Нещата, които Радико говори, са ми много близки по смисъл и мисля, че съм съгласен с всичките му виждания до сега. Поради доброволния си отказ от стандартното образование не мога компетентно да обсъждам нещата в такава конкретна дълбочина, като някои съфорумци... но ако се абстрахирам от дълбоките подробности, общата ми представа е съвсем същата.
За мен има етерен океан. Всяка елементарна частица е вихър в този океан.
Във вана, пълна с вода, ако човек рязко замахне с ръка под водата, по кожата си и по косъмчетата на ръцете си ще усети, че водата зад ръката му се завихря. И тези подводни вихри са устойчиви, усещат се дълго време, но са невидими.
Разликата с етера е единствено това, че когато етерът се завихри, той става видим. Когато не е вихър, а само поток, е невидим.
Тези вихри се сглобяват един с друг на векторно-ротационно-инерционен принцип. Сглобената решетка от такива вихри я наричаме материя - решетка от елементарни частици, които са етерни вихри.
Вихрите нямат твърди ограничения. Но пък те имат все пак граници - ясно е къде започва и къде свършва вихъра, това са условни техни параметри и ограничения, които ги дефинират и ги обособяват като отделни условни области насред незавихрения поток на етерния океан.
И когато един обем етер иска да мине от другата страна на дадена материя... той трябва да се превърти през тези вихри. Етерът със сигурност ще мине през вихрите, защото те са изградени от самия него. Постоянно един етер ги напуска и нов етер ги преизгражда, те са динамично явление. Въпросът е просто доколко е "плътна" материята, тоест, колко дълъг път трябва да измине един обем етер, за да мине от другата й страна.
И така си обяснявам различната "оргонна пропускливост" на различните видове материали, по Вилхелм Райх. Зависи въпросните вихри (елементарни частици) колко са сложни, колко са засукани, и колко време и път трябва да измине етерния обем, преди да напусне тази динамика.
Това е известна позиция, не съм си я измислил аз... Проблемът при нея е, че не отговаря на трите стандартни въпроса, които продължават да са в сила:
1. Ако формата и онова, което я изпълва, са различни неща... тогава имат ли или нямат едно и също начало?
2. Ако всичко е изградено от етер, от какво е изграден етера?
3. Ако формата е информация, тогава съществува ли информацията отделно от онова, което изпълва формата?
В научния свят до сега не се е появявало НИЩО, което да отговаря на тези въпроси. Всички нови хрумвания, представяния и идеи продължават да се въртят около тях.
Първия въпрос е въпроса има ли Бог (има ли единствено начало).
Вторият въпрос е може ли от нищо да стане нещо.
Третият въпрос е какво е информация.
Много добре ги знаеме тези въпроси и те банално продължават да са без отговор.
Аз знам една версия за отговор на тези три въпроса, и тя е част от кабалистичната, сефиротическа традиция, но това е в сферата на езотериката и окултизма. Като направим сайт, на който да си заслужава човек да пише по-дълги неща, ще го преразкажа под формата на нещо като статия. Та... именно тук трябва да се намеси науката - в сефиротическата гледна точка за отговор на тези три въпроса. Ако ще има мост между окултизма и науката, основите му няма къде другаде да бъдат поставени, освен точно в тези въпроси.