Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Фотон, Квант, Гъска
montanar:
Анализирай изречение по изречение моля!
И тогава прави изводи
Щото това ккоето казваш е пълна тъпня и обосновката ти е 0
Ама така анализирай че да не софистичиш в стил бат Ванчо а конкретно по казаното от мен.
--- Цитат ---И все пак ще направя пореден (последен) опит да ти обясня аджиба какво е дължина на вълната.
Да сложно ще е но не те и подценявам - нищо че се правиш на тъп.
И така .... ако възприемаме светлината само като вълна там нещата са ясни...... няма какво да се коментира.
Обаче има камара експериментални докаателства за корпосколярната природа на светлината.
А именно че никога нямаме засичане на вълнов процес в тия експерименти.
Какво имам предвид.
Под вълнов процес се разбира че от источник се излъчва вълна и тая вълна се засича (измерва) от различни (равноотдалечени) наблюдатели едновременно.
Кой и експеримент от тоя сорт да бъде проведен се наблюдава не вълнов а корпосколярен процес - а именно - натрупва се дифракционна картина съставена от множество еденични събития. Това не мисля че би тръгнал да го оспорваш.
Сега най важното - от де ти идват нанометрите де така се правиш че не ги разбираш.
Всяко еденично корпусколярно събитие има определена енергетичност само по себеси - измерено в електронволти.
Натрупването на тая картина с определената напрегнатост и честота се изразява условно като дължина на вълна в СРЕДА.
Дължината на вълната на практика е също дифракционна картина изразяваща силата на лъчението. И точно това виждат несъвършенните ни очи и уреди.
И ако изхвърлите идеята за ефирът от главите си защото самите експерименти които показват корпусколярноста не го подтвърждават ще ви се опрости значително живота.
Разбирам ако се засичаше вълнова картина тогава щеше да съм с двете ръце за вълновата теория и ефирния модел но НЕ такова нещо просто не се наблюдава.
Аджиба самият фотоефект на чиято база са реализирани фотоволтаиците е точно това. сбор на еденични събития и трансформиранео им в напрежение.
--- Край на цитат ---
// съмнявам се че ще го направиш но все пак може пък да имаш някаква чест останала......//
Радико:
--- Цитат --- Натрупването на тая картина с определената напрегнатост и честота се изразява условно като дължина на вълна в СРЕДА.
--- Край на цитат ---
И какво точно му е условното при положение, че за по добро предаване на червения цвят във оптиката се използват влакна с дебелина ТОЧНО ПОЛОВИНАТА ОТ ДЪЛЖИНАТА НА ВЪЛНАТА тоест 325 нанометра при което дистанцията на предаване нараства от седем на СЕДЕМДЕСЕТ КИЛОМЕТРА. Нищо условно няма тук разбираш ли.
Какво доказателство за курпускулярни явления е това?
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F
Там е обяснено точно дифракцията и като пример е показано разпространението на вълни по водна повърхност. Схващаш ли ВЪЛНИ върху водна ПОВЪРХНОСТ.
А СЕГА Е ВРЕМЕ да се замислиш и върху СВОЯТА ДОБЛЕСТ.
montanar:
Радико! Цитира се те така!
--- Цитат ---Всяко еденично корпусколярно събитие има определена енергетичност само по себеси - измерено в електронволти.
Натрупването на тая картина с определената напрегнатост и честота се изразява условно като дължина на вълна в СРЕДА.
Дължината на вълната на практика е също дифракционна картина изразяваща силата на лъчението. И точно това виждат несъвършенните ни очи и уреди.
--- Край на цитат ---
Не да се опитваш да дръпнеш свой контекст.
А като се прочете внимателно написаното е доста по-понятно.
Та за каква доблест говорим а? за софистична май А?!
// И да УСЛОВНО е защото се снема натрупан резултат от картина формирана от множество явления.//
И ко ко рече?!?!
--- Цитат ---И какво точно му е условното при положение, че за по добро предаване на червения цвят във оптиката се използват влакна с дебелина ТОЧНО ПОЛОВИНАТА ОТ ДЪЛЖИНАТА НА ВЪЛНАТА тоест 325 нанометра при което дистанцията на предаване нараства от седем на СЕДЕМДЕСЕТ КИЛОМЕТРА.
--- Край на цитат ---
Мамка му! ти сериозно ли не правиш разлика между нанометри и мокрометри!
325 нанометра са 0.325 микрометра!
Най ама най тънките оптични влакна са 9микрометра а това са 9000 нанометра.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BD%D0%BE
Нямам думи вече ..... един път софистичиш като вадиш неверен контекст от думите ми и втори път привеждаш тотално неверно (липово) доказателство.
Иван Димов:
Е, браво! Наш Радико от "мазето" прочете "по диагонал" една научна статия и набързо заключи, че "опитът е некоректен". Хората са правили замерване по три различни начина, един от които с лазерен лъч и огледалце за да премерят промяната на размерите в зависимост от промяната на температурата.
Тук ще цитирам извадки от статията:
--- Цитат ---Неизотропность потока «эфирного вещества», который
облучает материальные тела на Земле из-за экранирования части «эфирного потока»,
двигающегося через Землю, – причина силы тяжести на Земле.
Оценим массу элементарной частицы «эфирного вещества». Такие оценки
существуют в литературе. Например в [3] на основе закона смещения Вина авторы
приходят к выводу, что масса элементарной частицы эфира 5,6 *10-40 кг. Можно
сделать эту оценку другим способом. Предположим, что электромагнитная волна - это
«звуковые» волны в «эфирном веществе». Используя принятые в газовой динамике
соотношения для зависимости скорости звука от молекулярного веса газа получим
m = (k*g*Tэфира)/c
2
= 5,6 *10-40 кг (1)
где m – масса элементарной частицы эфира, к = 1,38 *10-23 постоянная Больцмана,
g = 4/3- отношение изоэнтропы для электромагнитного излучения, c
2
= 8,99*1016
-
квадрат скорости света. Примем, что Тэфира =2,73 – температура реликтового излучения.
Предположение о природе электромагнитной волны как волны сжимаемости
«эфирного вещества» порождает множество вопросов. Но для нас сейчас важно то, что
эфирная частица имеет очень малую массу. При температуре реликтового излучения
масса элементарной частицы «эфирного вещества» на 9 порядков меньше массы
электрона.
Ниже в разделе «Экспериментальный стенд и результаты измерений» будет
сделана оценка потока энергии «эфирного вещества» qэфира, приходящего к Земле из
космоса.
. Воспользуемся этим результатом заранее для оценки плотности «эфирного
вещества» nэфира в космосе. Заметим, что скорость звука в сжимаемой среде близка к
средней скорости движения частиц этого вещества. Таким образом скорость движения
частиц «эфирного вещества» близка к скорости волны сжимаемости в этой среде, т.е.
близка к скорости света. Отсюда, используя (1), следует соотношения между qэфира и
nэфира
qэфира = nэфира с*mc
2
nэфира = qэфира /(k*g*T*с) = 2*1017 частиц/м3 (2)
Соотношение (2) показывает . что плотность частиц «эфирного вещества» в
космосе на 8 порядков меньше плотности воздуха (2,7*1025
) при нормальных условиях.
Встает вопрос, может ли какая-либо из известных элементарных частиц
претендовать на роль частицы «эфирного вещества». Частица «эфирного вещества»
имеет очень малую массу и слабо взаимодействует с веществом. Это очень похоже на
нейтрино. Некоторые исследователи указывают, что нейтрино и есть именно та
частица, которая ответственна за гравитационное взаимодействие.
Но в приписывании нейтрино свойства гравитационного взаимодействия есть
существенное противоречие. Поскольку при «эфирном облучении» атомарному
веществу передается импульс, который мы воспринимаем как силу тяжести, «эфирный
поток» взаимодействует с атомарным веществом. Встает вопрос о соотношении
упругого и неупругого взаимодействия «эфирного вещества» и атомарного вещества.
Ниже мы покажем, что сечение неупругих взаимодействий не равно нулю, т.к. между
частицами «эфирного вещества» и атомарного вещества, несмотря на существенную
разницу в массах, идет обмен энергией. «Эфирное облучение» является объемным
источником энергии для любого вещества.
........................................................................
Идея
эксперимента состоит в том, чтобы создать две зоны и последовательно помещать
термопару в эти зоны, где (1) образец не экранируется от обычного для предметов на
Земле «эфирного облучения», и (2), где образец экранируется от потока «эфирного
облучения» расположенным рядом тяжелым телом,
..........................................................................
А кинетическая энергия «эфирного вещества» велика из-за огромной скорости (с) . При
торможении в атомарном веществе поток «эфирного вещества» нагревает атомарное
вещество.
.........................................................................
Напомним, что плотность мощности солнечной энергии, поглощаемой в
веществе Земли составляет примерно 250 W/m
2
, т.е. «эфирное облучение»,
поглощаемое в объеме тела Земли на порядок мощнее. Процесс поглощения
«эфирного облучения» в веществе, составляющем тело Земли, является объемным, в
отличие от поглощения солнечного света, т.к. проникающая способность «эфирного
облучения» в веществе гораздо выше, чем у солнечного света. Возможно именно
энергия «эфирного облучения» является источником нагрева ядра Земли. И видимо
энергия «эфирного облучения», падающего на Солнце является мощным
дополнительным к термоядерной энергии источником энергии, излучаемой Солнцем.
Т.е. в теле вещества Солнца идет не только термоядерная реакция, но и
преобразование кинетической энергии «эфирного облучения» в тепловую энергию.
.....................................................................
Был проведен еще один контрольный эксперимент, в ходе которого измерялось
изменение длины свинцовой трубки: (1) - при накрывании трубки свинцовым экраном,
(2) – при удалении свинцового экрана. На торце свинцовой трубки было укреплено
зеркало, которое отражало лазерный луч на стенку. Малейшие изменения длины
трубки приводили к перемещению пятна лазерного луча по стене. Было установлено,
что при накрывании трубки свинцовым экраном длина трубки уменьшается, т.е.
температура трубки уменьшается. При удалении свинцового экрана лазерное пятно
возвращалось в исходную позицию, т.е. длина трубки немного увеличивается. И
следовательно температура несколько увеличивается.
Эти контрольные эксперименты подтвердили правильный ход измерения
изменений температуры с помощью электронного термометра. Мы считаем, что
эксперименты, представленные в этом раздеде, уверенно установили наличие
«эфирного облучения» атомарного вещества потоком «эфирного вещества».
.........................................................................
На основе экспериментальных данных сделана оценка мощности потока
энергии при «эфирном облучении» Земли (3*104 W/m
2
), и плотности частиц «эфирного
вещества» ( 2*1017) в космосе. Возможно мощность энергии, выделяемой в веществе
Земли при «эфирном облучении», больше, чем мощность энергии, поступающей на
Землю от Солнца.
--- Край на цитат ---
Значи може да се окаже, че нагряването на Земята от "ефирния вятър" да е доста по-голямо от нагряването, идващо от Слънцето. Не случайно температурата на Земята нараства в дълбочина към нейния център. Това лъчение прониква на голяма дълбочина. Ако бяха само слънчевите лъчи, то на повърхността би трябвало да е най-топло или най-много температурата да е почти една и съща навсякъде (на различни дълбочини).
Ето и още информация, че тези идеи се въртят в главите на хората доста отдавна - https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%B6%D0%B0
Радико:
Монтанар тази дебелина е на цялото влакно не само на проводящата част ти как си представяш че може да се работи с нещо толкова тънко при снаждане примерно. Подпертавам ти с червено това което си пропуснал да асимилираш от статията:
--- Цитат --- Разпределението на интензитета на светлината в напречното сечение на влакното може да има една или повече възможни конфигурации, наречени типове вълни или моди. Те се означават като LPmn. Това означава, че по периферията на цилиндричния оптичен вълновод интензитетът на полето има m полувълни, а по радиуса – n полувълни. Основен тип вълна в оптичното влакно е LP01 – 0 полувълни (постоянна стойност) по периферията и 1 полувълна по радиуса. При разпространение само на един мод влакната се наричат едномодови, а на няколко мода – многомодови. Ядрото на едномодовите влакна е с диаметър 9 µm, докато многомодовите ядра са с диаметър 50 µm или 62,5 µm.
Влакната, използвани за преодоляване на големи разстояния, са едномодови, тъй като типичният едномодов оптичен кабел може да поддържа разстояния от 80 до 200 km. Той има много по-добра функционалност в сравнение с многомодовите влакна, където предадената чрез различните моди светлина пристига по различно време и в резултат сигналът се разсейва. Затова повечето многомодови се използват на максимално разстояние от 300 до 500 m. Едномодовото оборудване е обикновено по-скъпо от многомодовото.
--- Край на цитат ---
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия