X_name41, благодаря за PDF-а, в който изглежда са включени всички схеми (или поне тези, представени публично), които е използвал Джон. Спомням си, че някои от тях показваше в едно от неговите интервюта в тубата, като разясняваше накратко принципите им на действие.
Цитатът, който предоставяш, е от "Изгубените открития"
За този тип заваряване са използвани мощности и апаратура недостъпни за който и да е експериментатор на свободна практика. Дори Хътчисън не е работил с такива мощности. В неговите опити изпъква това, че смесва излъчвания и полета от най-различни уреди, което в крайна сметка е довело до ефектите. Теслови трафове, ВДГ генератори, магнетрони, предаватели на различни радиочестоти... Получила се е една какафония от бял шум с прилична мощност, която е започнала да влияе на материята (най-вече металите) в дълбочина, модифицирайки нейните свойства.
Чел съм някои от трудовете на Уилям Крукс в оригинал - изключителен експериментатор и търсач, с неподправен изследователски дух, което личи от неговите увлекателно представени изследвания.
Тук-там пише за това "черно пространство" във вакуумните тръби, с които се занимава, но не съм попадал на негови изказвания, свързващи това явление с окултизма (макар, че е бил пълноправен член на Теософското общество, заедно с Ледбитър, Блаватска и др.). Според мен тъмното пространство при най-прочутата стъкленица на Крукс (с кръста вътре), е просто ефект на сянка с подчертана острота на фона на зеленикавото сияние на стъклото.
Принципно колкото е по-разреден газът в тръбата, толкова по-малко светене има, а при достатъчно дълбок вакуум светенето на пространството изчезва, за сметка на засилена фосфоресценция на стъклото.
Различни минерали и скъпоценни камъни, затворени във вакуумна стъкленица и облъчени с катодни лъчи, фосфоресцират в различна степен и с характерен цвят. Крукс казва, че диамантът изпъква сред всички други камъни, фосфоресцирайки най-силно с брилянтна светлина. След него се нарежда рубинът, който излъчва в наситено червено. Ако се е беше досетил да полира до огледало две успоредни стени на тестовия камък, лазерът можеше да бъде открит още тогава
При много силен вакуум пък катодният лъч е изцяло невидим и по никакъв начин не се влияе от положението на анода. Т.е. катодната пластина (без отопление) става самостоятелен излъчвател на строго праволинеен невидим сноп, който може да се фокусира в малка точка, стига металната повърхност на катода да е параболична. Ако този сноп се фокусира върху стъклото, ще го прегрее и разтопи много бързо.
Едно разсъждение от гледна точка теорията на Холингшед... Колкото по-силен е вакуумът, толкова по-бързо е движението (индуцирано от катода). Всякакви атоми и молекули, внесени под формата на газ, го забавят и то започва да се трансформира в топлина и светлина.
