Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
+ и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?
mito_kupona:
atos, внимаваи, че и с делението е същото, като с умножението и накрая можеш да получиш мачкозаици на части. Делят се клетките, когато се размножават, ето това е деление. Друго не се дели, човек, ако го разделим на 2, на 3, на 5 се получава труп на части.
При операция умножение едното число показва, колко пъти трябва да съберем другото число. Какво умножение е това, това е събиране. На 3 места имаме по 2 пръчки по един метър, събираме 3+3 и получаваме колко общо, са пръчките 6. Пръчките, са си 6 дали, са на 3 места по 2 или на 2 места по 3. Какво сме умножили, просто сме ги събрали и вече знаем, колко е общия им брои, а не сме получили примерно 100 пръчки. За да умножим пръчките или, за да увеличим техния брои, трябва да ги нарежем на по 4 парчета, примерно по 25 см. Вече сме ги „умножили“ на брои, обаче тези 24 пръчки, са 4 пъти по-малки от първите 6, вече параметрите, на пръчките, са други и се получава, че за да увеличим броя им или, за да ги умножим, ние сме ги разделили на по 4, което нарушава първоначалната им цялост.
И, какво се получава на края, че клетките се,умножават, размножават или техния брои става повече при операцията деление и новите получени клетки, са със същите параметри, като първата клетка, идентични. Друго не може да се дели, защото ще се получат няколко части с различни параметри от първоначалния обект. Някой ще каже, че в математиката става въпрос за числа, ама тези числа олицетворяват нещо, предмети, „електрони“, сливи круши и т.н.
Иван Димов:
atos, има нещо, което е установено със сигурност. Това е, че едноименните електрически заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. А някаква представа как са подредени електроните в атома може да ти даде една аналогична подредба на магнити. Това са магнитите на John Searl в неговия SEG генератор. Този генератор има конструкция наподобяваща строежа на атома. Има централен магнит, който придържа към себе си периферни магнити чрез сили на привличане. По същия начин в атома имаме централно ядро, което придържа към себе си периферни електрони чрез сили на привличане. Самите периферни магнити в генератора на Searl се отблъскват помежду си и затова заемат позиции, когато са възможно най-раздалечени помежду си. Същото е и с електроните в периферията на атома. Те се отблъскват и затова заемат възможно най-далечно положение помежду си. Още нещо важно - когато се въздейства върху един електрон, това дава отражение и на всички други електрони в атома. Това се вижда и в Searl - генератора, когато побутнем с ръка един от периферните магнити и така движението се предава на всички други магнити по цялата периферия. Аналогията която давам е само принципна. Реално в атома ядрото е далеч по-малко, а орбитите на електроните може да са най-разнообразни, но винаги са точно определени именно поради силите на привличане към ядрото и на отблъскване на електроните помежду им.
lz1jer добре е дал формулите за да видим, че гравитационните сили между частиците в атома са далеч по-малки от електростатичните сили. По мои сметки електростатичните сили между електроните са около 4 по 10 на 42-ра степен по-големи от гравитационните сили помежду им. А ако вземем пред вид силите между ядрото и електроните степента няма да е 42, а ще е примерно от 39 до 41 в зависимост от атома. Но дори и така се вижда, че разликата между електростатичните и гравитационните сили е огромна. Гравитационните сили между електрон и ядро са пренебрежимо малки спрямо електростатичните сили помежду им. lz1jer в бързината е изтървал една двойка и още зарядът на електрона е на минус 19-та степен.
epwpixieq-1:
--- Цитат на: juliang в Август 06, 2018, 06:15:37 pm ---Формулата е математически модел на някакво събитие.
--- Край на цитат ---
Доста опростено изразяване. Формулата, която е символична формулировка на нашето разбиране за физическия процес (динамика) е винаги само приближение на реалността , това дали тя съвпада с действителната динамика на процеса и до каква степен, зависи от нашата прецизност, или делта между действителените физически стойности и тези на нашето измерване, както и от групата на зависимости ( променливи ) които сме вложили в избраната формулировка, и степента с която те влияят върху нея.
--- Цитат на: juliang в Август 05, 2018, 10:55:38 am ---Интересно ми е по каква спирала тече тока в печатните платки. Вероятно ще се окаже че плосък провдник има по-голямо съпротивление от кръгъл със същото сечение ... (не говорим за честоти в мега- и гигахерци. Там нещата имат значение но поради други причини които надявам се всички знаем).
За скин ефекта не съм казал че няма такова нещо. Обяснението на ефекта е елементарно и всеки може да го намери в нета.
--- Край на цитат ---
juliang, ако прочетете Хевисайд "Electrical Papers" ( том I, стр. 276, година на издаване 1893, препратки съм помествал в предишни коментари по други теми), ще видите как динамиката на процеса се базира на флуидна динамика, и така деривативно идеята се пренася в електродинамиката, като обяснението на процеса е занчително по-фундаментално отколкото си мислите, и както се изразихте "елементарно". За ваша, както и на другите участници информация превеждам само малка част от централен пасаж на концепцията ( от където, в последствие, преписват или взаимстват идеята, всички дебели книги които сте чели ), забележете че това в скоби са мои допълнения:
...
"Следователно, ако флуида просмуква цялото пространство ( както е присъщо за електрическия флуид ), неговото движение, каквото и да е то, не може да бъде навсякъде безротационно само по себе си. Когато обаче, флуида е ограничен, както при повърхността на потопени солидни обекти (като метали), то движението на флуида може да бъде безротационно само по себе си. Ако е така, то ротацията трябва да се търси при граничните повърхности ( на тези обекти ) и там ( тази ротация ) ще бъде проявена, като разлика между тангенциалното движение на флуида минаващ по повърхността на солидния обект ( метала ), и тази на самия обект сам по себе си."
...
mi68:
Здравейте,
Темата едностранчива. Ако се разглежда само електростатичното поле (кулонова сила) и гравитацията (нютонова сила) то електрона да е паднал на ядрото и анихилирал. Тук се намесва магнитното поле (амперова сила). Посоката на въртене е такава (на дясно, десен спин), че магнитното поле е противоположно на електричното и гравитационото, за това имаме движение (въртене на електрона около ядрото), за свободните електрони най-вероятно не важи този модел. От тук следва зарядно-спинова (магнитна) симетрия. При смяна на спина се сменя и посоката на тока, освен ако не се промени токоносителя на позитрон, но имаме анихилация, затова на практика се ползват йони или дупки. Йони имаме в газове и електролити-течни тела, а дупки в р-полупроводник-твърди тела.
Надлъжни вълни се разпространяват в газове, течности и твърди тела. Електромагнитните вълни са напречни. Напречни вълни се разпространяват само в твърди тела, следователно всякакви флуидни теории са пресилени (заблуждаващи и грешни), защото напречните вълни не влияят на флуидите. Те са верни само за надлъжни електромагнитни вълни, които магат да се създадат.
За стандартните електромагнитни вълни ефира е твърд, кристален, а в кристалите може да има р-n проводимост. За това в диелектрик имаме два вида токоносители, за това се казва диелектрик т.е. двоенелектрик (заряд - като знак +, - /да не се разбира удвоен /). В него се движи ток на размества (сменяване) като поле или вълна, което е правилно.
В проводник имаме моноелектрик, един вид токоносители със знак на заряда -. За това като се подаде електрическо напрежение, надлъжно протича ток. Тук може да се прави флуидна аналогия, защото надлъжните вълни влияят на флуидите.
От изложеното се вижда, че за СЕ трябват надлъжни електромагнитни вълни (радиална енергия) с моноелектрик (метален проводник) или ток с два вида токоносители (диелектрик, електролит, газ или р-n полупроводник) и традиционна напречна електромагнитна вълна.
PyroVeso:
Електронът в атома движи ли се изобщо?
Автор: д-р Кристофър С. Бейрд
http://wtamu.edu/~cbaird/sq/2014/12/01/does-an-electron-in-an-atom-move-at-all/
Преди всичко, предполагам, че си задавате въпроса: "Дали електронът, който се намира в стабилно атомно състояние, извършва някакво движение?". Очевидно е, че електрон, който преминава от едно състояние в друго, извършва преход /движение/ от едното в другото състояние. Но за електрон, който стои в едно стабилно състояние в атома, така поставеният въпрос е по-интересен. Дали електронът се движи? Отговорът може да бъде "да" или "не" в зависимост от това как дефинираме понятието "движение", и коя от формите на електрона приемаме за "истинска"...
Проблемът е, че електронът не е малко твърдо топче, което ние можем да наблюдаваме да се стрелка насам-натам. Електронът е КВАНТОВ ОБЕКТ. Като такъв, той е в някаква степен частица и едновременно с това в някаква степен вълна, но със сигурност е нещо много по-сложно от просто вълна или просто частица... Електронът се описва от вероятностна квантова вълнова функция (пси-функция), която се разпростира в пространството и същевременно вибрира, но по такъв начин, че все още притежава някакви дискретни характеристики като маса, например. Когато е фиксиран в устойчиво състояние вътре в атома, вълновата функция на електрона се разпростира в някаква област от пространството с определена форма, наречена "орбитала". Орбиталата НЕ съдържа електрона, нито представлява някаква усреднена траектория, по която малко твърдо топче (електрон) обикаля около атома. Орбиталата Е самият електрон!
Когато е свързан в стабилно състояние в атома, електронът в най-голяма степен се държи като осцилираща триизмерна вълна, т.е. орбиталите вибрират. В някакво отношение това е подобно на трептяща струна от китара. Когато дръпнете с пръст струна на китарата, тя започва да вибрира, а тази вибрация от своя страна създава звука, разтрептявайки околния въздух. Казано с по-научни термини - вие възбуждате стояща вълна в струната. Струната не се движи в смисъла да отхвърчи в другия край на стаята. В този смисъл струната не се движи въобще, а си остава свързана за китарата. Но все пак, струната се движи в смисъл че започва да трепти, когато я дръпнеш. Ако вземете един малък участък от нея и го наблюдавате отблизо, той определено се движи от една точка на пространството до друга и обратно, при това многократно. Но при дърпането на струната, вие превръщате химическата енергия от мускулите на вашата ръка в еластична енергия на опъната струна. Когато пуснете опънатата струна, еластичната енергия се превръща в енергия на движението (кинетична енергия), като струната се връща назад и започва да вибрира. Общата кинетична енергия на цялата струна, усреднена по времето, е нула, тъй като самата струна не отлита на никъде по отношение на китарата. Но кинетичната енергия на всеки малък участък от струната в даден определен момент от време е различна от нула. В този смисъл струната извършва локално движение, но не и глобално такова.
Електронът, който е във вид на атомна орбитала, се държи в определен смисъл като струната от китара. Той е разпрострян в пространството под формата на триизмерна, подобна на облак вълнова функция, която вибрира. Докато струната от китара вибрира нагоре и надолу, електронът в атома, под формата на вълнова функция, вибрира подобно на туптящо сърце (от стегнато/strong до отпуснато/weak състояние). Честотата, с която вълновата функция на електрона вибрира, е правопропорционална на цялостната енергия на електрона. Електроните в атомни състояния с по-висока енергия вибрират с по-висока честота. Понеже електронът е квантов обект с вълнови свойства, той би трябвало винаги да вибрира с някаква честота. За да спре електронът да вибрира, т.е. за да стане честотата му равна на нула, той трябва да бъде унищожен. В атомът това става, например, когато електрон бива всмукан в ядрото и взема участие в ядрена реакция, известна като "електронно захващане" (протон + електрон = неутрон + неутрино, при което поредният номер на химичния елемент намалява с единица. О, чудо! "Трансмутация"! Живакът /пореден номер 80/ се превръща в злато /пореден номер 79/ !!!).
Имайки предвид всичко това, електронът в стабилно атомно състояние НЕ СЕ ДВИЖИ в смисъла на малко твърдо топче, което обикаля около ядрото, подобно на планетите около Слънцето, понеже електронът е разлат като вълна. Освен това, електронът в стабилно атомно състояние НЕ СВ ДВИЖИ и в смисъла на вълна, преминаваща през пространството (подобно на електромагнитна вълна). Електронът, под формата на атомна орбитала, се движи в смисъл на триизмерна форма, която вибрира във времето.
Но истината е доста по-сложна, отколкото такива опростени представи могат да ни подскажат... Има две неща, които описват електрона в квантовата теория: едното е квантовата вълнова функция, а другото е КВАДРАТЪТ НА АМПЛИТУДАТА на същата квантова вълнова функция. (При тази операция "повдигане на квадрат на амплитудата" просто се унищожава фазовата информация на вълновата функция и се избягват участъците, където тя има отрицателен знак. Като пример: "минус три" на квадрат е девет...). Интересното в случая е, че експериментално може да бъде измерен само квадрата на амплитудата на вълновата функция, като същевременно ние все още се нуждаем от "оригинланата" (не повдигната на квадрат) форма на вълновата функция, за да можем посредством нея да предскажем резултатите от множество ДРУГИ експерименти. Поради тази причина (че можем да измерим експериментално само квадрата), някои хора казват, че квадратът на вълновата функция е единственото реално нещо, докато оригиналната вълнова функция бил просто една математическа абстракция, която ни е нужна само защото теорията ни е недодялана...
Дали квадратът (на амплитудата) на вълновата функция е единственото нещо, което има реален физически смисъл, или И самата вълнова функция също има реален физически смисъл? Въпросът е наистина философски, но не и физически, така че няма да се занимаваме с неговото разглеждане тук. За учените, въпросът: "Кое е наистина реално?" не е от голямо значение. Те са далеч по-заинтересовани да открият такива математически уравнения, които в най-голяма степен и с най-голяма точност да описват резултатите от експериментите, които провеждат. Как можем да съотнесем всичко това към електрона в атома? Големият номер е, че оригиналната (не повдигната на квадрат) вълнова функция, описваща състоянието на електрона в атома, наистина ВИБРИРА, докато амплитудата на същата тази вълнова функция, повдигната на квадрат, вече НЕ ВИБРИРА. На практика, физиците наричат стабилните атомни състояния на електрона "стационарни състояния", понеже квадратът на вълновата им функция е константна във времето (не осцилира). Ако ние разглеждаме оригиналната вълнова функция като реална физическа характеристика, то сме длъжни да кажем, че електронът извършва движение под формата на вибрация. Ако обаче застъпим тезата, че квадратът на вълновата функция е единствената реална физическа характеристика, тогава трябва да се съгласим, че електронът в атома не вибрира, и следователно - не извършва никакво движение. Според мен, в първото твърдение (че вибрира) има повече смисъл. Математически може да бъде показано, а и физически измерено, че определени атомни състояния на електрона имат ъглов момент (т.е. ротационен момент). Трудно би било да се твърди едновременно, че електронът в атома хем притежава ъглов момент, хем не извършва абсолютно никакво движение (във всеки един смисъл на това понятие). По тази причина, предпочитам да разглеждам оригиналната вълнова функция като реална физическа характеристика, и като следствие от това, че електронът в атома извършва движение под формата на вибрация. Но отново - въпросът "Кое е наистина реално?" е философски и не е от съществено значение за теорията, която дава безупречни практически резултати. Като заключение: оригиналната вълнова функция на електрон в стабилно атомно състояние извършва движение под формата на вибрация. Дали ще разглеждате това движение като реално или не, си остава ваш избор.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия