300 гр. повече.
Същите прости сметки показват, че нещо 1 килограм на 1000 км от центъра, центробежната му ще е 0,005 N или 0,5 грама.
Това при условие, че G остава същото на такава дълбочина. Също при условие, че няма разлика в скоростта на ядрото, понеже ако допуснем че има течна фаза, ядрото може да се върти с по-голяма скорост от периферната (само догатки).
Bat_Vanko:
mind всъщност сметките ти са верни но само в зоните където Луната се намира на хоризонта на наблюдателя. В зоната към Луната там се добавя (към центробежната сила) и нейната гравитацията а се намалява с центробежната скорост около общият център Земя-Луна. А на обратната страна е съответно на обратно - увеличава се центробежната сила (навън) в следствие движението около общият център, но се увеличава (навътре) и от гравитацията на Луната. От друга страна с навлизане навътре към ядрото теглото намалява но не по линеен закон, поради факта че на 1000 км от центъра голяма част от масата създава сила насочена на страни, докато същата тази маса на повърхността е създавала сила навътре (плюс минус някакъв ъгъл в зависимост от местоположението й).
mind:
--- Цитат на: Bat_Vanko в Септември 10, 2020, 04:03:16 pm ---От друга страна с навлизане навътре към ядрото теглото намалява но не по линеен закон
--- Край на цитат ---
Това проверено ли е, или е предположение?
Дори да е така, при намаляващо тегло - намалява и центробежната при същата маса. Което още повече затвърждава, че центробежната спокойно може да се пренебрегне като фактор.
montanar:
Само за информация - има планети че и някой Дзвездички де се въртят бая по-бързо пък гравитацията им си работи че даже и доста добре - конкретно в нашия случай и според мен може да се пренебрегнат центробежните сили приложени към конкретния контекст.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия