Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?
Bat_Vanko:
Според физиката Вселената първоначално се е състояла само от водородни атоми. Като доказателство че и сега цялата междузвездна материя е водород може да се посочи характерната линия на поглъщане присъстваща във спектъра на всяка звезда независимо от нейната посока (дължащо се на средата). Под влиянието на гравитационното привличане на отделните атоми в продължение на милиони години са се формирали звездите. Такива "първични" звезди са открити и в техният спектър почти отсъстват по тежки елементи от водород и хелий. Докато в следващото поколение звезди тези елементи съществуват. Можем да предположим че има някакъв елемент на наелектризиране на праховите частици и тяхното групиране, но до сега никой не е констатирал такова наелектризиране при водорода. atos какво е твоето обяснение, защо при липсата на гравитация при атоми и малки частици се е образувало слънцето и другите звезди.
Виждам че ти липсва представата за взаимодействието между отделните магнити и допускаш фундаментални грешки. Нека вземем два микромагнита с размери само 10 nm (нанометра) (за твоя информация 1 нанометър е 1/1000 от микрометъра или приблизително 10 водородни атома). На разстояние 100 nm те изобщо няма да си взаимодействат, но ако ги приближиш на 20 nm те ще се привлекат и залепнат един за друг. Така те ще формират нов, по-голям магнит, който вече ще взаимодейства на по голямо разстояние - 40 nm. И т.н. при наличието на много такива микромагнити процеса би могъл да продължи до формирането на магнит с размерите на планета, чието влияние ще се усеща на светлинни години разстояние.
Е магнетизма се създава от електроните които обграждат ядрото на атома и реално взаимодействат на съседните атоми като пряко контактуват с тях. Докато гравитацията се създава от масата, а тази маса е 99% съсредоточена в ядрото. Но това ядро е отдалечено от съседното на разстояние над 100 000 пъти неговият диаметър. Приложено към аналогията с микромагнита, тяхното отстояние би трябвало да бъде 1 mm. Необходимо ли е да обяснявам, че те дори няма да подозират за съществуването на другият микромагнит.
В заключение мога да кажа, че явно мисленето нито ти се Удава, нито ти се ОТдава. Що не вземеш да си дадеш малко почивка от писането на глупости.
juliang:
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Защо ще са нищожни - защото нямат собствена гравитация!
--- Край на цитат ---
Нищожни са, защото масата им е нищожна. Но дори и да ги сложиш в междугалактическата пустош, ще те се привличат едно друго, въпреки че са далеч от всякави "големи със собствена гравитация тела".
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---И как ти хрумна да намесиш времето, по каква логика? Щото ти е удобно ли?
--- Край на цитат ---
Защото ти искаш да видиш как телата ще кажат "щрак" и ще залепнат. Реално процеса е много по-бавен заради изключително малката гравитационна сила.
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Защото мога да ползвам за опит такива пространствено криви тела, на които центърът на масата е празно пространство и по този начин да съвпадна абсолютно центровете на масите им!
Значи ли това, че силата им на привличане ще нарасне до безкрайност? Абе... ти мислиш ли извън калъпирането си изобщо?
--- Край на цитат ---
Да ти припомням ли кой защитава теорията, че в центъра на кухата Земя има някакво слънце? То как стои там тогаз? Или когато ти трябва за една теория правилата важат, а когато не ти угаждат - услужливо ги забравяш.
И не можеш да заместваш телата с точкови обекти. Особено когато се намираш на малко разстояние от тях. Да, ако изследваш гравитацията на Слънцето спрямо Земята тогава можеш да приемеш с известно приближение че двата обекта са точки. Но когато се намираш на повърхността на Земята не можеш да я замениш с една точка намираща се в центъра й. Ако се намираш на склона на една планина, е съвсем в реда на нещат да имаш леко изкривяване на гравитационното привличане, защото от едната ти страна има километри скали, а от другата ти - километри въздух. Нормално е вектора на гравитацията да не сочи точно надолу (към геометричния център на Земята), а да е леко изкривен в посока планината.
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Да, ще нарасне в прогресия, но и масата ще нарасне по този начин! При увеличение 10 пъти радиуса на кълбата, ще нарасне и масата им не 10, а 1000 пъти - радиус 10 на трета степен е 1000! Привличането им колко ще нарасне, 1000 пъти? Ок, но тия 1000 пъти действат на 1000 пъти повече маса! Което означава, че силата върху единица маса би следвало да е същата, а то не е така!
--- Край на цитат ---
Не е точно така, защото... уффф... мързи ме да рисувам
1. Две сфери с радиус 1 метър, поставени с центровете им на 2 метра един от друг. Демек най-близкит им точки се опират една в друга, а най-далечните им са на 4 метра една от друга.
2. Две сфери с радиус 10 метра, поставени с центровете им на 20 метра един от друг. Демек най-близкит им точки се опират една в друга, а най-далечните им са на 40 метра една от друга.
Формула:
Масите в случай 2 са 1000 пъти по-големи отколкото в случай 1. А разстоянията между най-далечните им точки са само 10 пъти по-далеч. И растоянията между центровете им са само 10 пъти по-далеч.
Силата зависи от масите (1000 пъти по-големи) и от ВТОРАТА СТЕПЕН (квадрата) на разстоянието. Квадрата на 10 е 100. Схващаш ли - 1000 пъти повече в числителя, и само 100 пъти повече в знаменателя. Нето имаш 10 пъти увеличение на силата при еднаква пропорция на всичко друго.
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Абе... ти мислиш ли извън калъпирането си изобщо?
--- Край на цитат ---
А ти? Просто не виждам как да ти го обясня по-нагледно.
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Тук се сещам за Иван Димов и неговото твърдение, че математиката ни е сбъркана ;D
Колко е 1 метър на трета степен?
А колко са 100 сантиметра на трета степен?
А колко са 1000 милиметра на трета степен?
--- Край на цитат ---
Абослютно едно и също са. 1 метър на трета степен е един кубичен метър, който е 1 000 000 (100^3) кубични сантиметра , или 1000^3 кубични милиметра.
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Последен опит за обяснение:
Ако вземем два много малки магнита, колкото трохички, те ще залепнат силно, рязко и явно, защото имат собствена сила на привличане! Същото ще наблюдаваме и при два огромни магнита!
Да, гравитацията се различава от магнитното поле по сила, градиент и подобни параметри, но ако всички тела имат собствена гравитация, процесите на привличане между две планети и два малки камъка няма да се различават видимо, по същия начин, по който не се различават при посочените магнити! Освен ако някой не твърди, че при малки тела собствената гравитация изчезва (което разглеждам аз в момента като голяма вероятност)!
В тоя аспект...бае ви Нютон е напълно прав за еднаквото падане на телата!
--- Край на цитат ---
Никога не си наблюдавал как ще се държат 2 магнита с размери от порядъка на хиляди километри. За теб между "трохички" и "огромни" в конкретния пример с магнитите разликата е стотици или в най-добрия случай хиляди пъти. Докато между камък или гюле и Луната или Земята разликата е число с 24 нули зад себе си. Горе-долу толкова е разликата между магнит 1 килограм и един единствен атом. Надявам се добиваш представа колко си далеч от реалните мащаби които се опитваш да си представиш, осмислиш или още по-зле - да обясниш.
hyparh:
--- Цитат на: atos в Ноември 24, 2018, 04:07:45 pm ---Освен ако някой не твърди, че при малки тела собствената гравитация изчезва (което разглеждам аз в момента като голяма вероятност)!
--- Край на цитат ---
Това е основен момент в теорията за Soft particles. Тялото трябва да е с диаметър над 10-тина километра за да може значима част от инфрачервеното му лъчение да се трансформира в гравитационно-индуциращо с понижаването на честотите. Споменава се също, че плътно тяло с диаметър около 250км вече ще има повърхностна гравитация близка до земната, която няма да се повишава още много колкото и да нарасне тялото впоследствие. Гравитационната му яркост обаче ще е много малка, защото излъчванията от материята са незначителни за тяло с такъв диаметър. Слънцето има много голяма гравитационна яркост (но повърхностна сходна със земната) заради високоенергетичните си лъчения, които изминават огромни разстояния и могат да се трансформират в гравитационно-индуциращи с проникването си през материята на отдалечена планета. По този начин я задържа в орбита.
Аtos:
--- Цитат на: Bat_Vanko в Ноември 24, 2018, 07:21:48 pm ---Според физиката Вселената първоначално се е състояла само от водородни атоми. Като доказателство че и сега цялата междузвездна материя е водород може да се посочи характерната линия на поглъщане присъстваща във спектъра на всяка звезда независимо от нейната посока (дължащо се на средата).
--- Край на цитат ---
Кажи на тази "Физика", да се гръмне! Предай и много поздрави от мен, ако я срещнеш :D
Водородът е първичен елемент материя!
Вселената не се е "състояла"...от материя, а от информация+енергия! Даже тогава не е била още Вселена! Това, че цялата междузвездна материя е водород (кой ли пък успя да я изследва цялата, пък и тъмната материя - ами...майната и, щом не е водород - не съществува), не означава, че не е остатъчен "продукт" от създаването на Вселената!
"Според физиката"??? А според теб как е?
--- Цитат на: Bat_Vanko в Ноември 24, 2018, 07:21:48 pm ---Под влиянието на гравитационното привличане на отделните атоми в продължение на милиони години са се формирали звездите.
--- Край на цитат ---
Ти ли го установи? Или някой друг? Как точно е доказано това?
Или робуваш на "знания", които са ти наковавани в главата години наред?
--- Цитат на: Bat_Vanko в Ноември 24, 2018, 07:21:48 pm --- atos какво е твоето обяснение, защо при липсата на гравитация при атоми и малки частици се е образувало слънцето и другите звезди.
--- Край на цитат ---
Тъпо!
Крайно ограничено изказване! "Образувало" - как точно си го представяш? Малки атоми са се сближавали милиони години и са образували..ЗВЕЗДА? ХАХАХА ;D
Не може да си толкова наивен!
--- Цитат на: Bat_Vanko в Ноември 24, 2018, 07:21:48 pm ---Виждам че ти липсва представата за взаимодействието между отделните магнити и допускаш фундаментални грешки. Нека вземем два микромагнита с размери само 10 nm (нанометра) (за твоя информация 1 нанометър е 1/1000 от микрометъра или приблизително 10 водородни атома). На разстояние 100 nm те изобщо няма да си взаимодействат, но ако ги приближиш на 20 nm те ще се привлекат и залепнат един за друг. Така те ще формират нов, по-голям магнит, който вече ще взаимодейства на по голямо разстояние - 40 nm. И т.н. при наличието на много такива микромагнити процеса би могъл да продължи до формирането на магнит с размерите на планета, чието влияние ще се усеща на светлинни години разстояние.
--- Край на цитат ---
Дааа, а твоите прозрения тук са фундаментални също!
Би могъл...ако разглеждаш магнитен прах, но с гравитацията не се получава нещо май? Защо в метеоритния пояс за толкова време досега не са се залепили сума ти и метеорити един за друг? Градиентът на гравитацията е много по-плавен и действието и е на много по-далечно разстояние!
Глупостите, които пишеш и аналогиите ти не са свързани логически!
Жалкото е, че това ти е насадено като разбирания, т.е. - тук липсва твоя лична мисъл!
--- Цитат на: atos ---
Защото мога да ползвам за опит такива пространствено криви тела, на които центърът на масата е празно пространство и по този начин да съвпадна абсолютно центровете на масите им!
--- Край на цитат ---
--- Цитат на: juliang в Ноември 24, 2018, 09:50:10 pm ---Да ти припомням ли кой защитава теорията, че в центъра на кухата Земя има някакво слънце? То как стои там тогаз? Или когато ти трябва за една теория правилата важат, а когато не ти угаждат - услужливо ги забравяш.
--- Край на цитат ---
Защо да са сфери? Щото ти е удобно за спор ли? Я ми кажи къде е центъра на масата на това тяло?
А ако имаш още едно такова, не можеш ли да ги разположиш взаимно по начин, при който центровете на масите почти им съвпадат? Къде отива "квадратът от разстоянието"???
Сметни по тази формула силата - числителят да трябва да се раздели на 0,00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000001 примерно!!! Следва, че в посочения от теб пример, силата трябва да е направо...БЕЗКРАЙНА!!!
--- Цитат на: atos ---
Колко е 1 метър на трета степен?
А колко са 100 сантиметра на трета степен?
А колко са 1000 милиметра на трета степен?
--- Край на цитат ---
--- Цитат на: juliang в Ноември 24, 2018, 09:50:10 pm ---
Абослютно едно и също са. 1 метър на трета степен е един кубичен метър, който е 1 000 000 (100^3) кубични сантиметра , или 1000^3 кубични милиметра.
--- Край на цитат ---
Говорим за цифрово изражение на стойност, бре, къде отиде в пространствени измерения? Ако е на четвърта или пета степен, как ще го изразиш?
Квадричен или квинтов метър? Никой не ти споменава за "кубатура" в тези формули!!! Търси се числова стойност!
Грешката ти при тези примери е дименсионната разлика при смятане!
Ако смяташ формулата в метри, един метър си е пак един метър на втора, трета или петдесета степен=1! Ако смяташ в милиметри обаче, получават се страховити стойности...
Изобщо...спирам да говоря с хора, които са се забили в блатото на закостенелостта си!
Ако доловя наченки на размисъл, ще се включа...
Радико:
Мммдааа. Наистина страховити стойности, само, че става дума за глупостите който изписахте в темата особенно в последния пост. Единица е абстракция но метър е пръчка дълга от петите до пъпа ти "приблизително" При милметрите, надявам се да си достатъчно в умствена кондиция да се досетиш, че положението е същото. Ако не можеш заеми се да помедитираш малко върху проблема: Крокодила по зелен ли е или по дълъг. Като намериш отговора ще се посмеем дружно и ще продължим дискусията.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия