Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?
hyparh:
Излъчване на материята. Фундаменталните частици вибрират, въртят се, пулсират, при което предизвикват сгъстявания и разреждания в етера. Както вибрираща мембрана произвежда звук. Тези вълни могат да приемат по-организирана форма (завихряне) във вид на фотони с определена честота в зависимост от вибрацията, която ги предизвиква. Според околните условия, може да последва еволюция към все по-голяма сложност (струпване, модифициране, придобиване на заряд, нов спин и т.н.) до достигане статут на фундаментална субатомна градивна частица. С пътуването през космоса, лъченията постепенно намаляват честотата си, измествайки се към червения спектър (и отвъд - към микровълните. Вероятно от това идва общия микровълнов фон... ).
Колкото повече материя притежава едно тяло, толкова е по-голям шанса лъчението от материята да достигне инфрачервената област и съответно да излъчва голямо количество топлина по повърхността си... Така работят звездите, не е необходимо "водородно гориво" и ядрен синтез (ама ние това си знаем и с това обясняваме огромните енергийни излъчвания от звездите). С повишаването на температурите, започва дезинтеграция на по-нестабилните частици и излъчване на богат спектър от лъчения и подчастици.
Около свръхмасивните звезди има много голямо количество тънка материя (или меки частици), образувана и излъчена от тях, което повлиява много силно на светлината (както и на всякаква процесуалност, т.е. "времето") чрез рефракция. Това създава илюзията за "черни дупки". С това обяснение отпадат всички парадокси, до които води ТО, свързани с тези прастари звезди, на които се основават галактиките.
Действително наличието и концентрацията на тънка материя може да варира в широки граници около звездни купове и галактики. Зависи от структурата на самото звездно скупчване, каква материя преобладава и др. Атос е напълно прав за това, че примерно в някое NGC процесуалността може да е доста по-различна отколкото при нас.
juliang:
Atos, от дългия ти пост разбрах само, че наистина не можеш да осъзнаеш същността на теорията на относителността. Няма абсолютна координатна система, няма абсолютно "преди" и "след". Всичко зависи от това кой откъде наблюдава нещата.
Има един христоматиен пример - ракета движеща се със 99% от скоростта на светлината спрямо един "увиснал в празнотата" наблюдател. В средата й има крушка и друг наблюдател. Оня вътре пали крушката в момента когИ минава покрай първия. За оня вътре светлината ще достигне 2-те срещуположни стени едновременно. За другия "отвън" светлината ще достигне задната стена по-рано отколкото предната. И ДВАМАТА ЩЕ СА ПРАВИ В ТВЪРДЕНИЯТА СИ. Трудно е да се осъзнае, но е така. И проблема е в това, че времето, или "сега"-то също се движи със скоростта на светлината.
GreenHulk:
Юлиане що времето трябва да се двизи заедно със светлината? Не може ли да са две различни не-свързани неща?
Нещата са такива каквито са! Ако някой има проблем с възприятието на нещо, не значи, че нещото е станало по-различно. За това е важно как се изследват нещата - дали с ограничени методи или с директно познание извън време и пространство.
hyparh:
Струва ми се, че сте прекалено зависими от "времето" :) Освободете се от това понятие, защото за разбиране на нещата, които се дискутират тук, това по-скоро пречи. Майстора52 неведнъж е писал надълго и нашироко за това, като имам чувството, че само аз споделям напълно неговите виждания за "времето". Времето, такова каквото ни е набито в главите (особено пък от ТО), просто не съществува. Има процесуалности и скорост на протичането им. Няма минало или бъдеще, човек може да надникне в записите (информацията за вселената) за тях чрез различни методи, но няма как телесно да прескача както си иска "напред" и "назад" във "времето". Тези неща са само в научнофантастичните филми и книги.
Процесите се развиват само в една посока, като единствено скоростта им може да е различна.
Аtos:
Точно скоростта в развоя на процесите имам в предвид под време в последните си 2 поста!
А тя е променлива и зависи от скоростта на движение на масата в самото пространство явно.
Юлиане, достатъчно беше да кажеш - това и това не разбрах и да зададеш въпроси, а не да преценяваш какво аз съм разбрал? За теб, ако някой не е съгласен с нещо "класическо" - значи не го е разбрал? Примерът, който ползваш се учи (по мое време, сега учат простотии, даже нямат физика) от ученици в 6-А клас, но същия е ползвал и Айнщайн.
Дали го е установил опитно, как смяташ?
Освен това, разсъждавах спрямо допускането на постановката от следния цитат:
--- Цитат на: hyparh ---Не точно етера а две нива по-нагоре - фотонни струпвания с отрицателен заряд, които се явяват като нещо като междинно звено в процеса на агрегацията на етер до осезаема материя.
Те проникват почти свободно през материята и оказват влияние на субатомните процеси, което води и до промени в процесуалността на макро ниво - забързване или изоставане на часовника, скорост на протичане на хим. реакции и др.
--- Край на цитат ---
Казвам - ако е така, би следвало това и това, но ти го игнорираш като разсъждение по допускане и го превръщаш в лов на вещици.
И изобщо не е ставало дума за абсолютна координатна система!
Ти явно просто не можеш да излезеш от ТО, за да коментираш - вътре си ;D
И разсъждаваш поне две нива под...сякаш нарочно го правиш? А сега пак ми прочети поста, б а в н о, за да си сигурен, че си разбрал всеки израз (ако не си - питай) и после пак да поговорим?
--- Цитат на: tobo1 в Октомври 20, 2018, 05:03:42 pm ---Не че схващам мисълта ти, но последния пример по-какво се различава от сегашното разбиране.
Това което виждаме ние на небето си е пристигащата светлина, а обектите от които идва изобщо не са вече "там".
--- Край на цитат ---
Последният пример е само добавка - получаваме информацията само чрез фотони, без да съществува на практика обект - маса в реално "време", каквото го дъвчем.
Излиза, че времето (скорост на процесите)също е вид етерна енергия (подобно на фотоните) и е възможно (даже непременно) също да се предизвикват смущения в него, породени от плътността(в единица маса, която е пропорционална на абсолютната скорост на движение на масата) на въпросните частици, когато прониква през материите, подобно на гравитацията.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия