Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
Аtos:
Не са прости, но прагматично-техническия начин, по който го представяш не е съвсем точен и много от съфорумците биха го отрекли тотално. Ние създаваме света си, така е, но разбирането за това просто...не е на това ниво, на което го представяш :D
Матрицата съществува и без да мислиш много за нея (в сегашната си инкарнационна форма)!
epwpixieq-1:
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Май 10, 2018, 04:15:54 am ---Тук зададох този въпрос с цел да изясним понятието "скорост на светлината" което няколко пъти се използва в темата. И въпреки че отговора може да е двузначен ( в зависимост от това какъв е типа на измерване ), мисля отговора, които е интересен за нас, в предвид идеята на дискусията, може да е полезен за развитието на темата. За това че няма отговор по въпроса ( при положение че е били забелязан ) мога да предположа или, че на колегите това се струва много елементарно като познание, и така не е интересно да се отговаря на него, или някак си като термин израза се използва без да се разбира същността му. Аз също имам неяснота по въпроса, но се опитвам, ако не да изясня, то поне да обогатя представите си, за понятието.
--- Край на цитат ---
"Скорост на светлината", или както още го знаем като лимитна скорост на електромагнитната вибрация, за първи път е била измерена на, както вече споменах в предишен коментар, приблизително 40 години преди Майкълсон-Морлей експеримента, или в 1855 година (забележете преди Максуел да формулира теорията си) от Вилхем Вебер и Рудолф Кохлауш, като експеримента се базира на теорията на Вебер. Тази теория, формулирана през 1846 година във връзка с доразвиването на релативните закони постулирани от Ампер от неговите 1820 – 1826 г. опити, и може да се каже че е първата теория на относителността, или по точно относителните скорости, като изключваме тази на Бошкович, въпреки че все пак трябва да бъде отбелязана, която е била по-скоро философия отколкото физика.
Това което искам да изясня е че лимитната константа, позната още като скорост на светлината (във вакум), е била първо теоретично изведена, или по скоро се появява в уравненията на Вебер, още през 1846 година. Тогава се появява като константа отнесена към определена среда, понеже произлиза от от стойностите на диелектричната и магнитната проницаемост на средата в която се разпространява. Това което Вебер е установил ( което сега наричаме скорост на светлината ) е че тя е равна на корен квадратен от 1/(Ес*Мс), където Ес е диелектричната проницаемост на средата, а Мс е магнитната проницаемост. На някои места това се разглежда като отношение на електростатичните и електромагнитните единици заряд, (предполагаемо) в предвид на скоростта с които те си взаимодействат. Тоест, така да се каже, "скоростта на светлината" е деривативатен термин на скоростта на взаимодействие на елетростатичните и електромагнитните заряди във средата на разпространение на светлината.
Сега точно какво произлиза от това, оставям настрана че информацията може да е интересна за колегите ( а и за по смислени изследвания ), ами само това че осъзнаването на този процес, или това разбиране, би трябвало да ни помогне, когато се опитваме да обрисуваме картини на физическите процеси, и се придържаме към така установената динамика, те да са стъпили на някаква смислена основа.
hyparh:
Както винаги, относно размишленията за "времето", напълно подкрепям Майстора. Описал е нещата достатъчно добре (както аз едва ли ще мога), в дълбочина и разбираемо. Майсторе, не се безпокой - въобще не оглупяваш ;)
Халюцинацията "време" наистина се е загнездила трайно като нещо което съществува и за повечето вероятно е трудно да се отърсят от това. Та дори и "пътуванията във времето" може да представлява само включване на съзнанието към Вселенската информационна матрица, от където може да се почерпи информация за дадена процесуалност. Т.е. не телесно пътешествие, а духовно. То е все едно някой да си пусне някакъв стар видеозапис (може и на VHS за подсилване на носталгията :)) и да каже, че "пътува във времето".
Maistora52:
--- Цитат на: atos в Май 10, 2018, 09:17:48 pm ---...
Махни от логиката понятията, свързани с ВРЕМЕ и пак ми говори за мисъл...или за логика...
Майсторе, искаш ли да ти покажа собствения ти пост какво ще представлява без понятия, обуславящи времеви определения? Пълна безсмислица!
Защо отричаш изначалния начин по който мисли човека?
--- Край на цитат ---
Съгласен съм НАПЪЛНО с предполагаемата безсмислица, ако се махнат съответните думи, но аз не казвам (на едно друго място, в друга тема) да се махнат, а да се заменят с ПРАВИЛНИТЕ!
С две думи - трябва изключително прецизно да използваме речта си, защото точно от приказки "по инерция" започват глупостите. В този аспект, Българският език има изключителната способност да бъде най-прецизният от всички останали езици в индо-европейската група.
Ако, не се използва правилно българският език, естествено че започват "общи приказки", и тогава единственото спасението за тези които го недолюбват е - Медитацията. Там може да се мисли и БЕЗ ДУМИ!)
Радико:
epwpixieq-1
Не съм написал нищо по въпроса ти защото вече съм го писал тук в този форум. Мисля, че беше в друга тема, със съответната обяснителна картинка беше разбира се.
Щом държиш ще го повторя, без картинката обаче. Не ми се рисува сега.
Значи при първото успешно измерване на скоростта на светлината е използвана следната постановка:
Неподвижен екран с два малки отвора, вертикално изправен като стена. Пред екрана е монтиран въртящ се диск на които има само един отвор. При въртене на диска отвора му преминава последователно пред двата отвора на екрана. На определено разстояние. "голямо" е разположено огледало. При преминаване на отвора на диска пред първия отвор през двата отвора преминава светлина която достига до огледалото и се връща до втория отвор на екрана, но през него осветява гърба на въртящия се диск. Когато отвора на диска се изравни със втория отвор през него можем да наблюдаваме огледалото което вече не е осветено защото през отвора в екрана през който навлиза светлината вече не е дупката на диска. Има обаче един частен случай при който можем да видим светлината през същата дупка през която е навлязла. Това е когато времето за което дупката на диска изминава пътя от едната дупка на екрана до другата е равно на времето за което светлината отива от екрана до огледалото и обратно.
Факта, че със този уред е измерена еднаква скорост на светлината в посока изток-запад и посока север-юг дава основание да се приеме че не съществува абсолютна координатна система. Тоест етер
А сега мога ли аз да те попитам къде е грешката в това заключение, какво не взимат в предвид.
А и да добавя самият експеримент е неоспорим факт и не подлежи на коментари. Всеки коментар на експеримента говори единствено за некомпетентност на пишещия. На сериозен коментар подлежат изводите от експеримента.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия