Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
Maistora52:
Да-а! - физикалната радиестезия... тя е голяма работа... и съвсем без ирония бих казал, че не само, че съм много добре запознат и с нея - като частен случай на радиестезията изобщо, но и че съм я използвал многократно в някои по-заплетени случаи, особено такива от ментален и духовен характер. Огромен периметър от разнообразни обекти и субекти могат да се подложат на изследване чрез нея.
И все пак, нейните средства са ограничени. Защото всички форми и варианти на радиестезията работят чрез външни приспособления. Външни спрямо човека, спрямо тялото му -махала, багети, и всевъзможните средства за гадаене - руни, карти, кафе, восък, олово, яйце, бобчета, кости, зарчета и какво ли още не, която многотия си е чиста физикалност, външна спрямо ума - ума работи основно със Знаци и най-често с букви и цифри - оттук, също - каквито и планшети и карти да си съставяме, това са ментални ограничения. Разбира се, че тук трябва да включим и Астрологията, но и тя, не само че е също ограничена, но и твърде неточна в находките си. А за духовна радиестезия пък въобще да не говорим, където всичко става толкова размито и без ясни очертания, че си остава вън от обичайното поле на ежедневния живот - говоря за Лайа йога и Агни Йога.
На изток всичко това е известно от хилядолетия.
Безспорно е, че наблюдаемите и уловими вибрации чрез физикалната радиестезия са не в пъти, а в Нива по-ниски и груби от наблюдаемите и уловими Нива на вибрации чрез Менталната радиестезия. Оттук, СКОКЪТ от Радиестезията изобщо към по-фини методи е не само неизбежен, но и задължителен.
Да освободим Ума си -Чистият Наблюдател, от приспособленията обаче не се удава всекиму, оттук и неразбирането и даже неприемането на Чистата Менталност като "инструмент". Да не говорим, колко труд трябва да се положи, за да се овладее този "инструмент".
Шопите казват - "Мразим да мислим!" - и... вадете си заключенията!
Но пък и "за всеки влак си има пътници" - един може едно, друг - друго, а трети, завалията - нищо не може!
"кажи бе, Вуте, що мо'ешда работиш? - Мо'ем да копам!
А друго? - Ами-и, мо'ем и да не копам!"
И така, един "копае" с мотиката, друг с писалката, трети... само с поглед!
hyparh:
--- Цитат на: Maistora52 в Юни 03, 2018, 10:11:23 am ---Най-интересното "огъване" за мен представляват т.нар. "гравитационни лещи". Това са области около крупни космически обекти, чиято гравитация "изкривява" "посочността" на Светлината. Не казвам "посоката", защото "посоката" е вектор, а векторите винаги са прави, докато "посочността" - като понятие - позволява "изкривяване". Особено в случаите, когато става въпрос за Светлина и Фотони.
За такова обяснение обаче, още не съм готов.
--- Край на цитат ---
Майсторе, обяснението на това явление, наречено "гравитационна леща", си го дал сам малко по-нагоре в същия пост :)
Ето го:
--- Цитат на: Maistora52 в Юни 03, 2018, 10:11:23 am ---Качества могат да притежават Полетата (зоните, областите, ареалите) с различна Запълненост от съответни Веществени Наличности и техни възможни Взаимодействия.
Така вече можем да твърдим, Не че се "огъва" Пространството, а че Наблюдаваме ОБЛАСТ запълнена с Вещество с качества позволяващи ни да говорим за Огъване.
Огъва се пръчката - не пространството изпълнено от нея.
--- Край на цитат ---
Изключително точно отбелязваш "Веществени Наличности" и "Вещество", защото именно те са причината светлината да се отклонява. При т.нар. гравитационна леща не гравитацията е тази, която променя траекторията на светлината, а именно материята в някое от агрегатните си състояния. А те далеч не се изчерпват само с познатите на официалната наука, защото има и такива с доста по-фино естество - ефирна или тънка материя, а може да се каже и материални зародиши в етера. Нещо като междинно (или по-скоро множество междинни) състояние между етера и зрялата (грубата) материя.
При доближаване на етерното трептене (т.е. светлина в суров вид, разпространяваща се в чист етер в междугалактичното пространство) към плътно космическо тяло, тънката материя около него започва да оказва съпротивление върху му - възникват фотони, които на свой ред претърпяват съпротивление продължавайки към все по-плътна среда (към самата планета или звезда), при което възникват по-нататъшни преобразувания, водещи до поява на все по-груби и "твърди" частици, които в крайна сметка стават част от познатата ни материя. Всъщност Земята въобще не представлява препятствие за голяма част от космическите и слънчеви енергии. Те проникват дълбоко в нея, където се забавят и агрегират в прясна материя.
Като се замисли човек, идеята гравитацията да огъва светлината, си е направо абсурдна. Та гравитацията не може да привлече ситни водни капчици и фин прах, а пък какво остава да повлияе на ефирно проявление като светлината.
Радико:
--- Цитат ---Като се замисли човек, идеята гравитацията да огъва светлината, си е направо абсурдна. Та гравитацията не може да привлече ситни водни капчици и фин прах, а пък какво остава да повлияе на ефирно проявление като светлината.
--- Край на цитат ---
Малко си поставил каруцата пред коня.
Гравитацията е като любовта, трябва да е взаимна. Малките чстици не им стига сила да привлекат достатъчно земята за да им отговори тя с нейното привличане.
Тайната е в съотношението обем повърхност колкото по голямо е едно тяло толкова повече това съотношение става в полза на обема. Гравитацията зависи от обема а електросттатичните сили от повърхността и от един момент надолу електростатичните сили взимат превес поради горното съображение и частиците и капките се реят из въздуха.
Аtos:
--- Цитат на: Радико в Юни 03, 2018, 06:13:12 pm ---
Тайната е в съотношението обем повърхност колкото по голямо е едно тяло толкова повече това съотношение става в полза на обема. Гравитацията зависи от обема а електросттатичните сили от повърхността и от един момент надолу електростатичните сили взимат превес поради горното съображение и частиците и капките се реят из въздуха.
--- Край на цитат ---
Това не е вярно, разбира се! Гравитацията не е електростатична сила, иначе щяхме да правим ел. двигатели, работещи само чрез нея!
Въпросните явления са следствие от въздуха в атмосферата! Ако не беше така, лунният прах нямаше да пада на Луната, а щеше да се рее безкрайно над повърхността и! Или ще кажеш, че Луната няма гравитация? Тя е около 6 пъти по-слаба от земната, би следвало да е много по-лесна за "превеса на електростатичните сили ".
Бъркате преодоляването на гравитацията с плаваемостта на микрочастиците, за което е отговорен въздухът и влагата в него!
Гравитацията не огъва светлината!
Гравитацията не огъва пространството!
И двете са следствия в резултат от промяна в етерното налягане (в съответната зона), но поради факта, че винаги се проявяват заедно, погрешно едното се приема за следствие, а другото - за причина!
Промяната в етерното налягане може да огъне (усуче/изкриви) пространството и по този начин се променя пътят на светлината, както и интензитетът на гравитацията.
Хипарх беше дал пример преди време - маранята изкривява образа, доста добра (но само) аналогия.
Радико:
--- Цитат ---Това не е вярно, разбира се! Гравитацията не е електростатична сила, иначе щяхме да правим ел. двигатели, работещи само чрез нея!
--- Край на цитат ---
Пак пишеш разбрал недоразбрал. Вазното е радико да не е прав. Изумн съм
В такива моменти изглеждаш като невероятно некомпетентен. Добре че си зад анонимен ник а не зад името си.
ГРАВИТАЦИЯТА НЕ Е ЕЛЕКТРОСТАТИЧНА СИЛА НО ЕЛЕКТРОСТАТИЧНАТА СИЛА КОЯТО НЕ Е ГРАВИТАЦИЯ ОКАЗВА ПОСТОЯННО ВЛИЯНИЕ НА ВСИЧКО КОЕТО Е МЕЖДУ ЗЕМЯТА И ЙОНОСФЕРАТА
Това че ти не я усещаш не значи че я няма. Всяка една мълния е доказателство за това.
Та разбира се това е абсолютно вярно. Колкото и да са малки частиците относителното им тегло не се променя.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия