Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
Радико:
--- Цитат ---В момента на образуването на фотон (струпването на етерните частици) зад него възниква празнина, която моментално бива запълнена от околният етер.
--- Край на цитат ---
Ето това е!!!
ВЪВ МОМЕНТА НА ОБРАЗУВАНЕТО!!!
Когато нещо не съществув то няма нито преден нито заден край нали.
Когато нещо се образува от струпване на частици, нормалният начин е те да се струпат от всички посоки към един център. Може да бъде определен външен и вътрешен край, сиреч периферия и център, ама я ми опредли къде е предният край на слънцето.
И още не съм разбрал спорд тази хипотеза каква е разликата между светлина и да кажеме радиовълни. Или този казус не се рзглежда ппонеже е малко неудобен.
az_skeleta:
Атос, аз имам едно въпросче: Защо скоростта на светлината измерена на движещ се самолет и на земята е една и съща. При нормално движение, скоростта на двете тела се сумира и получаваш скоростта на едното спрямо другото тяло. Само че при скоростта светлината, това не е така до колкото знам. Ако можеш да кажеш защо. Аз си мисля че има нещо общо с посоката.
ПП А какво всъщност е фотона. И какво би накарало етерните частици да се струпат/сгъстят ако не вълна/импулс.
hyparh:
Атос - да, меките частици са доставчици на енергия, но фундаменталните също ги произвеждат при тяхното вибриране. Така материята може бавно да се размножава, макар че основна роля за растежа и развитието на планетата ни има Слънцето с неговите необятни количества енергия, с които ни обсипва постоянно.
В тази тема потребителят z.monkey също хвърля светлина върху различни процеси, според тази теория: http://overunity.com/4255/soft-particle-physics/#.WuX_fDxRXqA
Стъклото има свойството да абсорбира меките частици поради аморфната си структура, като друга част се разпиляват в най-различни посоки, а също и дезинтегрират, освобождавайки нови фотони. Има един интересен опит на Райхенбах, при който при пропускане на слънчева светлина през стъкло с дебелина около 15см, тя вече не е в състояние да освети фотографска плака, въпреки че видимият й интензитет е намалял съвсем малко. Това се получава заради лишаването й от конгломератите меки заряди, които иначе биха предоставили катализатори (твърди заряди) при разпадането си, за протичане на химичните промени в активното в-во на плаката.
При опитът на Ковски и Фрост левитиращият кристал освен че увеличава обема си с 800%, става и непрозрачен (млечно-бял) - губи прозрачността си заради пренасищане на цялата му структура с меки електрони.
Планета от стъкло е любопитна за разглеждане :) Определено би имала различна гравитация. След като стъклото затормозява придвижването на меките частици, то те много бързо ще понижат честотата си и бързо ще преминат през зоната на гравитационно-индуциращите лъчения, ще достигнат IR и видимия диапазон. Ще получим светещо стъклено кълбо (което вероятно ще се разтроши от топлината) с гравитация по-слаба от нормална планета със същия размер.
Точно така е за дематериализацията. Чрез облъчване от меки и по-твърди частици, изградени от фотони от UV до гама диапазона, могат да се избият тези от обекта/субекта, при което дейността на фундаменталните ще спре тотално - те ще "замръзнат". Изчезват електростатичните сили, магнитните полета, както и инерцията. Тялото може да се придвижи с практически неограничена скорост (понеже вече липсва сцепление с етера) и на новото място, когато вече е далеч от дематериализиращите енергии, фундаменталните частици отново да възобновят дейността си и обектът/субектът да стане видим и осезаем (при късмет извън рамките на друг обект/субект, иначе ще настъпи "вграждане").
Относно въпросът на Радико с предната и задна част :) Ами фотонът се образува заради вибрацията на нещо си - фундаментална частица или нещо съвсем друго. Точно както звука, с тази разлика, че при светлината имаме струпване на етероните в отделни кълбовидни форми. Светлината може да се разглежда като надлъжна "вълна". Вибрацията оттласква етероните, при което те се струпват, това струпване се задвижва и вече си имат "предна" и "задна" част.
Фотоните са стабилни във времето етерни сгъстявания.
Защо радиовълните да са неудобни? Това пак е фотонно излъчване, но с по-ниска честота - голямо разстояние между фотоните.
Магнитното поле се причинява от етерна вихрушка при движението на ел. заряди. Твърдият електрон се движи подобно на свредел, което предизвиква силно завихряне на етера около и зад него. Така посоката на придвижване на електрона е перпендикулярна на посоката на въртенето на етерната вихрушка. Затова електрическото и магнитно поле са взаимно перпендикулярни. В магнитите еднаквата ориентация на електроните предизвиква достатъчно силен сумарен ефект на завихряне, който се проявява като познатото ни магнитно поле.
Гравитационно-индуциращите лъчения са излъчване от материята. Последната генерира меки частици с най-различни честоти и най-проникващото се пада между инфрачервения и радарния диапазон.
Принципно за да възникнат натурално тези лъчения, трябва да има голямо струпване на материя, защото повечето генерирани меки частици са с много висока честота. Преминавайки през все повече материя, честотата им се понижава (червено отместване) и накрая напускайки материята, някои вече са в гравитационно-индуциращия диапазон. Ако материята е прекалено много, честотите продължават да падат все повече, лъчения преминават към IR спектъра, температурите се повишават много и започва процес на дезинтеграция и изхвърляне на твърди заредени частици. Така работи Слънцето. То има хладна вътрешност и (очевидно) много гореща повърхност.
Този процес на постоянно намаляване на честотите, означава, че гравитацията има лимитиран интензитет независимо от това колко голямо и плътно е едно тяло и колко материя има в него. Това е изключително важен извод.
hyparh:
epwpixieq-1, може ли да дадеш линк към тази статия преписана някъде в нета, понеже тези страници от книга нещо не ми ги отваря?
Това действително е доста интересно откритие на Тесла, относно което бях попадал само на бегло инфо.
Наскоро попаднах на едно много интересно четиво, в което Уилиям Крукс подробно описва експериментите си с високи напрежения през разредени газове и вакуум, и действието на получената "радиантна материя" върху обикновена такава.
On Radiant Matter I
https://en.m.wikisource.org/wiki/Popular_Science_Monthly/Volume_16/November_1879/On_Radiant_Matter_I
On Radiant Matter II
https://en.m.wikisource.org/wiki/Popular_Science_Monthly/Volume_16/December_1879/On_Radiant_Matter_II
az_skeleta:
hyparh, дай някой линк на руски поне. С тоя английски не можем да се разберем.
Казвам нещо, не претендирам че е правилно, но от написаното от вас нещата изглеждат така: Значи на фотона, през цялото време го движи сила с постоянна величина в определената посока. само така мога да си обясня забавянето в по плътна прозрачна среда и забързването му след това в по разредена. Каква е тая сила не става ясно. Нещо в материалите които си чел не пише ли? И каква е гаранцията че фотона, влезнал в стъклото е същия който излиза? В тая теория с меките частици ми изглежда малко като допълване на нещо, което не е разбрано докрай. Ако успея да вникна в нея има кой да попитам все още дали е вярна. Въпроса е че просто така не могат да ми обяснят. Причините са много!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия