Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
ELPUNTO:
Владимир Акимович Ацюковский разглежда подробно свойствата и законите на етера = эфир в цикъл от
пет книги Начала эфиродинамического естествознания.
В петата книга Первьiе эфиродинамические экспериментьi и технологии, Ацюковский разглежда няколко действащи устройства с КПД > 100% и прави опит да обясни теоритично как етера се активира и как неговата
енергия се "изсмуква" так, че на изхода на устройството има повече енергия от колкото на входа.
Ацюковский твърди, че когато устройството е проектирано правилно, то може да "изсмуква" енергия
практически вечно, но в повечето случаи изобретателите нямат представа от къде се взема "излишната" енергия,
положителната обратна връзка (самозахранването) е с голямо усилване и . . . . устройството се разпада т.е.
получава се взрив, пламък и др. светлинни и звукови ефекти :(
Някои колеги, като mi68 имат "голям" опит с такива взривяващи се устройства . . . . :)
В края на книга 5, Ацюковский прави анализ на електронно устройство, на базата на Тесла Тр-ор (ТТ),
дава препоръчинтелни параметри на ТТ и устройството, както и принципна ел. схема на устройство за получаване
енергия от етера = эфир.Авторът има патент в Русия за такова устройство, но признава, че при експериментиране
на устройството не е могъл да "изсмуче" енергия защото устройството се е самозапалило.
Давам извадка от книга 5 на В. А. Ацюковский.Извадката е на руски език, материята е сложна, за да се
разбере текста, читателят трябва добре да владее руския език.
Не мога сега да отделя време за превод, ако има желаещи да помогнат с превода . . . . да помагат . . . . :)
mi68:
Здравейте,
Науката трябва да се разбира, не да се вярва.
Етера има три характеристики, диелектрична константа, магнитна константа и гравитационна константа.
Скоростта на светлината в материя и гравитация е по-ниска от етера (вакума). Има връзка между гравитация и електричество но пространството се изкривява "магически" и нещата не са ясни. Механичните обяснения не задоволяват, движение от по-високо налягане към по ниско. Ако се приме че има дифузия, както при полупроводниците, ще се разбере полево-индуктиращото явление солитон - единична вълна.
За постигане на това явление трябва нелинейност на полето (изкривяване) т.е.градиент. Постига се:
-с геометрия, сфера, полусфура, чиния, конус, диск-палачинка
-с формата на тока-трионообразен т.е. правоъгълни импулси (импулсен ток) през индуктивност.
Всеки да разгледа устройствата и да разбере номера на китайката, като ползва пищова горе!
mi68:
Здравейте,
Ефира може да се движи и тогава се наблюдават над светлинни скорости.
За избягване на взривяване на установки трябва да се намали лентата на пропускане и усилвателя трябва да е теснолентов (резонансен).
При нелинейни полета или токове имаме полином от втора и по-висока степен и става смесването. Ако няма филтър при широколентов усилвател примерно звуков може да възникне пищене (микрофония), стар пощенски трик е поставяне на кондензатор и орязване на високите честоти за избягване на ефекта.
Какъв инжинеринг приложих да реша проблема?
-използвам LL резонанс с регулирането на товара (тока) се регулира резонансната честота.
-използване на безиндуктивна бифилярка за постигане на нелинейна индуктивност.
В края на краищата има параметрично усилване във ферита. Генераторът напомпва двойно по-висока честота в LL резонанс, товарът е изчислен така, че LL резонанса да е два пъти по-нисък спрямо входния и серийно е включена безиндуктивна бифилярка, общо 6 бобини.
Идеята е да се получи обратна (отрицателна) ентропия и устройството да охлажда средата и наблюдаване на гравитационно - инерциални ефекти (движение на етера). Последното може да се хване с кондензатор (сгъстител) и допълнителна 7-ма бобина, ако се прибави и безиндуктивна бифилярка в тази верига станаха общо 9 бобини. Вероятността да гръмне ферита е огромна. СЕ, че то е много просто, параметрично усилване!
mi68:
Здравейте,
Направих опита с петфилярна бобина (пет проводника едновременно се навиват) и мога да направя за свойствата следния паралел с атмосферата и ефира:
атмосферно налягане ефирно налягане-статична потенциална енергия
вятър ефирен вятър-динамична (кинетична) енергия
вихър ефирен вихър
скорост на звука скорост на светлината
температура бял космичен шум
нелинейност нелинейност
Може би някой свойства пропускам но да се върнем към опита, който е много прост и поучитен, предпоставка за нови опити и анализ на свойствата на ефира.
Опитът се състои от пет проводника намотани едноредово на тороидален пръстен от асифер, плюс две камбанки поставени в дупката на тороида, образуващи стандартен биполярен кондензатор.
1 бобина работи като стандартна индуктивност
2 и 3 бобина безиндуктивна бифилярка
4 и 5 бобина резонансна бифилярка с включени за променлив ток два светодиода за товар.
Първата бобина, задно с втора и трета и кондензатора образува GLLLC трептящ кръг (токов резонанс). Напрежението на генератора се подава на кондензатора, а трите бобини са вързани към кондензатора. Плочите на кондензатора са съгласувано свързани, така, че ефирният вятър (ток на разместване) да е съгласудан със заряда на кондензатора. Решението се оказа много просто.
Последните две бобини са свързани зиг-заг (резонансно) и имат товар два червени светодиода с 1,5В напрежение на отпушване.
Пускам стандартен генератор с ЕДН 1,5В (+6дБ) вътрешно съпротивление 600ома. На светодиодите измервам напрежението с нивоизмерител. При резонанс около 1 800 кХц светодиодите светят слабо и нивоизмерителя измерва около +4дБ. При съгласуване по мощност в товара се отделя максимална мощност от 1мВт при 600ома и напрежение 0,775В (0дБ).
Опитът показа слаби страни. Биполярният кондензатор много слабо влияе на резонанса. Размяната на камбанките (плочите) изменя напрежението с 0,5 дБ, това може да пренебрегне, отдавам го на ниските напрежения и на слабия ток. За това следващият опит ще е с осем навивки като LC кръга се замени с LL кръг, а в двата кръга , генераторен и товарен се включи по една безиндуктивна бифилярка.
Безиндуктивната бифилярка има надсветлинна скорост и съответно свръххармонични. Това се явява по-висок спектър от висши хармонични и много голям шум. Тялото започва да се охлажда и да има приток на СЕ (СОР над 1). Нямам взривяване на установката. Следващите опити ще са по-добри.
ELPUNTO:
Ето едно устройство, което е познато и се използва вече близо 100 г., но все още няма теоретично
обяснение на действието му.
Става дума за вихровата тръба на Ранк или позната още като вихрова тръба на Ранк - Хилш.
Във Форума тази тема е засегната няколко пъти, може би ще повторя нещо.
Новото което мисля че добавям е, теоретичното обяснение на В. А. Ацюковски или завличането и завихрянето на етера и от там получаване на СОР > 1 във вихровата тръба на Ранк.
Малко история
Френският инженер Жорж Ранк през 30 - те години на ХХ век пръв забелязва ефекта на вихровата тръба, а именно че
газът постъпващ във вихровата тръба се разделя на два потока студен и топъл.
Ранк подава заявка за патент на вихрова тръба през 1931 г., във Франция.
Патентното ведомство отхвърля заявката с недоверие и насмешка.Обосновката е, че вихрова тръба
е устройство, което противоречи на законите на газодинамиката.
Въпреки насмешките вихрова тръба работи и Ранк получава патент, в САЩ през 1934 г. №1952281.
Близо 20 години вихровата тръба е забравена и е "възкресена" от немския физик Хилш.
Вихрови тръби започват да се използват, главно за охлаждане на газ.
Юрий С. Потапов е съветски инженер и работи в Кишинев.Ръководи конструкторско бюро.През 1988 г. Потапов
получава задача от противопожарната служба, да разработи устройство за охлаждане на скафандрите на
огнеборците.Потапов избира вихровата тръба на Ранк и на тази база разработва компактно, леко и
преносимо охладително устройство.То е прието с одобрение от огнеборците.
Но Потапов не спира до тук, той продължава да експериментира с вихровата тръба на Ранк и вместо газ,
подава на входа на вихровата тръба . . . вода . . . резултатът е, че от тръбата потича гореща вода . . .
Така на бял свят се появява вихровият топлогенератор на Потапов.
Потапов подробно изследва и изпитва своя топлогенератор и с изненада открива, че енергията която получава на
изхода на топлогенератора е повече от тази подадена на входа.Или топлогенератора на Потапов има СОР > 1.
Потапов подава заявка за патент в Руската федерация, но благоразумно премълчава факта, че устройството му
има СОР > 1, благодарение на което през 1993 г. получава патент за своя вихров топлогенератор.
Потапов намира производител, фирмата ЮСМАР, тя пуска на пазара гама от вихрови топлогенератори.
Комисията, натоварена да измери ефективността на вихровите топлогенератори, установява, че действително
енергията на изхода е по голяма от тази на входа или устройството има КПД > 100%.
Без да може да обясни от къде идва "излишната" енергия, комисията издава изпитателния протокол.
На пазара излиза първо, после второ, после и трето поколение вихрови топлогенератори, произвеждащи топла вода с СОР > 1.
следва продължение . . . .
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия