Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
epwpixieq-1:
--- Цитат на: juliang в Ноември 16, 2018, 05:55:44 pm ---И като тия енергии се устремят навътре през Земята (съвсем примерно), какво се случва вътре? Ако в един съд (парен или дори ел. батерия) натикваш постянно енегия, ще достигнеш до момент в който следва "БУМ".
--- Край на цитат ---
juliang, според съвременната физика няма такъв проблем, това го казвам без да вземам отношение към споделеното от atos, просто добавяш още една променлива във системата, или ново измерение, и проблема е решен. Например, в центъра на Земята може да поставим една малка черна дупчица, в центъра на Слънцето една по-голяма, а в центъра на галактиката, както знаем от теоретичната космология, вече имаме такава доста масивна. Ако си и представим че от другата страна, на тези черни дупки, имаме подобна, или не много подобна Вселена, хоп още една променлива, получавам затворена система където енергията не се губи а само се превръща от една форма в друга, или прелива от едно измерение/вселена в друга, и обратното. Това само по себе си решава и проблемите с концентрирането на масата във Вселената, тя просто се концентира около черни дупки и затова и около масивните обекти имаме гравитация, като тя е просто производна на всмукването на тези черни дупки. В допълнение черните дупки за врата през хиперпространството понеже материята от нашата вселена не може да си взаимодейства със материята от другата вселена, като за нас тя е неосезаема и ние преминаваме като сянки през нея. Красива теория, достойна за жанра научна фантастика или книжка 199 от "Библиотека Галактика".
А сега да се върнем към по-фудаментални неща, и аз понеже си чета едни такива "стари" книжки, в които изложените закони, виждани от някои от колегите във форума като вече не важащи за нашата вселена, четейки едни автори, които са си нямали друга работа, освен да изобретяват това което ние днес вземаме за даденост, попаднах на следната простичка мисъл, на един гениален изобретател, за които колеги във форума наблегнаха че е бил неспособен на елементарни изчисления. Та тази мисъл ми се видя приложима в интелектуалната дискусия завирила се тук относно гравитацията (буквален превод):
"траекторията на най-малкото съпротивление, неимоверно следвана според универсалния закон за движение, се явява, и всъщност, траекторията на най-малката относителна скорост".
Защо това е така се надявам всеки да може да си представи. Сега моята лична трактовка на този забележителен постулат във връзка сегашната дискусия.
Ако си представим малко тяло близо да друго масивно тяло, то силата на притегляне на малкото от голямото ще зависи, според директна апликация на постулата, от необходимостта на малкото тяло да минимизира своята относителна скорост отнесена към средната относителна скорост на всички частици на голямото тяло. Тоест за да минимизира тази относителна скорост, или по друг начин казано, да минимизира съпротивлението при относителните скорости на телата, то малкото тяло трябва да "пада" към центъра на голямото, понеже в центъра на голямото тяло, неговата релативна скорост спрямо всички атоми на голямото тяло, ще бъде в глобален миниум. А защо такова падане се получава, от определено критично разстояние до голямото тяло, може да е обясни с факта, че имаме много други такива тела във системата ( Слънчевата ) а и в Галактиката, със своите относителни скорости, и когато тялото не е преминало тази критична граница, на необходимост да минимизира това съпротивление от различните релативни скорости, тоест да пада към центъра по-голямото, то е в нещо като локален минимум където от една страна се опитва да минимизира съпротивлението от съвкупните относителни скорости на всички други тела, по-близки и по-далечни, които му влияят, а от друга съпротивлението от относителната скорост на близкото масивно тяло.
Сета тази интерпретация, създава интересна деривативна мисъл. Оказва се че ако малкото тяло има нулева релативна скорост, в сравнение с друго масивно тяло, то малкото тяло няма да бъде привлечено от голямото. Тоест имаме ефект на антигравитация Или по друг начин казано, ефектите на антигравитация, или загуба на тегло, трябва да се проявяват при намаляване на релативните скорости между частиците на телата. Или по друг начин казано, ако масивното тяло, има нулева релативна скорост спрямо останалите тела, но не задължително всички тела във селената, то няма да упражнява гравитационно привличане спрямо тези тела, за които релативните му скорости са нулеви. Интересно е че, както е казал Лорд Келвин ( известен физик, за тези които не знаят), че най-интересните физични феномени се проявяват при високои ротационни скорости на телата. Дали все пак човека не е имал нещо подобно наум.
Аtos:
--- Цитат на: juliang в Ноември 16, 2018, 05:55:44 pm ---И като тия енергии се устремят навътре през Земята (съвсем примерно), какво се случва вътре? Ако в един съд (парен или дори ел. батерия) натикваш постянно енегия, ще достигнеш до момент в който следва "БУМ".
--- Край на цитат ---
Хм...уместен въпрос!
Има два варианта:
1. Гравитационната енергия, след като упражни енергийно налягане (гравитация) при преминаването през материя, тази материя я трансформира във вид, който "консумира", за да съществува! С други думи - материята изразходва остатъка от гравитационната енергия, след като си го е конвертирала в удобен за усвояване вид.
Разбира се, че би имало (още неоткрита и неформулирана) зависимост между количеството преминала и усвоена енергия!
2. Гравитационната енергия е същата, която захранва проектирането на материята! Не е нужно да я променя. Материята "смуче" енергията от етера като прахосмукачка, за да се захранва, а енергийното увличане поражда гравитацията, преминавайки с известна трудност през тази материя. Колкото по-плътна е материята, толкова повече енергия и е нужна - толкова по-силно "засмукване" има и респективно, по-силна гравитация!
Втората вероятност ми се струва по-проста и съответно по-логична!
И двете трактовки биха обяснили разликите в плътността и гравитациите на различните небесни тела и астероиди.
Разбира се, непосилно е за представа, че скален къс със температура -200 градуса, плуващ през космоса, в същност черпи непрестанно етерна енергия, за материализирането си...но е така.
epwpixieq-1, пак обясняваш на доста високо ниво и пак ще останеш недоразбран :D
Радико:
Всички теорий по въпроса са грешни просто някои са по малко грешни всеки който успее да осмисли този факт вече ще е една голяма крачка по напред по дългия път към истината.
Атос забелязвам някаква еволюция в мисленето ти, но все още очевидно робуваш на материалистичната догма. Това, че сега наричаш частиците сили очевидно е само маскировка. Със тази логическа концепция винаги ще изпадаш в един оксиморон. Как аджеба вятъра предизвикан от една прахосмукачка ще издуха дупката на прахосмукачката. Не си мисли, че си избрал неподходящ пример. Концепцията не струва, не примера. Концепцията на Айнщайн за огъването комаи е доста по малко грешна от тази на Тесла за етероните.
технократ:
Концепцията за това че на материята и трябва постоянно енергия за да се подържа такава каквато е според мен е вярна, само че тази енергия би трябвало да се върти в кръг, иначе ще стане перманентно натрупване което би довело да качествен скок на материята. При увеличавене на енергията в адроният колайдер се наблюдава постоянно раждане на нови частици със екзотични свойства, обикновената материя бариона , е стабилна изградена от горни и долни кварки, чиято им маса е по малка от масата на частиците които се състоят от кварки. Откъде идва излишната маса ? според стандартният модел от полето на хигс, а самият вакуум е пропит от него, следователно вакума може да бъде източник на енергия по скоро като опорна точка за проявлението на енергията която всъщност не принадлежи на вакума нито на някаква честица с маса, те самите безмасови частици имат енергия , фотоните са безмасови но имат енергия която не може да се мери като енергия на покой, не може да се яхне фотон и да се препуска с него, фотонът винаги се движи в собствената отправна система със скоростта на светлината, но скоростта му е варираща ( това е все едно, колата в която се движиш да има скорост спрямо теб, странно нали,и тази скорост е винаги постоянна спрямо теб, защото излиза че ти возейки се в такава кола си в абсолютен покой. Същевременно обаче всеки външен наблюдател може да има различна скорост спрямо теб, надвишаваща скоростта измерена от външен наблюдател за теб.) и това го показват ефектите на Доплер и Брадли.
Аtos:
--- Цитат на: технократ в Ноември 17, 2018, 10:14:51 am ---Концепцията за това че на материята и трябва постоянно енергия за да се подържа такава каквато е според мен е вярна, само че тази енергия би трябвало да се върти в кръг, иначе ще стане перманентно натрупване което би довело да качествен скок на материята.
--- Край на цитат ---
Естествено, че се върти в кръг! Когато достигне най-първичните торсионни вихри, тя се влива в тях и се завихря по посока на въртенето им, подобно на вятър в турбина. Само че...някои приемат буквално този пример (Радико и Юлиан, например) и сега ще започнат да задават въпроси - къде отива енергията след това? Връща се в етера, разбира се! Част от нея се преобразува в топлина или лъчения (от инфрачервени до гама), друга част преминава в друг вид, който не взаимодейства с материята! Въпросът би бил подобен на този - Къде отива торнадото, след като е повилняло известно време? Не става дума за въздуха от който е било изградено, а за самото ТОРНАДО! Тук трябва да се разбере една основна разлика, самата енергия се превръща по този начин в материя. Излишна енергия НЯМА! Материята си "дърпа" точно толкова, колкото и трябва! Ако е по-плътна, трябва и повече и съответно по-плътната материя се съпътства от по-силна гравитация при еднакъв обем.
А и не може да се прави пълна аналогия - при вятърната турбина има въздух (който е материя). Сравнението е само между сходността на процесите, за да може да се разбере принципно!
Всякакво буквално сравнение между етерната енергия и вятър (па било прахосмукачка или вятърна турбина) е крайно неуместно!
--- Цитат на: Радико в Ноември 17, 2018, 08:07:53 am ---Всички теории по въпроса са грешни просто някои са по малко грешни всеки който успее да осмисли този факт вече ще е една голяма крачка по напред по дългия път към истината.
--- Край на цитат ---
Ами...щом си го разбрал, че са грешни, сподели с нас вярната теория...мамка му и мечка...
--- Цитат на: Радико в Ноември 17, 2018, 08:07:53 am ---Атос забелязвам някаква еволюция в мисленето ти...
--- Край на цитат ---
Оооо, много съм поласкан, ако не беше я забелязал, щях да се тръшкам и да си скубя косата ;D ;D ;D
Виж сега, не е еволюция, а е :
--- Цитат на: atos в Ноември 16, 2018, 01:45:11 am ---За разлика от някои други, аз възприемам новата за мен информация (без значение кой ми я предлага и колко абсурдно звучи), отсявам вероятностите и ги обработвам в логически връзки, т.е. за мен пъзелът все повече се запълва..
--- Край на цитат ---
което не е в противоречие с изложените от мен виждания преди доста време и в доста теми.
--- Цитат на: Радико в Ноември 17, 2018, 08:07:53 am --- Това, че сега наричаш частиците сили очевидно е само маскировка.
--- Край на цитат ---
Никъде и никога не съм наричал каквито и да е частици - сили? Не знам с каква цел се опитваш да внедриш у другите убеждението, че съм казал подобни неща? Защо го правиш?
--- Цитат на: Радико в Ноември 17, 2018, 08:07:53 am ---Как аджеба вятъра предизвикан от една прахосмукачка ще издуха дупката на прахосмукачката.
--- Край на цитат ---
Ето за това буквализиране говорех! Не е прахосмукачка, а енергосмукачка, съсредоточена в самата "дупка" (по-нататък няма маркуч, няма тяло и мотор), която се захранва чрез самото изсмукване. Но по-лесно е да се хванеш за прахосмукачката, отколкото опит за представа, нали?
И понеже не аз, а именно ти "все още очевидно робуваш на материалистичната догма", щом ще буквализираме така...представи си точка от пространството, която поглъща въздуха. Този въздух се дематериализира в енергия която си поема пак в етера, а в тази точка си има постоянно ниско налягане, което "привлича" безспирно околния въздух.
Това е точно обратният процес на образуване и енергийно захранване на материята - т.е. все едно имаме "мини" черна дупка", засмукваща материята и връщаща я в първоначалното и състояние на енергия (какъвто пример даде и epwpixieq-1).
П.П.
--- Цитат на: Радико в Ноември 17, 2018, 08:07:53 am ---Концепцията на Айнщайн за огъването комай е доста по малко грешна от тази на Тесла за етероните.
--- Край на цитат ---
Никога не съм споменавал за етерони...макар, че Тесла ползва подобно понятие за първичната етерна енергия, то създава погрешни асоциации за частици у някои хора и от това в главите им се получава каша...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия