Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
+ и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?
juliang:
--- Цитат на: mi68 в Август 05, 2018, 06:42:35 pm ---... Ако материята има маса и инерция и центробежна сила, антиматерията няма маса и инерция, но има центростремителна сила, природата не търпи празно.
--- Край на цитат ---
Ако антиматерията има отрицателна маса, ще има и центростремителна сила, тъй като тази сила е функция на масата. Защо не измисляте нещо което да е поне логично? Лошото е че отрицателната маса ... вече прелива чашата. А и опитно е доказано че позитрона (тоя дет ти трябва за да изградиш антиматерия) има маса, и тя не е отрицателна.
MTM:
Ще задам 1 въпрос. В 1 проводник тече ток плюс, в другия проводник тече ток минус. Ако вържем консуматор, ще работи. Е каде според вас и в кой от двата проводника, ще има Електронен облак, или нещо подобно.
Между другото мога да ви кажа, най точното определение що е ток. Но по учебник. Щото за сега никой не го каза. Но за мен това не е така.
ПП като чета и на други колеги постовете са близко до моето мнение.
Аtos:
Темата е супер активна и няма да се "поставя в кошчето"!
Интересът е голям - факт!
--- Цитат на: dymelsoft в Август 05, 2018, 08:21:37 am ---Майко мила..... чета тази тема и си мисля, колко малко съм знаел за пустия му електрически ток в проводник(метал).
--- Край на цитат ---
dymelsoft, смятам, че точно това е идеята на самата тема - излизане от стереотипите? Проява на размисъл и споделяне на "лично разбиране" от участниците, или греша?
Спрете да повтаряте какво пише в учебниците, всички сме ги чели!
Обяснението за "скин ефекта", примерно, има констативен, характер, не е обяснение в смисъл - анализ за причините, пораждащи ефекта! Всички обяснения за електричеството носят същия смисъл! Както законите за гравитацията са реални и валидни, така и за ел. ток са такива! Както чрез едните се проектират реални работещи системи, така и чрез другите!
Но тези констатации, не носят ОБЯСНЕНИЯ, даващи разбиране! Да, верни са, работят и...толкоз!
То е като обяснението "боли те глава, синко...щото си настинал"...
Показването на дадено явление, и следствията от него, далеч не изчерпва неговата същност!
--- Цитат на: juliang в Август 05, 2018, 08:28:16 pm ---Ако антиматерията има отрицателна маса, ще има и центростремителна сила, тъй като тази сила е функция на масата. Защо не измисляте нещо което да е поне логично? Лошото е че отрицателната маса ... вече прелива чашата.
--- Край на цитат ---
Спецът по квантова механика пак се изказа...каква чаша, бре, не е нужно всяка мисъл да е подчинена на личната ти "логика", точно обратното е - масата е функция на центростремителната сила (ако не вярваш - влез в някоя черна дупка)!
Интересно е схващането на mind, че се движат не самите електрони, а си предават "по щафета" други частици (дали са фотони или не - друг въпрос)!
В подкрепа на това е предположението на mito_kupona, че трансмутация в металите не се наблюдава!
--- Цитат на: dymelsoft в Август 05, 2018, 10:57:01 am --- По въпросът за посоката на тока в една метална конструкция не е проблем да има преместване на електрони в различни посоки, имайки предвид естеството на процеса. Действащите електрични сили в металния проводник, могат да бъдат, както постоянни по посока и сила така и променливи по посока и честота. Ако детерминираме проводника до нишка от един атом, то тогава възможната посока на преместване е само една в даден момент...
--- Край на цитат ---
Логично е!
Хайде сега да помислим върху това - разстоянията между протона и електроните, спрямо обемите им, е съпоставимо спрямо това, между планетите в някоя система и звездата им, даже е много по-голямо разстояние!
Тези атоми са в "обемна решетка" и са с толкова много вакуум (етер) между електрона и неговия протон, както и отстоянието между самите молекули на метала...мащабите са космически!
Разстоянията между тях наистина са ОГРОМНИ!
Кое пречи на други молекули да проникнат в тези вакуумни пространства? Казано на друг, по-прост език...кое пречи на течността в чашата ви да проникне в междумолекулното пространство на стъклото (от което е съставена чашата) ?
Има отговор и не знам дали е изчерпателен - електростатично поле се нарича! Поле, фиксирано от информация за формата на предмета (материята). И това поле е толкова силно, че ви се налага с огромен чук да блъскате по някой камък, докато го разтрошите, но всяко физическо усилие не би успяло да преодолее полето, така че чукът да се "смеси" с материята на камъка, без да го разруши.
Дали електрическият ток успява да манипулира това поле чрез частици, които не допускаме, че са там? Дали се предават като щафета?
Дали една "проста" точкова заварка е само разтопяване на метал в граничната зона? Или е моментна "дупка в полето", което води до взаимно смесване на материя, макар и с топлинно проявление?
Защо при късо съединение (електрожен) металите получават толкова енергия, че се разтопяват?
Могат ли електроните, сами по себе си да го предизвикат, или имат помощ от някъде?
Много въпроси, нали? На пръв поглед - прости (дори - тъпи)...но всички обяснения до момента са КОНСТАТИВНИ - така е, защото...така се получава!
Колко от вас са си задавали въпроса - защо само между метали?
Отговорът - защото само този ток ползваме, него си знаем и на негова база са развити технологиите ни! И да мислим в друга посока е ТАБУ!
Може би има и ток между...камъни, просто не сме го открили?
Инките са владеели способ за "размекване" ( а може би - преодоляване на материйно-граничното поле) на камък!
Ksurnev:
Опит за алтернативно решение, хайде да поляризараме Фиксацията. Може пък всичко да си дойде на мястото.
8) ;)
juliang:
--- Цитат на: atos в Август 06, 2018, 02:43:45 am ---Спецът по квантова механика пак се изказа...каква чаша, бре, не е нужно всяка мисъл да е подчинена на личната ти "логика", точно обратното е - масата е функция на центростремителната сила (ако не вярваш - влез в някоя черна дупка)!
--- Край на цитат ---
OK, като следващия път влизаш в някоя черна дупка, би ли ми направил няколко снимки или да пуснеш резултати от измервания, че аз нямам път натам. За сметка на това аз имам данни от измервания на масата на позитрона от разни научни лаборатории. Когато ти представиш твоите данни, ще реша на кои да се доверя.
--- Цитат на: atos в Август 06, 2018, 02:43:45 am ---В подкрепа на това е предположението на mito_kupona, че трансмутация в металите не се наблюдава!
--- Край на цитат ---
За да имаш трансмутация трябва да пипнеш ядрото. Ако си играеш само с електроните, ще получаваш йони, но елемента си остава същия.
--- Цитат на: atos в Август 06, 2018, 02:43:45 am ---Хайде сега да помислим върху това - разстоянията между протона и електроните, спрямо обемите им, е съпоставимо спрямо това, между планетите в някоя система и звездата им, даже е много по-голямо разстояние!
Тези атоми са в "обемна решетка" и са с толкова много вакуум (етер) между електрона и неговия протон, както и отстоянието между самите молекули на метала...мащабите са космически!
Разстоянията между тях наистина са ОГРОМНИ!
Кое пречи на други молекули да проникнат в тези вакуумни пространства? Казано на друг, по-прост език...кое пречи на течността в чашата ви да проникне в междумолекулното пространство на стъклото (от което е съставена чашата) ?
Има отговор и не знам дали е изчерпателен - електростатично поле се нарича! Поле, фиксирано от информация за формата на предмета (материята). И това поле е толкова силно, че ви се налага с огромен чук да блъскате по някой камък, докато го разтрошите, но всяко физическо усилие не би успяло да преодолее полето, така че чукът да се "смеси" с материята на камъка, без да го разруши.
--- Край на цитат ---
В металната (и всяка друга) решетка атомите са наредени толкова близо, колкото физичните закони го позволяват. Толкова близо, че електроните от външните им слоеве се объркват и почват да прескачат на съседен атом. Няма място за свободно движение на друг атом в решетката. Какво определя това разстояние - нямам идея, питай Нилс Бор. Факт е че разстоянието от ядрото до най-близката орбита е огромно спрямо размерите на ядрото и електрона, но е факт че е такова и не може да стане по-малко.
Да, науката все още спекулира с догадки от типа "Защо шибания електрон не падне върху ядрото? Кое го кара да обикаля в кръг?" Реално дори не сме сигурни дали обикаля, и дали термините "обикаля", "разстояние" и "кръг" са приложими в този микромащаб. Дали понятия като "пространство" и "време", оттам и "скорост" са смислени в този случай. Квантовата механика е доста извратена наука.
Представи си че при тела с размерите на атома понятията "време" и "разстояние" липсват. Какво по дяволите ще наблюдаваме и дори да успеем да видим нещо, как ще го обясним с нашите термини и ако щеш - с нашите сетива? Как нашия мозък ще успее да възпроеме резултатите? Как ще успеем да го изложим с думи така, че някой друг да го разбере? Много ще прилича на опит да се обясни картината "Мона Лиза" на сляп човек или симфония на Бетовен на глух.
С'я се сетих - водорода има свойството да преминава през металните решетки на голяма част от металите. Така че реално е възможно това което говориш с чука и камъка, но в много спеифични случаи. Вероятно това че атома на водорода е много малък (отново се налага да ползвам "малък" при описание на атом, което не знам дали е коректно) му помага да се промуши между атомите в решетката.
--- Цитат на: atos в Август 06, 2018, 02:43:45 am ---Дали една "проста" точкова заварка е само разтопяване на метал в граничната зона? Или е моментна "дупка в полето", което води до взаимно смесване на материя, макар и с топлинно проявление?
Защо при късо съединение (електрожен) металите получават толкова енергия, че се разтопяват?
Могат ли електроните, сами по себе си да го предизвикат, или имат помощ от някъде?
--- Край на цитат ---
Заварката реално е разтопявне на метала. Дали ще го постигнеш чрез електричество или чрез триене - няма голяма разлика. Има машини за фрикционно заваряване.
С'я ... защо металите се загряват при преминаване на електричесто през тях ... вече е друг въпрос. Предположението ми е че електроните които се движат поради разликата в потенциалите стават толкова много, че успяват да разкъсат връзките между отделните ядра. Т.е. не точно да разкъсат... не успяват да се задържат достатъчно дълго време в орбита около някое ядро от решетката така, че то да заприлича на възел от металната решетка. Пффф... пак ползвах "време"... извратена работа ... :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия