Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Инициирана гравитация, възможно ли е да се докаже.
Аtos:
--- Цитат на: juliang в Януари 13, 2019, 03:05:26 pm ---Кавендиш е измерил универсалната гравитационна константа. След това са правени десетки и стотици експерименти, за да се прецизира стойността на тази константа.
--- Край на цитат ---
Да, "прецизирана" е! Отчетена е зависимостта, десетките и стотици експерименти няма как да са правени в условия достатъчно далеч от Земя или Слънце или каквито и да било "гравитационни източници"!
Точно това са определените условия, за които важат тези константи и формули - казах го в предния си пост!
--- Цитат на: juliang в Януари 13, 2019, 03:05:26 pm ---Има известни проблеми за провеждането на такъв опит в Космоса. Наличието на движещи се астронавти из станцията примерно. Или необходимостта космическата станция да извършва маневри за да остане на орбита. Въпроса е и финансов - всеки килограм изведен горе струва десетки хиляди долари, а за провеждането на експеримента са необходими тежки предмети...
--- Край на цитат ---
Даааа...ш'са сетиш ;D
Тежки...колко да са тежки - няколко милиарда квадрилиона тона - бълха ги ухапала ;D ;D ;D ;D
Да изведеш тяло с масата на Луната, дали смяташ, че няма това да наруши земния баланс, оттласквайки Земята, че дори намалявайки масата и?
Или подобно тяло можеш да отделиш достатъчно далеч от гравитационните влияния на големите тела, за да си правиш опити с него?
Все едно, в една кутия 50х50х50 см, в която са поставени 20-30 неодимови магнита произволно, да хвърлиш шепа фини железни стружки и да се опитваш да установиш една-единствена от тях дали има собствено или инициирано магнитно поле? Няма как да стане!!! Пък ако щеш и 5 константи установявай за взаимодействията помежду им...
--- Цитат на: Радико в Януари 13, 2019, 03:34:00 pm ---
Маи започваме да сближаваме орбитите на мненията. Само да вметна за скицата с трите тела от предната тема:
Ако в орбита са само две тела разположени по този начин като на схемата те неминуемо ще се съединят.
--- Край на цитат ---
Те, мненията никога не са били чак противоположни, а е въпрос на изказ и доразбиране на чуждата теза!
Ако имам някакво отричане на нещо - директно го казвам!
Ако питам нещо - значи наистина задавам въпрос!
Може и да не се съединят, ако скоростта им е по-висока или орбитата - с по-голям радиус, споменах го вече.
Въпрос:
Това значи ли, че когато някоя космическа агенция изстрелва нов спътник, тя проверява за траекториите на всички вече изведени спътници, изчислява "силата им на привличане" спрямо своя според траекториите им, за да нанесе корекциите в орбитата му, нужни за запазването на стабилна орбита?
Наистина ли го вярва някой?
Радико:
Vale това значи, че въпроса е и към теб, а той беше:
Как да определим кое тяло е малко и кое голямо според нашия ръст ли или как.
Продължавам.
Сега да видиме ако ония хипотетични частици етероните предизвикват гравитацията блъскайки телата едно към друго, как биха предизвикали иницииране. Дали е възможно едно тяло нямащо гравитация сиреч непоглъщащо етерони като попадне на етеронен вятър и да започне да поглъща етерони демек да придобие гравитация. Аз за сега на първо четене така да се каже, не виждам начин поради което смятам, че двете хипотези са по скоро в противоречие.
Радико:
--- Цитат --- Това значи ли, че когато някоя космическа агенция изстрелва нов спътник, тя проверява за траекториите на всички вече изведени спътници, изчислява "силата им на привличане" спрямо своя според траекториите им, за да нанесе корекциите в орбитата му, нужни за запазването на стабилна орбита?
Наистина ли го вярва някой?
--- Край на цитат ---
Ами това е единият по сложен начин другия е да коригират от време на време движението, заради това измислиха йонните двигатели.
Аtos:
Vale, книгата е на място тук, понеже засяга точно темата. Все пак си дал таг, не си постнал цялата книга.
Ще я прочета, не бях срещал материали за подкрепа на това мое предположение (щото не съм и търсил досега), явно не откривам топлата вода :D
Интересно ми стана, като прочетох за връзката между стабилността на химичните елементи, създаването им и гравитацията!
Неволно си спомних "Документите Терра" и разказът на "звездния старейшина" за добива на редки и тежки метали отвъд Юпитер, понеже на Земята нямало как да се получат...поради "слабата" гравитация.
Аtos:
--- Цитат на: Радико в Януари 13, 2019, 05:51:53 pm ---Ами това е единият по сложен начин другия е да коригират от време на време движението, заради това измислиха йонните двигатели.
--- Край на цитат ---
По-сложен? Направо е невъзможен!
Има спътници от преди 30 години, които още са си в предвидената за тях орбита и са без двигатели!
"Най-старият сателит - Vanguard 1, изстрелян през март 1958 г. Той е първият изпратен в Космоса изкуствен спътник, захранван със слънчева енергия. НАСА губи връзка с него през 1964 година, но той все още кръжи в земната орбита. "
--- Цитат на: Радико в Януари 13, 2019, 05:51:53 pm --- ...като попадне на етеронен вятър и да започне да поглъща етерони демек да придобие гравитация. Аз за сега на първо четене така да се каже, не виждам начин поради което смятам, че двете хипотези са по скоро в противоречие.
--- Край на цитат ---
Да, попадайки на пътя на етерната енергия, тялото може да се каже, че изпитва "етерен вятър" (благодаря за термина).
Само дето не поглъща етерони, а те преминават през него и по този начин го задвижват като перка на турбина!
Колкото повече маса - толкова повече съпротива при преминаване=по-силно привличане.
Противоречието е само на пръв поглед! При осъзнаване на принципа става по-лесно за разбиране.
Ще се опитам пак да прибегна до добрата стара прахосмукачка :D
Представяш си само "засмукващата и дупка" - абстрахираш се от маркуч и конструкция!
Една дупка засмуква!
Тя може да засмуче по-малки предмети, които нямат собствено смучене, но може да се привлече и от друга смучеща дупка.
Всеки предмет на пътя на засмукването се...привлича.
Един предмет, поставен между две дупки се засмуква от по-силната със сила, равна на разликата между двете, а квадратът на разстоянието играе определяща роля при градиента на засмукващата сила.
Казано по друг начин - огромните тела черпят огромно количество етерна енергия (за да се материализират - да се поддържа материята) и създават "енергиен вятър" към себе си. Всички по-малки тела, попаднали в обсега на този вятър, подлежат на...гравитационно привличане!
Малките тела не успяват да създадат такива зони с понижена енергия в етера (енергийна липса) и да образуват зони с по-малка плътност на енергия, понеже енергийните им "нужди" се задоволяват лесно и бързо.
Не мога да кажа някакви параметри или граница, при която тяло добива собствена гравитация, това е все пак допускане, основи за хипотеза!
Ако на дъното в мн.дълбок басейн (30 м.) направим дупка с диаметър 4 метра, изтичащата вода ще образува водовъртеж, повличащ дребни предмети. Ако дупката е 3 мм. едва ли ще има водовъртеж, а засмукването ще е само много близо до нея.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия