Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Разлагане на водата
Водородна продукция чрез електролиза със ултра-късо пулсиращо захранване
Smileface:
Здравейте,
Момчо, и аз съм на мнение да се борим да използваме каквато вода има (чешмяна, речна, локвена...). Колкото по-високо се целим, толкова повече ще постигнем. Факт е, че разпадаме чешмяната вода, без КОН. Макар и слабо.
Не продължих публикацията на нашият експеримент, защото не получихме особени резултати. В момента сме ангажирани със стандартната ни работа. А относно импулсите, за съжаление 1,5 микросекунди е минимума, който можем да пуснем през LPT порта. От там на татък можем да ги увеличаваме, да променяме коефициента на запълване и да наблюдаваме какво се случва в реално време. При 12V, 12,5 kHz честота и запълване 50%, постигнахме продукция като на прав ток. Това за нас е просто едно добро начало. Следват много тестове извън работно време.
Целта ни не е например това: http://gethydropower.com/demos.html и да слагаме три пъти по-мощни алтернатори. Но факт е че тези момчета не могат да смогнат да задоволят търсенето. Пък нека не е най-ефективното.
Приятели, не спирайте!
До скоро!
Strashimir:
Здравейте водородници :-)
Пиша в тази тема, защото е една от последните четени/обсъждани, а и Момчо сериозно работи по разлагането. Не с е занимавам с разлагане на вода, но следя редовно всичко което пишете в различните топици. Единия от проблемите които ви мъчи е как да се отделя водорода от електродите за да не пречи на образуването на нов такъв. Не знам колко експериментирате с формата на електродите - срещах разни мнения на решетъчни, надупчени и други подобни. От този клас най-ефективни ми се виждат мрежестите, т.е. потапя се ситна мрежа за единия и другия електрод.
Припомням това, защото наскоро гледах по Виасат Хистъри за тежката вода през Втората Световна война в Норвегия - как немците я правили за техните атомни програми и прочее. Тежката вода се оказа страничен продукт от производството на водород - в една норвежка ВЕЦ разлагали водата с електролиза за да чепят водорода и случайно открили, че се получава (остава) тежка вода. Та там показаха за секунди един елкролизер, който БЪЛВАШЕ газ (не знам дали е бил водород - не казаха). Направи ми впечатление, че до момента всичко което се обсъжда за елктродите е "плоски електроди един срещу друг" с разни вариации на бройка, подреждане, полюси и разстояния. На този откъс елктродите бяха телени спирали !!!
Ако изходим от проблема, че мехурчетата газ залепват по електрода и трябва да се "разкарат" максимално бързо от там и приемем, че проблема се корени в електростатично или друго привличане, то тогава ми идва следно разсъжение на ум:
Показано на първата схема мехурчето газ с едната си страна е "залепено" от някакви сили към електрода (не е интересно в момента какви са силите). При производството на газ се уголемява и мехурчето, съответно и площа с която е прилепнало към електрода, съответно се увеличава и силата с която се е залепило (заради площа). И така до момента, докато обема на газовото мехурче стане критичен и силата на "изплуване" надделее над "залепящата" сила! Значи проблема, който виждам е ДА НЕ СЕ ДАВА площ за залепяне! При плоски електроди това нещо не може да се елиминира, освен частично със споменатите методи (дупки, мрежа...).
А какво би станало (и дали не противоречи по някакъв начин на концепцията за елктролиза), ако вместо плоски електроди се ползват жици (тел) навита на цилиндрична спирала (подобно на реотани за печки). Нека всеки електрод е такава цилиндрична спирала, като на втората схема. Двата електрода се слагат "един в друг" като се внимава да не се опират за да не стане късо. По този начин по цялата повърхност на електрода (жица, тел) започва образуване на газови мехурчета, които, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, няма как да се задържат от каквито и да е сили към електрода, защото ПРИЛЕПЯЩАТА ПЛОЩ е МНОГО МАЛКА (или никаква). Това ще доведе според мене до много по-бързо отлепяне на газовите мехури, от там и до повишена продукция. Тази геометрия може да се комбинира със разни звукови честоти от 1Hz до 10-20KHz с който се кара да "трепти/вибрира" електрода (а защо не и самата водата) с което да се "отръскват" електродите. Звуковите честоти могат да бъдат едновременно няколко пуснати по електрода и в самата вода за да се получи едно "добро разбъркване". Дори може да се сложи механична бъркалка (някое малко двигателче с ексцентрично колелце потопено във водата).
Като подвариант дори виждам следното:
На схема 3 съм показал навиване на електродите около тръба с много дупки, като между витките има достатъчно разстояние (установено експериментално за да няма късо) и двата електрода са "един в друг" навити витка през витка. По този начин се получава един вид бобина (по-скоро две бобини) потопени във вода които в общия случай би трябвало да образуват и магнитно поле подобно на електромагнитите. Може и да бъркам, дали би се образувало магнитно поле, но АКО такова ИМА, то НЯМА ЛИ ДА ПОМОГНЕ за разлагането на водата (отслабването на водород-кислод връзката)? Това може да се съчетае със силни постоянно магнити поставени вътре във водата, или пък от вънка на съда в който се прави електролизата (пак въпрос на експерименти). Тръбата може и да е вертикална, за по-добро естествено безпрепятствено отделеня на газовите мехури. Може и да не е тръба, а да е оребрен паралепипет (само ръбовете, без стени) направен от тел или дърво (пластмаса) около който да се увият електродите по показания начин.
Надявам се, че съм подхвърлил полезни идеи който да помогнат за увеличаването на продукцията на водород в реално време!
mzk:
Проблемът със залепването на мехурчетата не е критичен и не е неразрешим.
Защо не е критичен? Защото най- важно при конвенционалната електролиза е да се избегнат пробивите в електролита (когато има протичане на ток директно през водата на повече клетки, получава се напрежение по- високо от 2 волта в самата вода и от там загубена енергия под формата на топлина).
Т.е. за да е максимално ефективна електролизатра трябва да спазваме напрежението от около 2 волта на клетка (между 2 пластини). Сами разбирате, че това е много трудно при серийните клетки. Изолацията, зареждането с електролит на клетките и пр. е сложна задача. Възможно решение, което е и най- просто и което ми се върти в главата напоследък (и май видях някой от форума да го е направил) е да използва примерно 12 волта (значи 6 клетки), като 6те клетки примерно представляват буркани, пълни с n на брой плочи, свързани паралелно (не последователно). Бурканите са свързани последователно (падат се по 2 волта на буркан).
Или същото, но само че в кутия от акумулатор.
Идеята на Strashimir за използване а спирални електроди не е нова - има клипчета в youtube - търсете helix coil - също така double helix. Проблемът е, че при конвенционалната електролиза по- голяма площ на електродите = по- малко съпротивление.
Обработката на плочите при Боб Бойс с шкурка е именно създаването на фини ръбчета по плочата и от там по- голяма площ (официалното обяснение е това).
Поне 2 варианта за отделяне на мехурчетата има:
1. По идея на mi68 (описано е във форума) (аналогия с увеличаване ефективността при зареждане на акумулатори)- мехурчетата са електростатично залепени към електродите. За да се премахнат се използва поредица импулси в една посока, и един обратен импулс (например 5 импулса +12 волта, 6тия импулс - обратен -> -12 волта).
2. Използване на коничен електролизер по идея на проф. Конарев (описано е във форума). Мехурчетата чрез издигането си отлепват други мехури по пътя = повишена ефективност.
По същата логика нещо подобно се случва и в тръбните електролизери (тип Стенли Майер).
Както виждате, няма нищо ново. Въпрос на гледна точка. Според мен гореописаните варианти биха били достатъчно ефективни. Правдоподобни са от изследователска гледна точка и включват различни условия (площ на електродите, пробиви в електролита, форма на електродите (конус)).
Естествено, не отричам възможността някакви специфични форми да влияят (пирамиди, конуси).
Поздрави и успехи!
момчо:
идеята на mi68 ми звучи по-логична, със пускането на обратен импулс. това което "държи" мехърчето "залепено" за електрода е захранващото напрежение... да не забравяме че водородът е отрицателно зареден в молекулярното си състояние и затова "залепва" към положителният електрод.."отлепването" става, теоритично, когато в смаото мехърче се получи молекулярна маса по-голямо от силата на привличане, т.е. тази работа я върши кислородът ( да не забравяме че при елекролиза се отделя НН-О газ, а не само водород)... поради големината си кислородният атом, би трябвало да има по-голям "Заряд" то този на водорода.. ето защо по-големите мехурчета се отелят..има повече кислород и силата на привличане отслабва за смекта на тази на отблъскване.
колкото до геомтирията на електродите..не мисля че ние можем да го съдиме, т.е. липсва теоритична база.. спорд мен. може и да гереша. дали ще е тръбен, плосък или мрежест електрод гравиациата винаги е надолу... колкото до конусовиден .. освен ако е двоен конус.. с някакво разсоятние помежду.. но после възникв въпросът- как ще е разположен конуса ( аналогично пирамида)- с основата нагоре или с основата надолу.. ?? това може да се пробва САМО напрактика.... и аз си мисля че е мнооого играчка..
Въпреки всичко даже Пухарич във всичките свои патенти споменава израза "ценралният електрод има специфична геометрия"...това не е случайно ..и то се подразбира.. както и да е..
поздрави и НЕ СПИРАЙТЕ.. Smileface благодаря за подкрепата.
:)
Strashimir:
Ами значи ето хибридна идея :-)
На схемата е показана телен модел на пирамида (от дървени или пластмасови пръчкки) около която са навити през витка положителния и отрицателен електрод от желязна или медна тел. Тази геометрична конструкция осигурява:
1. Много малка площ за която да се закрепват газовите мехури. На практика 1/4 от обиколката на диаметъра.
2. Свобода на излитащите мехури възходящо. Поради пирамидалната форма няма да срещат преграда като летят към повърхността.
3. Абсолютен достъп на електролита от всякъде поради телената конструкция
4. Близко разположени електроди в цялата си дължина, при това взаимодеистващи си и от двете си страни. На практика всяка една витка от електрода (положителна) има за съседи 2 витки от противоположния електрод (отрицателни) и обратно.
5. Вероятно наличие на магнитно поле, породено от бобинната структура, което вероятно би помогнало за производството на водород.
6. Тактуване с няколко положителни правоъгълни импулса и после с един отрицателен импулс за да се отплепят мехурите газ.
7. Потапяне на една пиезокристална пластина (може би в центъра на пирамидата) на която се пуска звукова честота с което се получават вибрации във водната среда и се "изтръскват" газовите мехурчета.
Най-сложното ми се струва направата на генератора за импулси, така, че да има и един отрицателен на еди-колко-си положителни!
Но затова са електрончиците във форума :-)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия