Радико, надявам се, че не съм те надценил и можеш да разбереш с каква идея давам този пример с повдигането на втора, трета и т.н степени в различни дименсионни съотношения?
Ей го, Юлиан и той се връзва като малко дете
Примерът, който давам е, за да се разбере, че е много лесно да се допуснат грешки и недомислици.
Естествено, че в каквито мерки смяташ, в такива ще получиш изражението на силата накрая (защото всяка сила се изразява чрез килограми,
линейно разстояние и време).
Няма формулировка на сила, която изразява големината и за "кубични метри", например. Дори повечето се смятат за "килограми на квадратен сантиметър" (особено, когато става дума за флуидно налягане), за разлика от тези, които действат на твърди тела, там се приема условно, че "силата действа в една точка", карай, това смятам го изяснихме и не е нужно подобно задълбаване в конкретиката на примера?
"Метър, квадратен метър и кубичен метър изразяват КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ФИЗИЧНИ ВЕЛИЧИНИ" - точно така е!
Само че във формулата не ни трябват подобни величини, а получената числена стойност. Каквато получим, чрез такава ще изразим големината на силата, просто е.
Да, има дименсии където скалари се появяват на степен - примерно ускорението е метра за секунда на квадрат, и се добива грешната представа че секундите се вдигат на втора степен. Но реално тази дименсия изразява "скорост разделена на време, и по случайност в скоростта също участва времето.
"Участва по случайност" - хахаха
Добре, че от време на време имаш проблясъци, та не започваш да твърдиш, че времето има площ. Сега ти е ясно, предполагам, целта на примера с метрите и милиметрите, който дадох (или не)?
Отново да ти напомня, че НЕ МОЖЕШ да приемаш тяло като точка, когато си близо до него. Трябва да разглеждаш всеки един негов атом, притеглящ всеки атом от другото тяло. Сумата от тези безкрайно много вектори ще ти даде резултантната сила, с която двете тела си взаимодействат.
Когато двете тела са далеч едно от друго, сумата от всички вектори на едното тяло са приблизително в една посока, но когато си в непосредствена близост (а още повече когато си вътре) това вече не е така."
Хайде сега помисли сам?
Колко близо трябва да са две тела с подобна форма, за да "не е така вече"? "Безбройните вектори" си променят посоките плавно с увеличаване на разстоянието! Къде е
точната граница според теб от която нататък формулата "започва да работи"? Знаеш ли какво ще се получи, а? Ще ти кажа - когато приближиш подобни тела по начин такъв, че центъра на масите им да съвпадне,
между тях няма да има никакво привличане!
Ти и за кухото кълбо спореше, че вътре в него телата щели да се стремят към центъра, ама...нейсе...
Аз ви предлагам да обсъдим подобен вариант (че малките несферични тела нямат собствена гравитация), вие започвате да ми вадите аргументи, че не искате да допуснете подобна възможност, защо тогава изобщо се хабим да пишем фермани?
Аз ви казвам, че е твърде вероятно (както и nizo посочи-Анщайн) гравитацията да не е свойство на масата, а да я съпътства като явление, вие и това не приемате като условие за евентуално разискване?
Все едно да ми дадат задача - Да намеря средната скорост на влак, пътувал от Сандански до Шумен и аз да започна да вадя от 9 кладенеца вода - ама видиш ли, то няма жп. линия между тия два града, или пък няма как да стане, щото не е рентабилно и т.н.?
Как не разбирате, че тези аргументи, които ми навирате в носа, са отдавна известни (надявам се) на всеки тук, съм ги дъвкал, премислял и т.н. Разминаванията са явни.
"
търсиш само нещата които подкрепят теорията ти" - Не,
не е моя теория, просто е разглеждане на подобна вероятност (като вид задача) и това го пиша може би за четвърти път!
И не бива да приписваш на другите собствената си методика в споровете, тя си е твоя запазена марка
Айде, ръпай си морковите със здраве и не ме занимавай повече!