Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Термопомпи, земно термични, климатици, хладилни и др.
Отопление/охлаждане на къща с геотермална енергия
valex:
Аз бях замислил подобна система за оранжерия. Смятах да го правя с гофрирани алуминиеви тръби с диаметър 50мм. или 80мм. При големи дължини има голямо въздушно съпротивление и трябва диаметъра да е по-голям.
За пасивната къща температурата й не може да пада под 10-15 градуса например. Температурата освен от изолация й основно се подържа чрез конструкцията, прозорците подходящо ориентирани допускащи топлина отвън, топлинно разпределение по вертикала, топлинни акумулатори и т. н.
Така, че 15 градуса (което е много) от земята няма да свършат работа. Тази температура трябва с термопомпа да се повиши поне на 30-40 градуса.
Аtos:
Системата става за климатик през лятото, но за отопление и дума не може да става, ако говорим за постоянно обитаемо помещение!
Подходящо е за стая, която ползваш като изба/мазе, за да не ти замръзват компотите и виното, примерно...
Кондензът няма как да се избегне - въздухът в стаите винаги има от 40 до 70 процента влажност. Има начин да се направи отвор в подземната част на тръбата, в най - ниската и точка, да се сложи фина мрежа от изкуствена материя против насекоми, а под отвора - някакъв материал за дренаж,за да отвежда водата в почвата. Но все - пак е добре да се предвиди възможност за ревизия на участъка, което не ми хрумва в момента как да стане?
ELPUNTO:
Искам да обърна внимание на едно явление, просто на на пръв поглед, но . . . .
поне за мен не е . . . . . ???
От години наблюдавам, как снега в/у тротоарните плочи и в/у метални плочи от
черна ламарина в градината ми се топи много по бързо, отколкото снега в/у чернозема.
Това се наблюдава при минусови температури и оскъдно зимно слънце.
За мен е загадка, защо при еднакво дебел снежен слой, при една и съща Т* на въздуха,
при една и съща слънчева радиация, снегът в/у обикновените циментови плочи (и в/у каменните)
се топи много по бързо, сякаш плочите се нагряват от някакъв нагревател под тях.
На фотографиите се вижда много ясно стопеният сняг в/у плочите, бялата покривка в/у чернозема,
дебелите снежни шапки в/у дървените черешови пънчета, както и снежната покривка в/у плоските
колектори на Слънчевото парно.
Интересно ми е, да чуя мнението на колегите от Форума за този снежен феномен :)
Радико:
По мое скромно мнение феномена се нарича отражение на инфрачервени лъчи.
PyroVeso:
Радико, хм.. има логика, но според мен нещата са малко по-сложни.
Не е отражение, а по-скоро поглъщане на ИЧ-то от долния материал, понеже за ИЧ-то снегът е прозрачен.
Но това не е достатъчно. В случая от решаващо значение е плътността и структурата на материала.
Пръстта (черноземът) също поглъща, но той е рехав - изолатор е, освен това е дифузер (разпръсквач) на топлината. И не на последно място е дренираща среда, т.е. водата, която се е получила при стапянето и е с по-висока температура, веднага се поглъща надолу, вместо да подгизва и да стапя следващите порции сняг. Това е от най-съществено значение, тъй като течната вода, освен всичко друго, осъществява и огромна контактна повърхност на топлопренос между загретия от ИЧ-то камък и иначе рехавите снежни частици. Снегът е много добър топлоизолатор, понеже подобно на стиропора се състои основно от въздух. Затова снегът се топи по повърхността, но не и в обема си. Не стои така въпросът обаче ако снегът подгизне - тогава водата прониква в снега на мястото на въздушните кухини, и понеже тя е доста по-добър проводник на топлина от въздуха, осъществява 100% топлинен мост между нестопените снежни кристалчета и загретия камък отдолу.
Камъкът и бетонът също не трябва да са прекалено големи, та да не може да се разсее акумулираната в тях топлина от ИЧ-то. Ако имаме голяма, монолитна скала, то тя дълбоко в обема си ще е охладена до отрицателни градуси от ниските нощни температури. И когато през деня повърхността ѝ започне да се загрява от ИЧ-то, то образуваната топлина бързо ще се разсейва към охладената вътрешност на скалата. Ако обаче малко парче камък, бетон, плоча е поставена върху пръст (изолатор), то сравнително бързо ще се загрее от ИЧ-то, като топлината няма къде да избяга. От загрятата му повърхност (и обем), чрез надежден термомост (стопената вода), топлината се предава към снежните частици и те скоропостижно се стопяват, и понеже стопената и загрята вече от камъка вода няма къде да избяга (напр, да се просмуче през него), нейното ниво се покачва и тя "накисва" все по-голям обем сняг, който загрява и стапя.
При рохкавата пръст е обратното - тя също се загрява от ИЧ-то, но контактът ѝ със снега не е толкова добър, колкото е при камъка. Разбира се снегът на контактната повърхност се стапя, но течната вода не се задържа, а се просмуква надолу през пръстта, като по този начин и охлажда загретия ѝ от ИЧ-то повърхностен слой.
А пък на една черна ламарина, покрита със сняг, дори и малък участък да се оголи и огрее от слънцето, тя моментално се загрява, и понеже е добър проводник на топлината, последната се разпространява по цялата ѝ повърхност. И тъй като водата не може да попие в нея, нещата се развиват по горната схема.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия