Алтернативни енергоизточници > Вашите експерименти
Re: Eлектрогравитация
x_name41:
и едно видео със Джес Фрич, където той разяснява интересни моменти по този въпрос
https://www.youtube.com/v/VXRa-S0xCxI
hyparh:
Теофилиус, следващата стъпка е да опиташ добавяне на втори диелектрик с различна К :) Ти вече имаш готова тестова установка и лесно можеш да надграждаш. Примерно гравитатора на Серано тежи цели 268гр., а се врътка доста добре при положение, че включва два диелектрика с различна К - въздух и пореста пластмаса.
Аз също си поръчах ВН ВЧ диоди (40бр. 20kV/20mA/100ns) за изработка на компактен и мощен умножител, понеже текущият ми е много обемист и неудобен за работа.
В момента събирам стъклени тръбички от изгорели крушки да тествам нещо, което ми хрумна от един от линковете на locco (http://amasci.com/freenrg/morton1.html), а именно излъчване на репулсивни вълни от стъклена тръбичка, през която преминава разряд. Има голяма вероятност при такава постановка да имаме генериране и излъчване на микровълни в диапазона, при който възникват репулсивни или атрактивни взаимодействия спрямо материята.
teofilius:
Разбирам те. Ще пробвам с два и три диелектрика с различна диелектрична проницаемост. При последните ми постановки с кабела от ТХО който използвах вътре в него има два различни материала и със сигурност с различна проницаемост. Направи ми впечатление че резултата е най-добър в сравнение с други видове кабел които тествам. До неотдавна мислех че за максимален резултат проводника в кабела трябва да е колкото може по тънък но се убеждавам че не е обезателно. Всъщност утре ще взема да тествам с дебел проводник ей така заради идеята. Значи оформят се два модела които са с максимална ефективност. Единия е добре познатия ни лифтер с йонен вятър а другия е подобно на лифтер но с кабел плътно до алуминиевата лента. И при двата ефективността ще се повиши с повишаване на напрежението. Недостатъка при традиционния лифтер е че при някакво по високо напрежение например 200 КВ разрядите и загубите от йонни разряди може да станат твърде големи. При летателен апарат винаги ще има голяма вероятност от разряд и дъга което ще предизвиква срив във ефективността. Там влажността на атмосферата, плътността на въздуха и куп неща винаги ще оказват голямо влияние и разлики в ефективността. Все пак мисля че може да се ползва но ще е по-труден за контрол при по-високи напрежение. Експериментите ще покажат. При кабелния вариант ще може да работи и при 500Кв без разряди, дъги и ще е много по-безопасен във всяко отношение а пък ефективността също ще скочи. Има какво да се тества и отработи. Утре ще гледам да направя тест във вода, което ще ми е любопитно как ще се държи и разбира се веднага ще го снимам :) Може ли линк към опита на Серано който казваш за двата диелектрика ? За опита ти с репулсивни вълни ще е интересна възможността за взаимодействие с ефира като отблъскване ако на изхода вълната отива във сфера и ако това нещо виси на въртележка като моята току виж се получило задвижване. Все едно имаш реактивен двигател на който дюзата е свързана с затворен обем. МММ може и аз да пробвам нещо такова. :)
teofilius:
Всъщност видях опита на Серано. Интересно защо дисковете са нарязани на сектори а не са цели парчета. Кво пък - може още утре да го пробвам...
hyparh:
Определено си мисля, че има хляб в идеята със стъклените тръбички. Дори и да са по-дълги, искра лесно ще прескочи през цялата им дължина, понеже въздухът вътре е статичен и се йонизира много по-лесно, съответно изискванията за високо напрежение намаляват. След като се запознах с експериментът на Morton, веднага ми се заформи идея за усъвършенстване - подреждаме множество стъклени тръбички една до друга в пакет, като от едната им страна долепяме електрод метална плоскост, а от другата също метална плоскост, но с дупки там където контактува с тръбичките, за да могат да излъчват. Електродите се захранват с HV DC и при прескачане на искра през всяка от тъбичките трябва да се получи доста интензивно сборно лъчение. Тук виждам тънкост - искрите през всички тръбички трябва да прескачат едновременно, за да имаме синхронизация. Това може да се постигне с добавяне на къси и остри електроди с еднаква дължина (примерно кабърчета) към плътния електрод (без дупки) и съответно да влизат малко навътре в тръбичките, като по този начин също ще се подсигури прескачане на разряда в тръбичката, а не по външните й стени.
Тази конструкция направо си заприличва на строежа на бръмбаровите надкрилки :)
Перфорираната излъчваща микровълни част може да се покрие с изолиращ пластмасов лист, като по този начин допълнително се ограничава обмена на въздух в тръбичките и така йонизацията на вътрешността им още повече се улеснява. Лъчението ще прониква без проблем през изолацията.
За ефективност и тяга можем само да гадаем, но след като авторът казва, че една излъчваща тръбичка е в състояние да разпилее късчета хартия, то сбор от 20-30 или повече, би трябвало да окаже сериозен кинетичен ефект.
При такава конфигурация (заради многократни отражения от стъклото) имам чувството, че възникват и други по-фини (ефирни) лъчения, които оказват основното влияние, но засега няма да задълбавам в това нещо.
Ето го гравитаторът на Серано, репликиран от Ж. Наудин: http://lifters.online.fr/lifters/act/html/sfptv1fr.htm
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия