Справочници, схемотехника, теория > Програмиране на микроконтролери, програматори, цифрови проекти
Програмните езици, ако бяха мотики....
VITAN:
https://www.linkedin.com/pulse/%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5-%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25BE-%25D0%25B1%25D1%258F%25D1%2585%25D0%25B0-%25D0%25BC%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B8-ivelin-nikolaev/?trackingId=yzjpGL1JrGnZXetD5DTnGA%3D%3D
Асемблер - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда. С тази мотика копаеш и ябълки и пингвини и удряш по прозорци. „Мотиката на мотиките“.
Паскал – мотика подходяща за начинаещи и със приемлива производителност за напреднали. Една от най-лесните за научаване за работа мотики. Известна с това че първо обявяваш какво ще правиш преди да замахнеш (променливите се декларират преди кода).
Делфи – готово сглобена мотика подобна на Паскал мотиката, но с много добра визия. Копае предимно на локални землища (няма web).
Джава – мотика с гумирана дръжка, малко тъпа отпред, но много удобна отзад. Ползва се както от начинаещи труженици, така и от професионални аграрници. Това са най-търсените копачи, но и често най-алчните.
Ц – една от най-бързите мотики. Често прави мазоли или удря по краката. Опасна, но и много ефективна мотика. Не е подходяща за начинаещи.
Ц++ - малко по-безопасна версия на Ц мотиката и съответно малко по-непроизводителна.
Ц остра (С#)– доста популярна мотика, която е повече тесла, понеже се ползва най-много за прозорци. Прилича на Ц++ и Джава мотиките като – удобна дръжка, средна до ниска производителност. Голям дял труженици я предпочитат понеже създава по-малко мазоли от Ц++ мотиките. В очите на Джава мотика феновете Ц остра мотиката е по-лоша. Втората по популярност мотика по нашите ширини.
Шушукане (Smalltalk) – Антична мотика - една от първите произведени мотики. Дава концепцията за остра част, дръжка, начин на замахване.
Хаскел – Води се за функционална мотика но всъщност е митична мотика, която уж може всичко, но никой не е виждан да я ползва. Предимна изучавана в ТКЗС, но не се използва реално на нивата. Да не се бърка с хаспел.
Лисп – мотика, която за да работи трябва да е увита поне в няколко ката вестници. ((brackets)).
Фортран – мотика за интелигентни труженици – инженери, математици, физици, астрономи. Не че реално копат, но им се ще и те да имат една мотика.
Кобол – мотика за „голямата нива“. Създадена да бъде „мотиката за всеки човек“, но се оказва че не „всеки човек“ му се копа. Ползва се само от възрастни уморени копачи.
Питон – къса мотика с много приставки. Много предпочитани в ябълковите градини и отскоро модна да се подхвърля в облаците.
Джава Скрипт – най-често ползвана мотика за отдалечено копане при клиент в предната градина. Отскоро копа и в задния двор.
Визуално Прост (Visual Basic) – бутафорна мотика – има всички основни компоненти на мотика, но реално не копае.
Бързо Прост (QBasic) - антична бутафорна мотика. При всяко замахване казваш двуцифрено число - "10 - Удар, 20 - Удар, 30 - ..."
„Рррр“ (R) – научна мотика. Има доста приставки и само с няколко замахвания дава резултат. За съжаление няма производителността на Питон мотиката когато става въпрос за големи землища.
"Сссс" (S), Апл (Apl), Ппл (Ppl) - стари версия на "Рррр". Няма смисъл да си купувате старата версия, цената е същата.
Заушка (Mumps) - долар-шапчица-маймунка ($^@ оператори). Странна мотика със още по-странни ползватели. Стойте настрана - тази мотика е опасна.
Бърза (Swift) – всъщност мотиката не е толкова бърза както името твърди. Работи само за преносими ябълки.
Сял (SQL) – това не мотика. Всъщност е вършачка – отсява плявата от продукцията. Много често използвана от ТКЗС ръководители за намиране на дефекти в продукцията и производствените процеси. С помощта на Сял вършачката може да следите изпълнението на плана за петилетката. Почти всеки с мотика е добре да има и вършачка.
Перла (Perl) – грозна мотика
Чесане (Scratch) – мотика за подрастващи. Прави копането забавна игра за невръстни и подрастващи труженици.
Плява Сял (PL/SQL) – вършачка на оракулите. Много мощна, но скъпа вършачка.
Обективно Ц (Objective C) – клонинг на Ц мотика с ниска производителност – става само за копаене на ябълки.
Рутинна (Groovy), Стрела (Dart), Котлена (Kotlin), Хулия (Julia) – подобрени версии на Джава мотиката с малко по-слаба производителност. Рядко има работа за привържениците на тези мотики.
Абап (ABAP) – грозна, бавна и опасна мотика използвана само в едно ТКЗС. Труженици научили да ползват Абап мотиката рядко са виждани да напускат това ТКЗС.
Лого (Logo) – архаична детска мотика. Колкото и да удряш с нея все излиза костенурка.
Лисица Про (FoxPro) – не е мотика, всъщност май нищо не е. Има слухове че в Лисица Про ТКЗС-то пращат да работят всички които са некадърни дори за джамджии (Прозорци ТКЗС).
Луя (Lua) – мотика за игра. Ползвана от някой за иманярска мотика - за копаене на артефакти.
Схема (Scheme) – мотика от миналото. Не е ясно дали е имало всъщност ползватели.
Типов Скрипт (TypeScript) – Джава Скрипт мотика с упгрейди. Все още набира популярност в аграраната общност, но има много потенциал бидейки бърза, лесна за учене.
Ад (Ada) – много важна антична мотика – една от първите мотики с дръжка. Архетип на много съремени мотики. Да се отбележи че се счита не само за първата мотика, но е изработена в чест на наша сътруженичка. Чест и почитания.
Опс! (OPS5), Въведение (Prolog) – мотики с ниска производителност използвани от уж логично мислещи труженици. Трудна за усвояване мотика, която постоянна дава назад-напред (assert-retract). С тази мотика не можеш да си намериш работа.
Ерланг – мотика за едновременно копане на много ниви. Мотика за специфични култури. Като цяло работи, но овладяването на тази мотика изисква доста обучение
ЕрПеГе (RPG) - мотика за сериийна обработка на „голямо землище“. Не става за ябълки, пингиви и джамджийство.
Ръждива (Rust) – уж бърза, уж лесна за боравене, уж удобна мотика, но няма работа за тези труженици.
Модула и Оберон – антични мотики служещи по-скоро за конструктивни архетипи на Паскал и Ц мотиките. Няма известни живи труженици, които да боравят с Модула или Оберон мотика.
Мощна Черупка (PowerShell) - халчия за прозорци. Може да вика Ц остра мотика на помощ.
Нива-формиране (TerraForm) - мотика за копаене на ниви в облаците.
Удри! (Bash) - мотика за разговор с пингвини. Мощна, бърза, има си и кусури, но предпочитана от ескимосите.
Иди! (Go) - нова мотика с производителността на Ц мотиката, но доста по-лесна за употреба.
P.s. Не случайно големите гейминг индустрии ползват С++. Едно от многото изводи от тази градинарска лекция 8)
montanar:
;D ;D ;D Евала!
Паскала малко са го омазали ма е забавно.
dmitarp:
Ако бяха мотики никой нямаше да се захване с тях
montanar:
Може да пробам да напиша "ако бяха жени" :P
epwpixieq-1:
Всички тези езици са езици за използване ( програмиране ) при тъй наречената "Von Numan (Machine) Architecture" ( https://en.wikipedia.org/wiki/Von_Neumann_architecture ), която работи като определена имплементация на теоретичната "Turing Machine" ( https://en.wikipedia.org/wiki/Turing_machine). В допъление е изпуснат езика на 0 ( 0 - 0.5 V ) и 1 ( 4.5 - 5 V) , който също си е език, и то може да се каже най-мощният от всичките представени.
Има обаче други "езици", които нямат нищо общо с тази машинна архитектура и примери за това са VHDL и Verilog, които се използват за конструиране на каквото ви е в главата, но не на софтуерна основа ( която да рънва върху Von Numan Architecture ), а директно конструирането (или моделирането) на вашата идея върху хардуер (обикновенно прърво върху FPGAs: https://en.wikipedia.org/wiki/Field-programmable_gate_array ). Това са типове езици с които технически може да си конструирате какъвто и чип си пожелаете с каквато архитектура ви хрумне. Като през последите 15-тина години започнаха да се използват и за конструиране на масивно паралелни хардуерни конфигурации.
И за да използваме идеята за лопатите това са "езици" (ако може така да ги наречем) които правят земята в която се "копае".
И ако някой си мисли че добрите програмистите използващи стандартни езици са добре платени, не сте виждали заплащането на хора които работят на професионално на проекти с VHDL или Verilog (тоест конструиране на чипове), при тях заплащането, в зависимост от проекта може да е 10-ки пъти повече.
За тези които се интересуват ето най-голямата отворена база за такъв тип архитектурни проекти: https://opencores.org/
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия