Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
ПОТЕНЦИАЛ И ПОТЕНЦИАЛНА ЕНЕРГИЯ. ГРАВИТАЦИЯ И ЕЛЕКТРОСТАТИКА - ГРЕШКИ В ТЕОРИЯТА
Иван Димов:
x_name41, тя грешката е логическа от самото начало. Както доказах по-горе чрез елементарна логика, потенциалната енергия е винаги положително число. Сега обаче, при силите "на привличане" в науката потенциалната енергия я смятат винаги за отрицателно число. Това се прави с цел като се смятат производните да излизат сметките и да са с подходящ знак. По принцип, чрез промяната на "отделителната работа" (грешния потенциал), може да се смятат енергиите на химични реакции примерно и те ще са верни. Но сметките са валидни само при условие, че потенциалната енергия е винаги отрицателно число и само ако смятаме промяната на потенциалите. Промяната на нещо не е самото нещо. И то промяната на "нещото", обърнато "надолу с главата". Ако искаме да сметнем действителната потенциална енергия, трябва да използваме моите формули. То по принцип всичко в космоса е базирано на подобията. Дори може да се сравняват неща като термодинамика и гравитация, които на пръв поглед нямат нищо общо. Силовите полета обаче си приличат - то се вижда и от формулите за силите при гравитацията и електростатиката. Както при изпаряване например на вода се изисква кинетична енергия за да се повиши потенциалната енергия на частиците, по същия начин и при гравитацията се иска кинетична енергия, която да издигне едно тяло на височина като при това кинетичната му енергия ще се превърне в потенциална. В темата ми Термодинамика и основни формули
« -: Март 02, 2017, 06:25:59 pm »
http://mazeto.net/index.php?topic=10013.0 може да се види графиката z(T) във файла * z за водород p=const.jpg (295.66 kB, 1227x1526 - видяно 63 пъти.)
Тази графика z(T) много прилича на графиката за потенциалната енергия при гравитацията. Този фактор-z е свързан с обема и потенциалната енергия по някакъв начин. Когато системата се раздува при фазов преход, z расте скокообразно, защото и обемът, и потенциалната енергия растат скокообразно. По същия начин и при гравитацията можем да разглеждаме изкачването във височина като "раздуване на системата тяло-Земя" - отново потенциалната енергия расте. Гледах в книга на Стефан Маринов разни сложни формули, в които смятат пълната енергия от космическа гледна точка. В тези формули слагат всичко - кинетична и потенциална енергия за електростатика, магнетизъм и гравитация. И сметките не излизат и почват едни релативистични "поправки". Ако е сбъркано нещо още при началните условия, много трудно после ще го оправиш с някакви поправки. Там на едно място ми направи впечатление, че Стефан Маринов е забелязал как при гравитацията потенциалът и потенциалната енергия не са едно и също нещо. Но той пише формули от "тежката" физика, които на мен не ми харесват. Един вид, опитва се да оправи на Айнщайн теориите. Аз съм привърженик на основната механика и за сега не се задълбавам много в сложни теории. Видях също и някаква корекция на масата при високи (светлинни) скорости. Значи инертността на частиците се променяла със скоростта. Според мен това е доказателство за съществуването на ефир. Както пред свръхзвуков самолет се получава "въздушна възглавница" (зона със сгъстен въздух), така и пред свръх-бърз електрон се получава сгъстен ефир, чието налягане прави сила в обратна на скоростта посока.
Радико, то се вижда, че графиките са огледални и за промяната на потенциала стават и сегашните формули, но ако искаме да сметнем потенциалната енергия при "привличане", със сегашните формули ще направим тежка грешка. Сметни например колко е потенциалната енергия на тяло с маса 1 кг. на по-голяма височина, където формулата mgh е невалидна, и ще видиш, че със сегашните формули не става. То може и да не забележиш понеже няма такива опитни данни. Верните формули са тези, които аз предложих. Чрез тях по-добре може да се придобие представа с каква скорост ще падне тяло на Земята от определена голяма височина ако няма триене. За сметките са нужни да знаем само гравитационната константа G, която е валидна за целия космос, радиуса r0 на даденото космическо тяло и неговата маса М. Така може да смятаме за Земята, Луната и т. н.
Що се отнася до аномалиите, мисля че средното тяло попада в някаква "гравитационна сянка". В разредения вакуум всички частици се движат с голям свободен пробег и средното тяло се крие до някаква степен от този непрестанен обстрел на много малки, но много бързи частици. Кой го знае какво е, пък може и да е нещо друго. :)
ndm:
Кой ли ще е следващият, който ще бъде активиран. За сега разполагаме с дълга скамейка и ще СЕ действа според случая.
x_name41:
--- Цитат на: Радико в Март 27, 2019, 07:38:06 am ---Това са два огледални образа на един и същи процес. Оглвдални обаче във времето. Ако разглеждаш единия процес на обратен каданс получаваш другия.
--- Край на цитат ---
грешите и то сериозно, защото времето е по хоризонтала, а това означава следната картинка:
стрелките на зарядите също са наобратно!, това е много важно
нещо не се получава другия процес наобратно ако разглеждаме графиките огледално във времето :-\
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия