Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
технократ:
Има модели на кухата земя, конвенционалната наука за земята казва че земята не е куха и в центъра и има разтопена магма и метали. Но като се замисля, нали вулканичната дейност трябва да черпи от това ядро, да ама докато се изкачи стълб от лава от ядрото до повърхността, се изминават хиляди километри, пък през това време лавата ще застине и не би трябвало да има вулканична дейност на повърхността на земята, ама има факт, така че напълно възможно е в центърът на земята да не съществува кухина а твърдо метално ядро, със магнитни свойства, а лавата да го заобикаля като черупка, ама все пак трябва да има термоизолационен слой от вещество между ядрото и слоят лава. Но кухата земя някак не ми се връзва, никъде природата не търпи централни кухини, това е неустойчиво състояние, виж друго е множеството от микроскопични кухини, това го има със сигурност във почти всички тела, ама една особенна централна глобална кухина, това ми звучи фантастично. И още, какъв е вида не енергията довела до разтопяването на земно вещество метали и силикати което е всъщност лавата, ядрена енергия ? но тогава защо лавата от вулканите не е радиоактивна? някой да каже ако знае. Науката за земята е доста интересна, както и теорията за възникване на видовете, всякаква не само дарвиновата :)
Аtos:
--- Цитат на: juliang в Ноември 04, 2018, 10:05:10 am ---Добре, не тегло а МАСА.
Тяло с МАСА 100 кила и ТЕГЛО 1.5 кг движещо се кръгово на 100 км от центъра и правейки една обиколка за 24 часа ще има линейна скорост 13 км/ч. Колко ще е центробежната сила на тяло с МАСА 100 кила, движещо се с 13 км/ч по крива с радиус 100 км? Хайде сега ти ми кажи накъде ще се движи тялото, щот моя калкулатор дава сила от 0.0528850 нютона, или 5.4 грама :)
--- Край на цитат ---
Линейната скорост ще е 26,66км/ч.(освен ако нямаш някоя друга, тайна формула). Напълно съпоставимо съотношение спрямо това - Луната, масата и, радиалната и скорост и отдалечеността на орбитата и от Земята. Гравитацията не надделява. Освен това, разглеждаме тук центробежната сила като "бонус", не като основна причина.
Хайде да разгледаме накъде се движи тяло - от зона с по-слабо привличане, към такава с по-голямо или обратно?
Да разгледаме също и как точно едно тяло си "губи теглото" в центъра на Земята?
Силата на гравитацията е значителна! Ако е дърпателна, следва да го разкъса това тяло. Ако е бутателна, следва да го смачка. Може да се разглежда като компилация от двете (колкото и да е абсурдно), понеже действа на всеки атом. За да се уравновесява действието на гравитационните сили, те трябва да действат на това тяло заедно! Когато две еднакви и разнопосочни сили действат на едно тяло, това поражда напрежение вътре в самото тяло, дали е на напън или на опън, зависи от случая. Енергията, породила тези сили, би следвало да се излива/усвоява/поглъща в/от самото тяло.
Подобна трактовка би обяснила наличието на големия обем топлина в ядрото при конвенционалната теория.
С две-три думи опростено - гравитацията се превръща в топлина.
Всичко това обаче, ако приемем догмата, че гравитацията е функция на масата!!!
Аз не смятам така. Просто засичаме гравитацията като явление чрез силата, която тя упражнява върху масата!
Ако си представим за момент, че сме в състояние да предизвикаме изкуствено неголяма кухина в центъра на Земята, едва ли тяло, поставено на вътрешната и повърхност ще започне да лети към центъра и.
Объркващо, наистина...
hyparh:
Ето и отрязък точно по въпроса за плътността и масата на Земята. Макар, че специално тук на места леко ми се губи нишката...
Като цяло текстът на книгата е "тежък" - често се използват дълги и сложни изречения, а самият изказ е на нещо като "староанглийски" (последното не е особен проблем, просто е по-различна подредбата на думите спрямо съвременния английски).
*******
Б: "Знаеш ли, че ако кажеш тези неща на хората, въобще няма да ги приемат? Учените са изчислили масата на планетите, а също и плътността на Земята, които показват, че е плътно тяло. Знаейки нейната плътност, ще оборят твърдението ти за куха сфера.
А: Грешиш, както скоро ще разбереш. Вярно е, че човешката изобретателност ви позволява да установите масите и плътността на планетите, но наистина ли мислиш, че тези научни резултати изключват възможността за куха вътрешност на небесните тела?
Б: Така смятам.
А: Трябва да знаеш, че измерената от вас плътност е усреднена стойност, която е много по-голяма от тази на повърхностните слоеве.Това ви кара да правите неясни предположения относно природата на много по-тежки субстанции, съществуващи в дълбочина. Имат ли хората представа как точно е разпределена материята под тяхната зона на изследване?
Б: Мисля, че не.
А: Тогава можеш спокойно да приемеш, че в кухата сфера, която ти описах, се помещава цялата измерена маса на Земята. Макар, че човек приема по подразбиране, че Земята е плътна, такъв материал разстлан по земната повърхност, няма да даде същата измерена плътност.
Б: Мога да се съглася с това.
А: Нека направим още една стъпка напред. Какво си представяш е естеството на тези по-тежки субстанции дълбоко под земята, които допринасят за извънредно високата плътност, измерена от човека?
Б: Не мога да кажа... Доколкото виждам, материалът около нас не се различава особено от този на повърхността.
А: Наблюденията ти са правилни. В това отношение почти няма разлика. Но със спускането надълбоко и приближавайки енергийната сфера, противоположната сила, към която се "гмурнахме", се увеличава. Впоследствие материята, притисната към нея, става много по-лека. Твоят собствен опит с постепенното намаляване на теглото ти по време на нашето пътешествие, трябва да те убеди в този факт.
Б: Така е, действително.
А: Тогава би трябвало лесно да разбереш, че тежките елементи, които според хората изграждат земните дълбини, не представляват нищо повече от проявление на поддържаща материята сила - зоната, която скоро ще достигнем (самата енергийна сфера - бел. прев.) По подобен начин взаимното привличане между небесните тела не зависи изцяло от материалната им част, но е проявление, в което участват както материите им, така и силовите им сфери."
juliang:
--- Цитат на: atos в Ноември 04, 2018, 11:31:03 am ---Линейната скорост ще е 26,66км/ч.(освен ако нямаш някоя друга, тайна формула).
--- Край на цитат ---
Да, видях си грешката, коригирах последните цифри (сигурен съм че си ги проверил и те са верни :) ) но съм забравил линейната скорост. Демек - заяждаш се за глупости, без да гледаш крайния резултат. А той е 5 грама ...
--- Цитат на: atos в Ноември 04, 2018, 11:31:03 am ---Силата на гравитацията е значителна! Ако е дърпателна, следва да го разкъса това тяло. Ако е бутателна, следва да го смачка.
--- Край на цитат ---
Ти живееш на повърхността на Земята (където според моята и твоята теория гравитацията е максимална), и нито си разкъсан, нито смачкан. Откъде направи това заключение?
--- Цитат на: atos в Ноември 04, 2018, 11:31:03 am --- Може да се разглежда като компилация от двете (колкото и да е абсурдно), понеже действа на всеки атом. За да се уравновесява действието на гравитационните сили, те трябва да действат на това тяло заедно! Когато две еднакви и разнопосочни сили действат на едно тяло, това поражда напрежение вътре в самото тяло, дали е на напън или на опън, зависи от случая. Енергията, породила тези сили, би следвало да се излива/усвоява/поглъща в/от самото тяло.
--- Край на цитат ---
Резутантната сила е векторния сбор от всички сили, действащи на всеки атом. "Двете" (реално те са безкрайно много) сили не са ЕДНАКВИ, освен в самия център.
Енергията не се усвоява/поглъща, докато тялото не почне да се деформира. Точно както не ти се загряват фундаментите и колоните на сградата, в която живееш, макар че ги натискат стотици или хиляди тонове товар на самата сграда.
--- Цитат на: atos в Ноември 04, 2018, 11:31:03 am ---Подобна трактовка би обяснила наличието на големия обем топлина в ядрото при конвенционалната теория.
С две-три думи опростено - гравитацията се превръща в топлина.
--- Край на цитат ---
Донякъде съм съгласен, но причината е Лунната и Слънчевата гравитация, не Земната. Точно те двете са променливи като посока и деформират Земята, при което се получава загряването.
--- Цитат на: atos в Ноември 04, 2018, 11:31:03 am ---Ако си представим за момент, че сме в състояние да предизвикаме изкуствено неголяма кухина в центъра на Земята, едва ли тяло, поставено на вътрешната и повърхност ще започне да лети към центъра и.
Объркващо, наистина...
--- Край на цитат ---
Такава съвсем хипотетична хипотеза трябва да се пусне през някой симулатор, но моето чувство е че ще отиде точно накъм центъра. Доводите ги изложих в предния си пост.
--- Цитат на: hyparh в Ноември 04, 2018, 12:18:37 pm ---А: Трябва да знаеш, че измерената от вас плътност е усреднена стойност, която е много по-голяма от тази на повърхностните слоеве.
--- Край на цитат ---
Нормално е по-тежките материали да са "потънали" по-дълбоко когато Земята не е била твърдо тяло, а по-скоро топка лава. Както споменах средната плътност на Земята е 5.5 г/куб.см, което е по-малко от почти всички метали. Достатъчно е ядрото да е от желязо (което има плътност 7.8 г/куб.см, и което е официалната теория за структурата на Земята), за да излезе сметката за средната пътност. А там вероятно има и по-тежки метали - калай, мед, олово...
--- Цитат на: hyparh в Ноември 04, 2018, 12:18:37 pm ---А: Тогава можеш спокойно да приемеш, че в кухата сфера, която ти описах, се помещава цялата измерена маса на Земята.
--- Край на цитат ---
Това изобщо не го разбрах. Хем е куха, хем е много по-плътна от кората... Ма надолу има още по-странни заключения, така че какво ли се опитвам да разбера ...
За мен реално е еднакво трудно да приема това обяснение или обяснението че в центъра стои свръхплътното г*вно на Буда, или една миниатюрна черна дупка...
И добре де ... защо това да е научна статия, а "Пътешествие до центъра на Земята" на Жул Верн да не е? Там доколкото си спомням не описваха никаква пормяна на гравитацията при спускането си надолу... :)
hyparh:
Има някаква истина и там - най-малко изобразените огромни гъби на корицата ;D Всяка повтаряща се във времето легенда има някаква истина в корените си...
Съмнявам се в книгата на Жул Верн да са разгледани природни принципи в такава дълбочина. Това трябва да говори само по себе си.
"Etidorhpa" може буквално да се разглежда като наръчник по естествознание (т.е. обхващащ най-различни аспекти на природата) и то за такива принципи и в такива детайли, че едва ли човек може да намери нещо друго подобно из общодостъпните библиотеки.
Основни познания по енергийни проявления (които изглежда само Атос оцени), превръщането им от едно в друго чрез забавяне на движението, разновидностите на живота и адаптацията му към различни условия, алтернативна сетивност, какво всъщност представлява храната и защо е (или не е) необходима, работеща практика за поглед в собствения мозък (буквално), гравитация, строеж на Земята, вулканизъм, модифицираните енергии и как се проявяват като видими дълбоко под земната повърхност, принципи на воден обмен между водни басейни с различна дълбочина и т.н.
Но да - книгата принципно е замаскирана като научна фантастика, което си върши работата :)
--- Цитат на: juliang в Ноември 04, 2018, 02:59:19 pm ---Това изобщо не го разбрах. Хем е куха, хем е много по-плътна от кората... Ма надолу има още по-странни заключения, така че какво ли се опитвам да разбера ...
--- Край на цитат ---
Има се предвид, че цялата тази налична маса се съдържа в черупката и няма нужда от плътно ядро.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия