Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
+ и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?
mito_kupona:
dymelsoft, никой още не е дал и доказал безупречно, определение за електрически ток, дори и Тесла, както се разбра от един от постовете по-горе. Всички опити за обяснение на явлението електрически ток, са недоказани хипотези, предположения и догадки.
За скин ефекта.
цитат: Векторът на напрегнатостта на индукционното поле в области по-близки към оста на проводника е насочен противоположно на вектора на напрегнатостта на електрическото поле, създавано от протичащия ток, а в по-далечните – съвпада с тях. В резултат на това плътността на тока се намалява в областта около оста на проводника и се увеличава близо до повърхността на проводника. С тази промяна и с нейната зависимост от честотата се проявява същността на скин-ефекта.
Затова в предните ми постове говорех за проводник във вид на броеница, правилно оразмерен за определена честота, за да съвпаднат възлите и максимумите на тока и напрежението, които са раположени на 90º един от друг.
http://the-mostly.ru/misc/short_waves_in_wires.html
Променливия ток и напрежение се разпространяват по спирала по повърхността на елементите на „броеницата“, а там където, са възлите те се завъртат по тази спирала и отстоят на 90º един от друг. Не трябва да се забравя, че променливия ток, всъщност е постоянен ток, който си сменя посоката в зависимост от честотата.
Едно не мога да си обясня, как „електрони“, които не участват в атома на даден химичен елемент, да речем някакъв метал мед например, могат да се мотаят между атомите и да не оказват никакво влияние на тези атоми. Същото важи и за различни йони, които също се мотаят там. Електроните, които, са в състава на даден атом се въртят около ядрото по определена орбита и имат определена енергия. Как е възможо „свободен електрон“, който се шматка между атомите да „избие“ електрон от орбитата му, който участва в атома, значи той трябва да има по-голяма енергия от избития електрон и не трябва да се нарича електрон, а това е някаква друга частица. И в един момент, а именно в момента на „избиването“, на тази орбита вече имаме два електрона около ядрото, макар и за много малък промеждутък от време, е това няма ли да трансмутира метала в някакъв друг вид химичен елемент.
За мен около атомите на даден метал може да има само частици от веществото, което изгражда материята и я удържа във вида в, който се намира, а именно това е ефира, етера. Други частици там нямат място, освен ако метала не е напълно чист и може да има атоми на примесите в метала.
И аз съм направил множество електронни схеми и всичките работят, но нито едно от тези устроиства не е свръхединично. А нали за това се борим в този форум, да овладеем океана от енергия в който живеем, както е казал Тесла.
alan:
Още в първи пост на темата е написано:
--- Цитат на: alan в Юли 17, 2018, 10:04:24 am ---Разбира се това е теория и не ангажира никого, но пък може да се помисли върху нея ако има интерес. :)
--- Край на цитат ---
Позитрон (от думата "положителен, позитивен") - това е обратното на електрона отнасящ се към антивеществата с ел.заряд +1, спин 1/2, лептонен заряд -1 и съответна маса към електрона 9,10938291(40)·10⁻³¹ кг.
При анихилация на позитрон с електрон, тяхната маса се превръща в енергийна форма (два,три и повече пъти) гама-кванти. Позитроните възникват при един от видовете на радиоактивен разпад (позитронна емисия), а така също и при взаимодействието на фотони с енергия повече от 1,022 MeV. с веществата.
Последния процес се нарича "раждането на двойки" понеже фотона взаимодейства с ел.магнитните полета на ядрата образувайки електрон и позитрон. Също така процеса за двойките може да възникне в силно електрическо поле (това е патентовано и доказано на практика).
Това позволява за създаване на прибор за икономия на мощност от мрежата.
През 1928год. П.Дирак първи предполага за съществуването на позитрона, неговата теория описва не само електрон с отрицателен ел.заряд, но и аналогична частица с положителен такъв, тоест позитрона.
Вече през 1932год. американеца Андерсън при наблюдаване на космически излъчвания с помощта на камерата на Вилсън поместена в маг. поле открива позитрона. Той снимал следи от частици които много му приличали на следи от електрони, но тези имали "опашки" под действието на ел.маг. поле, противоположно на електроните. Откритието на тази частица по своите характеристики била идентична с електрона, с изключение на знака на заряда. П. Дирак предлага уравнение, което се оказва, че има две решения както с положителна, така и с отрицателна енергия.
Състоянието с "отрицателната" енергия описва частица аналогична на електрона, но имаща положителен ел.заряд. Позитрона е първата частица която получава названието "античастица", до откриването ѝ е била невероятна идеята, че в Природата може да съществуват положителни и отрицателни заряди.
Името го измисля самия Андерсън, той предлага да се преименува електрона в "негатрон": този термин в отношение преди се е използвал в случаите когато електроните и позитроните се разглеждат съвместно (n-p) преход.
Андерсън го нарича така, а другите гении по свой начин, примирно Тесла и Д.Смит говорят за радиантна енергия, Е.Грей за хладно електричество, Д.Бедини и Т.Берден за отрицателна енергия, Д.Хатчинсън за енергия на нулевата точка, Д.У.Кили за симпатичната енергия и звуковите вибрации, В.Шаубергер и У.Ръсел за енергия на вихъра (торнадо).
Сега се говори за тъмна и негативна енергия... Интересното е, че всички знаменити изобретатели са се старали да филтрират и разделят ел. зарядите с разни физически проявления, едните нагрявали, други охлаждали и т.н.
При използването на електрона, конструкциите отдавали топлина, а при позитрона се охлаждали. Било е нееднократно доказвано на практика от гореспоменатите изобретатели. До този момент тяхните открития не са ни много понятни, а и си създаваме сами ступор за старите знания и нежелание да приемем новото и неизученото... :)
mind:
--- Цитат на: mito_kupona в Август 05, 2018, 03:12:45 pm ---Как е възможо „свободен електрон“, който се шматка между атомите да „избие“ електрон от орбитата му, който участва в атома, значи той трябва да има по-голяма енергия от избития електрон и не трябва да се нарича електрон, а това е някаква друга частица.
--- Край на цитат ---
За мен определението, че токът е насочено движение на електрони е неправилно. По-скоро движението на електрона е следствие, а не причина. По-правилният израз е "насочено движение на фотони".
Един нискоенергиен електрон, става високоенергиен с поглъщането на фотон, и се връща в първоначалното си състояние с излъчването му. При хаотично поглъщане от най-различни посоки, отката при излъчване е също хаотичен. Когато има насочено движение на фотони, отката на електрона става в обратна посока или всъщност какво се наблюдава при протичане на ток - електроните се движат с няколко метра в сек. обратно на посоката на тока, а самия ток със скоростта на фотона. Той е носителя на енергия.
Да разгледаме и фотоелектричният ефект. Там какъв етер или ефир се улавя? Нещата са аналогични.
Няма нужда да споменавам, че това са мои мисли, които може някой да обори, но простата логика така ми говори.
mi68:
Здравейте,
Някой неща са огледално свързани и прилагането на философията за единство и борба на противоположностите е неправилно направо глупаво.
Електронът има спин, но посоката на въртене е само примерно ляво. Електрон с десен спин няма, има позитрон само с десен спин. От тук следва едно практическо правило на дясната ръка, ако палеца показва посоката на тока, то свитите пръсти показват посоката на спина или магнитното поле. Ако искаме да създадем противоположен спин, просто обръщаме посоката на тока и създаваме безиндуктивна бифилярка. Създава се динамичен кондензатор с малък капацитет. За по-добра ефективност може да се ползва дупка (електрон с обратна енергия) от р-полупроводник, тук може да се разгледа вилка на Авраменко. Ефективността е по-добра но СЕ идва от вълновата част, а не от някаква материя с противоположни свойства, защото позитрона също има маса както електрона.
Ако материята има маса и инерция и центробежна сила, антиматерията няма маса и инерция, но има центростремителна сила, природата не търпи празно. Ако материята иска охлаждане - анод, то антиматерията иска загряване - катод. При изкуствено обръщане на нещата, при загряване на материята става катод и стигаме до термоелектронна емисия и преносен ток във вакум.
Извод: противоположностите да не се търсят на материално ниво, те съществуват но нямат практическа стойност.
П.П. Ако електрона излъчва фотон при преминаване от висока орбита към ниска има затихваща синусоида, с определен градиент, и константа на затихване. тъй като броят на отрицателните и положителните полу вълни е различен имаме диоден ефект - изправяне. За това имаме червена граница на фотоефекта или излъчване на кванти.
По времето на Тесла не е имало полупроводникови мощни диоди (тиристори) за това изправянето става с искрище с магнитно или друг тип гасене. С получаване на импулсен ток се избиват електрони от от ефира (антиматерията) подобно на фото ефекта. тук няма червена граница но с увеличаването на честотата ефективността нараства.
Методът е работещ но има недостатък на всяко импулсно устройство.
MTM:
Със искрище от ефира, нищо не се взема. Смит Капа и другите, лъжат за живо и умряло. Малко излезте от клишето на учебниците. Така, нищо няма да получите. Те затова са и написани. ;)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия