Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити

РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА

<< < (140/186) > >>

технократ:

--- Цитат на: atos в Ноември 08, 2018, 11:33:48 pm ---Логически погледнато, едното не изключва другото!
По-точно гравитацията на Луната (а какъв е тоя "импулс" - идея си нямам).
Напълно възможно е Луната да е виновник за евентуална разлика в скоростта на въртене на различни земни слоеве.
Би изглеждало така (макар и доста преекспонирано):


--- Край на цитат ---

Да , луната определено влияе и на земните слоеве, със гравитацията си тя повдига с няколко сантиметра нагоре земна маса подобно на приливите и отливите, но е незабележимо. Атос един страничен въпрос, със каква програма рисуваш картинките, откъде я имаш може ли да ми я препоръчаш да си я сваля защото от paint не съм доволен. :)

технократ:
 GreenHulk , Рудолф Щайнер май не е бил привърженик на Алберт Айнщайн, както също и Никола Тесла не е бил привърженик на Айнщайн. Рудолф Щайнер и Никола Тесла са били земляци, и двамата са родом от Хърватия.

Аtos:
Да, Луната се двужи по посока въртенето на Земята, но разминаването си го има.

--- Цитат на: juliang в Ноември 09, 2018, 01:42:53 am ---Само за пример - между Слънцето и Меркурий спокойно могат да минат около 40 звезди с размера на Слънцето, без да ударят нищо. Или няколко хиляди планети с размера на Земята.

--- Край на цитат ---
Могат да минат, но това не значи, че няма да се привлекат взаимно. Ако съществуват подобни енергийни сфери (подобно на "скеле", към което се напластява материята), би следвало при сблъсък на две космически сфери да има 2 варианта:
Образува се по-голямо тяло - сферите се сливат.
Образуват се няколко по-малки сфери, при което е възможно някои от по-малките да станат луни на по-голямата, други да бъдат "изстреляни" в неизвестна посока.
И при двата случая ще има "трохи" от материята на повърхността, които няма да имат своя сфера, поради малкия си размер, те стават метеорити или астероиди, затова и нямат правилна сферична форма.
Доказателството от сблъсъка на някогашната Земя с неизвестно тяло е метеоритният пояс между Марс и Юпитер - мястото, където е била орбитата и тогава според много древни писания и други сведения, за които се твърди, че не са от земен произход!
Аналогията със сапунени мехури е удивителна - при сблъскването на два, понякога те се сливат (ако не се спукат), а ако разсечем рязко един голям - образуват се няколко по-малки (пак-ако не се спукат), но всеки от тях запазва идеалната си сферична форма!
При значително по-ниската гравитация на Луната, би било логично планините там да са по-стръмни и по-високи, но най-високият и връх е едва 5500 метра.
Напълно възможно е тя да е част от някогашната Земя, обособила се в собствена сфера, с "полепнал" по нея прах и отломки след сблъсъка и едва ли е била чак в течно състояние.

технократ, свалил съм си стария Paint XP, че така и не мога да свикна с вградения на уиндоус 7...

juliang:

--- Цитат на: atos в Ноември 09, 2018, 12:43:26 pm ---Аналогията със сапунени мехури е удивителна - при сблъскването на два, понякога те се сливат (ако не се спукат), а ако разсечем рязко един голям - образуват се няколко по-малки (пак-ако не се спукат), но всеки от тях запазва идеалната си сферична форма!

--- Край на цитат ---
Тая аналогия изобщо не я давай - там всичко опира до повърхностно напрежение и налягане вътре.

Аtos:
Аналогията е добра!
Това, че буквализираш всеки пример е проява на ограничено мислене...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия