Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?
технократ:
Радико, какво става с отговора дето щеше да даваш за погрешността в опита на Галилей, когато той пуска да падат в една стъклена тръбичка със изтеглен въздух от нея , перце и оловно топче и установява че падат едновременно?
Радико:
Значи всички тела се привличат едно друго. Това привличане зависи от общата маса на двете тела. В единият случай общата маса на планетата и камъка в другия на планетата и перцето. Като измерено в проценти тази разлика ще е да речем 5,9736×10-24 процента. Са да речем три, четири нули повече или по малко не са от значение за принципа. Въпроса е, че великата наука векове наред дори и при създаването на въпросните. СТО и ОТО не е отчитало грешката. И сега вие ми твърдите, че Айнщайн е извел верен резултат от погрешно задание. А от горе на това и фундамента на вашите разсъждения стъпва на същата грешна платформа. Това е по същество доказателство за погрешността му, на Айнщайн.
Съветвам ви да изгледате внимателно клипчето още няколко пъти, пропускате важни неща там. Минете това ниво на играта, че Айнщайн е на по горно, още не сте го отключили. Можете да гледате демото но не и да играете.
GreenHulk:
Тоест, че опита на Галилей мери все едно падането на "едно" условно тяло, и оттам не е доказателство. При някакви силно ексцентрични предмети този ефект не би ли трябвало да е по-забележим?
Аtos:
Неизмеримо незабележим е!
Дотолкова, че не оказва влияние на всякакви изчисления, базирани на "G" като константа!
Виж, ако пада тяло с размерите на Луната...друг въпрос :D
Т.е, ако падат перо и тяло с маса 100 000 тона във вакуум, разликата ще е толкова малка, че няма да е практически измерима, може само теоретично да се изчисли.
То е като твърдението на Юлиан, че ако подскочиш, оттласкваш Земята от орбитата и, а при падането си, пак я връщаш - това е само "на хартия".
Аtos:
montanar, изгледах първия клип, който постна...интересен е.
Още на 4:00 минута ми хрумна пак аналогията с моята стара идея, че е вероятно да съществуваме в симулация. Бях изненадан, когато този пич също сподели по-късно същата идея!
Самият факт, че светлината се разпространява с абсолютна скорост, без значение от скоростта на излъчващият я обект, навежда отново на заключението, че това е зададен параметър в симулация, подобна на компютърна игра, колкото и абсурдно да звучи...
Представи си, че обект, движещ се с малко над светлинна скорост излъчи мощен лазерен лъч?
Обектът би попаднал сам в обсега му, би се самостопил...шантаво, нали?
Дотолкова, че не ни остава друг извод.
Изгледах и втория клип.
Само че...ако се движим със светлинна скорост, няма да виждаме нищо зад себе си - само чернота!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия